Акционерите в ПФК “Пирин” са като орел, рак и щука

- Г-н Ваклинов, ще играе ли "Пирин" на своя стадион от есента?

- В момента ситуацията около стадион "Христо Ботев", без да искам да я драматизирам излишно, е достатъчно сложна. Един от проблемите, които съществуват, е, че РДНСК затвори за експлоатиране и ползване футболното игрище заради нередовна документация. На мен лично не ми е известно какви точно документи се изискват и не мога да се ангажирам със срокове. Вторият проблем е дългът на футболния клуб към община Благоевград, който е натрупан в продължение на малко повече от 2 години и е около 35 000 лева. Нямам представа какви са намеренията на ръководството на "Пирин", но нашите намерения са ясни - ако не се изчистят тези пари, ние няма да допуснем клуба до стадиона.

- Кой в крайна сметка трябва да разреши проблема с Регионалната дирекция по национален и строителен контрол?

- Общината в Благоевград и респективно Общинският съвет. Говорим за прословутото узаконяване на водопровода, което трябва да приведе в надлежен вид цялата документация по основния ремонт на цялото съоръжение. Съветниците обаче отказаха преди няколко седмици да го узаконят. Тук искам да внеса малко яснота. Водопроводът започна да се изгражда по-рано от ремонта на стадиона, за да имаме готовност още от 1 октомври, веднага след засаждането на тревата, да осигурим поливането й. Едва ли има някой, който не е разбрал, че растежът на тревното покритие на нашия стадион не зависи от външните атмосферни условия - дъжд или суша, а изцяло от поливната система. Ако бяхме чакали разрешението на Общинския съвет, това щеше да стане в най-добрия случай в средата на септември и в такъв случай губехме цялата състезателна година, т.е. "Пирин" нямаше да може да изиграе в Благоевград 4-те домакински мача през пролетния полусезон.

- Има ли изход от тази ситуация?

- Имам една своя болка. Лично предложих на изпълнителния директор на "Пирин" Христо Дундалов да изготвим схема за разсрочено плащане на задълженията по наема за стадиона. Той обаче вероятно си мисли, че като не ми вдига телефона един месец и се крие, така ще си реши проблема. Както във всяко едно нещо в живота, достатъчно е да се консолидира воля между заинтересованите страни и проблемите могат да бъдат разрешени буквално за дни. Начинът е много простичък - клубът да си погаси дълга, а Общинският съвет да узакони водопровода, тъй като той е направен не в нечия частна, а в обществена полза. Ние сме свидетели на узаконяване на цели кооперации, на вилите в местността Бодрост и на куп подобни неща, а в нашия случай въпросът опира до водопровод, изграден по черен път, при това общински, по който минават само овце, кози и мотористи, а от него зависи Благоевград да разполага с терен-бижу. Трябва обаче да има воля нещата да се случат. До момента такава воля липсва.

- От думите Ви става ясно, че няма договорка за разсрочено плащане на наема, както твърдят от клуба?

- Договорка има, подписан документ няма, както няма и плащания. Феновете ме питат защо не направим компромис. В отговор им дадох следния пример - дали някой в магазина ще им дава стоки на вересия цели две години и половина? Колкото и да се стараем да сме добри, някой все пак трябва да покрие сметката. Що се отнася до компромиса, ние направихме такъв, като разрешихме на отбора да домакинства в последните мачове от първенството. Акционерът г-н Байкушев твърди в свои изявления, че не знае защо "Пирин" трябва да си плаща за стадиона. Отговарям му: Г-н Байкушев, аз също не знам защо и също съм против "Пирин" да плаща. За разлика от други, аз съм внесъл две предложения в Общинския съвет - едното е за опрощаване на старите дългове на клуба в размер на 32 917 лева. Това обаче беше отхвърлено. Второто ми искане беше ПФК "Пирин" да играе безвъзмездно на стадион "Христо Ботев". Общинските съветници обаче решиха, че отборът ще играе срещу наем от 1000 лева на месец без ДДС. Така че нека да се знае - не ги решавам аз тези неща. Като фен искам отборът да бъде олекотен откъм разходи, защото знам колко е трудно да се издържа един футболен клуб. Но очевидно в Общински съвет - Благоевград футболът няма много приятели.

- Как ще коментирате заканата на акционерите да се оттеглят от клуба, щом не получават помощ от общината, или това е елементарен опит за извиване на ръце?

- Очаквам всичко, ако трябва да съм искрен. Акционерите не трябва да бъдат разглеждани като една обща маса, най-малкото защото вътре между тях има доста кавги и противоречия. Не е тайна наличието на два враждуващи лагера, така че няма да съм сред изненаданите хора от оттеглянето на един или друг. Едва ли обаче, ако същите тези акционери получат финансовата подкрепа от общината, ще станат изведнъж единни в намеренията си. Нали знаете, когато двама души са решили да се скарат, те винаги ще си намерят повод да го направят. Не е нужно някой трети човек да им го даде.

- Одобрявате ли искането на частно дружество, каквото е ПФК "Пирин" АД, да бъде спонсорирано от общината с над половин милион лева от джоба на данъкоплатците?

