Ако държавата и Българската православна църква уважаваха духовните ценности на нацията, нямаше да творя в Гърция

- Г-н Шатев, от 25 години се занимавате с резбарство. Как стана срещата Ви с това изкуство?
- В рода ми няма художник или човек на изкуството, от когото да съм наследил гена на твореца. Като дете обаче обичах много да рисувам и часове наред правех различни фигурки от пластелин. Когато завърших основното си образование, кандидатствах в художествената гимназия в София, но въпреки че изкарах изпитите, не ме приеха. Тогава избрах техникума в Банско и така по-късно започна животът ми на гурбетчията дърворезбар.
- В България с този занаят трудно се печелят пари, затова ли решихте да емигрирате в Гърция?
- Гладът какво ли не прави. В началото ми беше адски трудно заради езика, но лека-полека нещата си дойдоха на мястото и сега дори мога да избирам поръчките си.
- Пазите ли графиките и рисунките на проектите, които сте изработил?
- Пазя си всички рисунки и чертежи. Не толкова заради някакъв сантимент, а просто заради възможността да проследя какво съм успял да направя и какво ми предстои.
- При Вас кой е първият етап от резбоването - изваждането на основните пластични форми или извайването на фона?
- Зависи от стила на резбоването. При ажурната резба първо изваждам основните пластични форми, а при дърворезбата в стил “Барок” първо се изважда фонът, а след това самите форми.
- Като църковен дърворезбар сте задължен да правите това, което Ви поръчат, имате ли си обаче любими теми?
- За любими теми не може да става и дума в каноничното църковно изкуство. Предпочитам обаче да изработвам дърворезбовани икони и църковни иконостаси. Предизвикателството при тях е в това, че нямаш право на грешки, т.е. трябва да си майстор, иначе всичко отива на вятъра.
- Кое дърво е най-подходящо за изработването на такава обемна пластика като иконостаса?
- Орехът е най-подходящ, но е защитен вид и е грехота да се изсича. Видът на дървото е много важен от гледна точка на възможността за работа, защото не всяка дървесина се обработва лесно. Аз предпочитам дъба, когато изработвам олтари. Чудесен материал е - траен и след време получава някаква много мека кафеникава патина, която ми създава усещането за топлина.
 - Какво трябва на човек като Вас, за да измайстори нещо красиво - парче дърво, няколко длета, творческо въображение или всичко заедно?
- Всичко заедно, като към това ще прибавя и едно добро разположение на духа. Има моменти, когато усещам, че не ми спори работата, че пред мене застава някаква невидима бариера, сякаш Господ ми подсказва, че трябва да спра, да поразмисля или отпочина и след това да започна отново.
- Досега те изработили 15 иконостаса за различни църкви и манастири в Гърция. Това лично Ваши идеи ли са, или са копия на образци, които гръцката православна църква е утвърдила като канон?
- Всички до един са изработени по мои идеи и няма два еднакви.
- Защо иконостасът е най-важният архитектурен елемент в интериора на всяка православна църковна сграда?
- Като неотменна част от вътрешното пространство на източноправославните църковни сгради неговата роля в пространственото отношение е да отдели олтарното пространство от пространството за богомолците. Според богословската символика иконостасът е границата между “земната” и “небесната” църква. Той отделя миряните богомолци от свещенослужителите, които единствено имат право на достъп в олтара, където извършват богослужебни действия. Повечето иконостаси са оформени като външни стена на сгради, с отвори, имитиращи прозорци, в които се вместват икоизображения на светците, които се считат за посредници между молещите се и Бога.
- В кой период от развитието на иконостасната архитектоника трябва да търсим възникването на иконостаса?
- Най-старите олтарни прегради, открити в района на Балканския полуостров, датират от IV в. Реконструираните останки от олтарни прегради, намерени на о-в Лесбос, в Локрида, във Велико Търново, Сердика и о-в Тасос, дават представа какъв е бил видът на тези начални иконостаси. В началото те са били ниски парапети, състоящи се от каменни стълбчета, с монтирани между тях каменни плочи, украсени с релефна плетеница, и като материал и форма са в пълна хармония с характера на раннохристиянските църкви. По-късно започнали да ги изграждат като дърворезбовани стени - монументални, но и класически прости като композиция.
- Според Вас кои са иконостасите шедьоври у нас?
- За мен лично са два - олтарът в църквата на Рилския манастир с великолепния резбован иконостас, средната част на който датира от 1793 г. и е творба на атонския монах Андон, а страничните крила от 1833 г. са изработени от Атанас Теладур от Самоков.
Другият иконостас , който ме впечатлява с изработката си, е малкият “роженски” иконостас от края на ХVIII век в църквата на манастира край село Рожен край Мелник. Професионална изработка, откъдето и да ги гледаш.
- Казахте, че се занимавате и с изработването на дърворезбовани икони. Какво е по-различното в тях?
- Иконите са част от православното богослужение и църковният канон не позволява на един иконописец или резбар да изявява себе си. Художникът трябва просто да разкаже за Христос и 12-те апостола по православен начин, т.е. да спазва църковния канон. За разлика от рисуваните икони, където лесно и бързо може да поправиш грешката си, при дърворезбованите това няма как да стане. Именно това е предизвикателството - да не сгрешиш. Този вид дървопластика не е много позната в България, но в Гърция всяко семейство има вкъщи такава резбована икона.
- Много хора са слушали за различните резбарски школи, но на пръсти се броят тези, които знаят разликите между тях. Дайте ни малко повече информация по тази тема, ако можете.
- По време на Българското възраждане в църковната дърворезба постепенно се формират и утвърждават няколко значителни резбарски школи. При Дебърската и Банската школа, например, растителните орнаменти умело се комбинират със стилизирани човешки и животински фигури. Майсторите от Самоковската и Тревненската школи умело творят предимно мотиви на цветя, плодове, житен клас и птици.