Ако държавата иска да си вземе своето, да затвори кранчето за едрите, а не за дребните риби

Благоевградчанинът Иван Тупаров е на 52 години. Работил е като шлосер-монтьор по поддръжка на парни инсталации в бившия ЗМК, оператор на машина в Обувната фабрика, обущар в бившето военно поделение, професионален шофьор.

От 6-7 години помага на 80-годишния си баща в малката семейна обущарска работилничка, която се намира в близост до автобусната спирка срещу бившето Първо училище в Благоевград. Нейното малко прозорче и клиентите са светът, който формира неговия житейски хоризонт от убеждения и критерии.

За себе си Иван казва, че е човек, който има поне две причини да не иска повече от живота - едната е доказателството, че може да плува във водите на дълго клатушкащия се дребен бизнес в България, а другата е , че е успял да помогне на децата си да завършат образованието си и да изберат професия.

Като запален фен на футболния отбор “Пирин”, смята, че отпадането му от групата на майсторите е отдавна и преднамерено замислено, но Господ ще накаже тези, които изиграха този мръсен номер на отбора.

- Иване, в началото на юни две независими проучвания на български социологически агенции показаха, че одобрението на правителството спада и към момента то е под 40 на сто. Мнозина от гласувалите за партия ГЕРБ днес все по-ясно разбират, че ще трябва още дълго да чакаме желаните резултати. Защо е така според тебе?

- Защото, за разлика от приказките, където има вълшебни пръчици и килимчета, в живота такива неща няма. Цените на горивата, електроенергията и стоките от първа необходимост топят заплатите и пенсиите като ланския сняг. Въпреки това половината от българите продължават да проявяват някаква мъглява надежда за чудо, без обаче да могат да кажат какво точно искат да е то.

- Защо въпреки замразените пенсии и заплати и ежедневно растящите цени доста хора и днес продължават да проявяват търпимост към правителството и ГЕРБ?

- Обяснявам си всичко това с факта, че през изминалите двайсет години видяхме колко струват останалите партии, които се упражняваха на наш гръб да управляват държавата и които за жълти стотинки продадоха такива печеливши предприятия като “Енергоснабдяване”, БТК, "Нефтохим" - Бургас, циментовите заводи и т.н., и по този начин успяха да й разкажат играта на българската икономика.

- Казано с две думи, подкрепяйки ГЕРБ, предпочитаме по-малкото зло пред по-голямото, така ли?

- Не виждам по-логично обяснение.

- Според тебе какво пречи на българина да живее по-добре?

- Много работи - липсата на вяра в собствените ни възможности, наивността ни, че правителството и политиците, а не ние самите, трябва да реализират мечтите ни, примирението и куп такива още неща.

- Политиците нямат ли вина за днешния ни хал?

- Имат, как да нямат. Нали у тях е бил винаги и хлябът, и ножът, както се казва. Виж например какво става с цената на тока. Вдигат я от този месец с 4-5 на сто и инфлацията автоматично скача двойно, а пенсиите и заплатите остават същите. Не мърдат и милиметър.

- Ти оптимист ли си за бъдещето си?

- Нямам причина да бъда, но живея с надеждата, че и на нашата улица ще изгрее слънце.

- Кой очакваш да “напълни” надеждите?

- На политици и министри вече не вярвам. По-скоро си мисля, че един ден хората, които имат земя, ще започнат да я обработват и да произвеждат нещо, което да предложат на пазара, защото единствено от това дали произвеждаме, или не ще зависи как ще се подреди животът ни занапред.

- Сещаш ли се обаче за някоя стока, която бихме могли да изнасяме в Европа и да печелим добре от нея?

- Мъча се да се сетя, ама нищо не ми идва в акъла. Мислех си за плодове и зеленчуци, но като гледам на какво е заприличало полето, хич не ми се вярва, че и от тази идея може да излезе нещо. С гроздето и виното е същото. От някогашните лозя край Благоевград и поречието на Струма няма и за помен, както казват хората.

- Можеше ли животът ни през тези двайсет години да бъде по-добър?

- Разбира се, ама ако не си бяхме продали за жълти стотинки най-печелившите предприятия, ако не бяхме зачеркнали текезесетата, ако не бяхме затрили животновъдството, ако не бяхме наивно повярвали, че взимайки си земята обратно, всички ще осъмнем богати като принцове.

- Преди двайсетина години имахме една силна икономика, може би най-силната на Балканите. Днес сме от другата страна на “барикадата”, т.е. загубили сме битката, без да сме се сражавали. Защо стана така?

- Защото позволихме на някакви тарикати на всеки шест месеца да ни вдигат цените на тока, на бензина, на храните. Преди 20 години заплатите бяха между 200-250 лева, но един бял хляб струваше 25 ст., биричката - 22 ст., бензинът - 28 ст., нафтата - 18 ст., а токът - около 3-4 стотинки за киловат.

- Причината за това ни дередже днес не е ли в това, че погрешно разчетохме думичката “демокрация”?

- Абе, я не ме занимавай с такива гатанки! Аз не се интересувам от политика. За мен дали политиката е добра или лоша зависи от това, което имам в хладилника си, и как живеят децата ми.

- Много елементарно ми се струва!

- На мене пък хич, защото преди месец дъщеря ми се изнесе от България и отиде със семейството да си търси късмета в Англия, заявявайки ми, че поне 15-20 години няма и да помисли да се върне тука. Ако това ти е демокрацията на тебе, пази си я за себе си!