- Не желая да коментирам сумата. Общината може да отпусне и един милион на клуба. Но срещу това трябва да придобие собственост, а не да бъде разглеждана като спонсор. Има два вида собственост в случая. Единият вид е притежание на 34 процента от акциите, което представлява така наречената блокираща квота, т.е. да не може да се променя уставният капитал на дружеството. Вторият вид е 51 процента, което означава, че общината влиза изцяло във владение на клуба, назначава изпълнителен директор, определя заплатите, разпорежда се с приходите от трансфери и телевизионни права, с други думи - клубът става общински. Предложението, което внесе клубът в Общинския съвет, на практика не е никакво предложение, тъй като няма ясни параметри какво точно иска футболният клуб. В него се пита иска ли общината да влезе в АД-ето, но няма уточнение за това как да стане, по какъв начин, на какви принципи, с каква квота. Пак повтарям, аз съм категорично против общината да бъде разглеждана като спонсор. Схемата е или блокираща квота, което е умереният вариант, или 51 процента от дружеството. Практиката показва, че там, където община Благоевград не е собственик, губи постоянно, защото нито може да контролира съответните процеси, нито харчовете на парите, нито да влияе на работата и политиката на съответното дружество.

- Клубните шефове обаче продължават да прехвърлят топката в полето на общината, в полето на кмета и на кого ли още не и да се изкарват най-големите страдалци?

- Ще го кажа по възможно най-елементарния начин. Ами като им е толкова тежко и трудно, нека се откажат. Те прехвърлят топката на отговорността върху общината, но без да сдават властта. Това е много интересно поведение. Претендират, че общината трябва да им помогне, но без да командва. Хубаво, общината им помогна. Изгради им стадион за 750 000 лева. Тази година общината е отпуснала 250 000 лева за ремонт на съблекалните. Това са реални пари, които ще бъдат инвестирани и усвоени, а не са онези пари, които акционерите твърдят, че са налели в кампуса на Рилци. По нечия странна приумица двете игрища вече ги наричат кампус. Не са онези пари, които така и не влезнаха в помощното игрище в Покровник. Всеки обаче, който дойде на стадиона, ще види най-хубавия терен в България, под него ще види най-добрата поливна система, това са неща, които са налице, ясно е къде са отишли средствата. Докато от другата страна въобще не се забелязва такава яснота - нито на финансиране, нито на намерения.

- На хората обаче трудно някой може да им обясни парадокса - има прекрасен терен, а "Пирин" не може да го ползва?

- Това наистина е много труден казус. Парадоксалното в цялата история е, че аз като управител на "Спортни имоти", който винаги съм бил и ще си остана част от фенклуба на "Пирин", всъщност попаднах в ситуация да се боря с всички страни. Много беше трудно да се убеди кметът Костадин Паскалев във време на тотална и жестока криза да се отпуснат повече от половин милион за ремонт на футболното игрище. Много беше трудно да се убеди Общинският съвет, че това е необходимо, за да се изгради модерно спортно съоръжение. Спомням си, много беше трудно да се убедят клубните началници, че в дълъг период трябва отборът да играе извън Благоевград. За капак, когато започна ремонтът, трябваше да понеса критики от всички посоки - че тревата съхне, че пясъкът не е пясък, че семената са нередовни, че технологията е фалшива. Това е една стара болест на нашенеца да наднича в двора на комшията. Убеден съм, че ако българинът за един месец спре да гледа в чуждата чиния, държавата ни ще стане с 30 процента по-добре. Когато някой у нас почне да прави нещо, всички започват да му дават акъл, а никой не се захваща да помогне или сам да свърши работата. Питате ме какъв е смисълът игрището да го има, пък да не се ползва. Ами в края на краищата живеем във време на преход на ценности. Ние сме свикнали, че това, което го имаме, е даденост и трябва да го получаваме задължително и да има как - безвъзмездно. Като малките деца, които не оценяват кое колко струва, а просто решават, че трябва да го имат. Западът е преживял тази промяна на ценностите. Аз съм бил в Англия като работник и знам, че когато в една сграда влезе нов собственик, вътре може да има най-хубавото и най-скъпо оборудване на света, но първата му работа е да изхвърли и разруши всичко от предишния притежател. Това е въпрос на принципи. Тук ние сме със съзнанието да спестяваме, да събираме, да използваме коли втора употреба, дрехи втора употреба, всичко ни е втора употреба. С този начин на мислене няма да постигнем прогрес, няма да вървим напред. Защото ние не създаваме продукт. В тази връзка, да, направен е стадион за 750 000 лева, шефовете на клуба обаче казват, че не може да се вместят в параметрите да го ползват и заплашват да се оттеглят. Добре, тогава ще се разруши стадион за 750 хиляди. Хората трябва да свикнат с мисълта, че както едно нещо е било построено, така може да бъде разрушено. Само така ще се наруши порочният принцип някой да си мисли, че може да те използва, че може на чужд гръб да се храни. Това е нещо недопустимо. Това разбива самочувствието и самосъзнанието на всеки нормален човек.

- Стряскащо прозвучаха изчисленията, че поддръжката на новата тревна покривка ще гълта по 100 000 лева годишно. Откъде ще се набавят тези средства, след като очевидно шефовете на "Пирин" нямат намерение да инвестират в комплекса, което ще дозакопае вложения почти милион за ремонта?