- Ако така обаче продължават нещата, няма ли опасност след година-две само пенсионерите да останат в тази държава?

- Това го кажи на началниците в министерството. Баща ми, който е на 80 години и по цял ден кърпи старите обувки на хората, казва, че човек трябва да се простира според чергата си. Айде, моята е лесна, имам някакъв, макар и дребен бизнес и криво-ляво успявам да си посрещам разходите, но какво да направят обаче хората, на които чергата им се оказва доста окъсяла още преди да е дошъл денят за заплатата или пенсията им?

- Кога човек като тебе ще повярва, че излизаме от блатото?

- Когато видя млади англичани, германци, испанци или гърци да започнат да идват да живеят или работят България.

- Къде сгреши премиерът Бойко Борисов през изминалите две години?

- Може би в това, че и той като царя си повярва, че за две-три години ще успее да намери пътеката, която да ни изкара от тресавището. Ама сметката отново излезе правена без кръчмар, защото няма държава по света, която да се е преборила с кризата, без да работи икономиката й. Това и децата го знаят.

- Според тебе днешната ситуация със замразените доходи и пенсии ще се отрази ли на изборните резултати, които партия ГЕРБ очаква през есента на тази година?

- Разбира се. Хубаво е да строят магистрали, пътища и пречиствателни станции, но интересите на държавата трябва да бъдат и интереси на такива като мене и тебе. Ето защо на предстоящите избори победата на ГЕРБ няма да бъде вързана в кърпа, както мнозина си мислят.

- Вярваш ли на предизборни обещания, или ги считаш за чиста проба словесна еквилибристика?

- На тия години толкова голям наивник ли ти изглеждам? Чудно ми е обаче защо толкова сакати в политиката хора се напъват да бъдат на сцената? Видяхме през тези двайсет години колко струват червените, сините, жълтите, пембените. Като непоправими наивници дадохме шанс и на герберите, пък да видим дали си е струвало, или не.

- Ти за тях ли гласува на последните избори?

- Да!

- Я сега ми кажи интересува ли те кой ще е новият президент на България?

- Хич.

- Гледано от твоята камбанария, дребния бизнес какво го чака през следващите една-две години?

- Нищо добро, ако държавата не му гарантира, че поне за пет години няма да се вдигат цените на тока, на горивата, на таксите за смет и т.н., които най-много помпат инфлацията.

- Лесно е да се иска, но дали е възможно да стане?

- Как в една Германия може десет години цената на тока да не е мръднала дори и с една стотинка нагоре, а при нас това да става по два пъти в годината?

- Валутният борд помогна ли ни да оцелеем като държава?

- Ако не беше той, досега във всеки гараж щяха да печатат пари и щяхме да сме по-зле дори и от днешна Гърция.

- Имат ли някакъв обществен авторитет различните браншови съюзи у нас?

- Ако имаше, всички фирми щяха да се натискат да членуват в тях.

- Доволен ли си от общинската политика по отношение развитието на малкия бизнес?

- Не съм, и ще ти кажа защо. Много хора в Благоевград сигурно още помнят старата ни барачка до автоспирката при бившето Първо основно училище. Когато баща ми реши да бутнем и сложим на нейно място ето тази, алуминиевата, трябваше да чакаме за разрешение цели... две години.

Две години, брат ми, за 4 кв.м, за които си плащаш наем, а не са ти подарени. Питам тогава една чиновничка в общината може ли работилничката да бъде поне 6 кв.м, а тя ми казва - не може, и толкоз, т.е. - ако не ти харесва, плачи се на арменския поп.

- Трябва ли малки работилнички като тази на баща ти бай Стефан да имат касови апарати?

- Ако питаш министър Дянков, той ще ти каже, че трябва. За такива като баща ми обаче 350 лева са много пари. Но дори и да го накарат да си купи от тези машинки, държавата няма да спечели нищо от това, защото от далаверата ще се облажат предимно вносителите им.

- Не те разбирам!

- Какво има толкова за разбиране. Чух наскоро, че в Благоевградска област само едноличните фирми като нашата са около 10 000. Ето ти химикалката и смятай колко прави 10 000 по 350 лв. Някъде около 3.5 милиона лева. Добра далаверка, нали!

- Ти укривал ли си някога данъци?

- Не се е родил на този свят човек, който да не е искал да изпързаля държавата и да плати по-малко. Ще бъде много смешно, ако седна да те убеждавам, че съм вода ненапита. Но моите “укрити” доходи са нищо в сравнение с доходите на адвокати, на доктори, на зъболекари, на търговците на пазара, на архитекти, строителни предприемачи и т.н. Ако държавата иска наистина да си вземе нейното, нека не започва от дребните риби, а от големите?

- Това ще реши ли проблема?

- Зависи от това доколко ще бъде затворено кранчето. Ако бъде оставено “да капе”, файдата ще бъде пак никаква.

- Спираме с политиката. Виждам, че в работилничката си накачил плакати със снимки на футболния отбор “Пирин”. Като негов фен чувстваш ли се прецакан с изхвърлянето му от “А” група?

- Яко. Все си мислех, че “бизнесмените”, от Г-8 ли бяха, от Г-9 ли, не знам, са хора, които обичат “Пирин”, както аз го обичам. Оказа се обаче, че всички до един са били обикновени посерковци, щом са позволили човек като Емил Наков да ги прати за зелен хайвер по толкова елементарен начин. Но станалото-станало - аз си оставам фен на “Пирин”, дори ако ще и в девета глуха да играе.