Адвокатът, изправил се срещу дупнишкия феодализъм М. Попов: Явлението "Галеви" отмина, безропотното подчинение на престъпни елементи, всяващи страх е в историята

Днес е денят на българската конституция и юриста, в празничния ден разговаряме с известния дупнишки адвокат, Милен Попов. Милен Попов е роден на 13 септември 1978 г. в  Дупница. Завършил е Гимназия „Христо Ботев” гр.Дупница. СУ ”Св.Климент Охридски”, специалност ”Право”. От 3 години е член на Софийска адвокатска колегия.Той бе първият дупничанин изправил се срещу модела на управление "Галеви". 

Адв.Попов, как ще отбележите днешния ден на Българската Конституция и юриста?

Днес е празник на юристите, защото на 16 април 1879 г. е приета първата Българска Конституция след освобождението, която полага основите за развитието на България през следващите десетилетия. В интерес на истината, днес е празник на всички юристи. В Софийската адвокатска колегия, в която аз членувам не се отбелязва някак тържествено. Ние адвокатите имаме отделен свой празник.

Според Вас, налага ли се промяна в Конституцията на Република България?

Действащата Конституция, която е приета на 12 юли 1991 г. има и своите положителни и негативни страни. От една страна, действащата Конституция установява и гарантира основните права на гражданите. Значителна част от тези уредени права на гражданите съвпадат с правата, които са уредени в европейската конференция за правата на човека. Правото на живот, правото на свободно изразяване на мнение, религиозни права, гарантирането на неприкосновеността на частната собственост и др.

В тази си част моето мнение е, че конституцията е добра и не се налагат каквито и да било промени. Промени по-скоро се налагат в другата част на конституцията, в която се уреждат държавното устройство и взаимоотношенията между различните органи на държавната власт –парламент, министерски съвет, съдебна власт, местно самоуправление. Може би не доброто е и това, че не е намерен правилния баланс между властите. Следваше според мен, президентът, който е пряко избиран от народа, да разполага с по-широки правомощия, а не да са по-скоро представителни. Що се отнася до съдебната власт, мисля, че най–недобре уредена като организация е съдебната власт в конституцията.

Аргумент за това ми дават очакванията на хората за промени, както и сериозното политическо влияние в съдебната власт. А то няма как да няма такова влияние, като се има предвид, че висшия съдебен съвет като върховен кадрови орган в съдебната власт, 11 от неговите 25 членове се избират от Народното събрание. Това вече обуславя и политическото влияние в съдебната система. От друга страна за мен е абсолютно необяснимо, защо част от съдебната власт са прокурорите и следователите. Малко преобладават държави, в които прокурорите и разследващите органи са част от изпълнителната власт. Моето мнение е, че трябва да се гарантира независимост, само и единствено на съда.Той е този, който решава спора, който е арбитър между страните.

Вие се изправихте срещу така наречения дупнишки модел на управление.” Братя Галеви” ги няма в града. Според Вас какво се промени след тях ?

Когато през 2007 година реших да се занимавам с политика, имаше две обции, или си на страната на братя Галеви, на чиято страна бяха почти всички, или си срещу тях. Аз нямаше как да застана с моите убеждения в подкрепа на Галеви. Именно заради това, най-логично застанах срещу модела още в първия ден, в който се опитваха да въведат в община Дупница –модел свързан с обезличаване на хората и партиите. Модел свързан с безропотно подчинение, който няма общо със свободния дух на гражданите на Дупница. Що се отнася до делото, което в последствие заведох срещу тях, беше основно с цел да се покаже на хората, че нещата в Дупница и България се променят. И това става именно няколко години след приемането на България в Европейския съюз. Идеята ми беше не толкова да осъдя Галеви, а да покажа, че подобен тип поведение, като тяхното и начина на управление са несъвместими в държава, която е станала част от европейското семейство.

Гражданите следва да придобият увереност, че могат свободно да изразяват своето мнение и да правят това, което считат за правилно. Без страх от преследване и репресия. Към момента обаче, когато образуваха делото, Галеви още бяха на свобода. Тогава много малко хора ми вярваха, че това може да се случи. Но няколко години по-късно не без надзора на европейската комисия, стана възможно българския съд да постави осъдителна присъда срещу подобни субекти. Най- трудната промяна е да се промени мисленето на човека. Един бивш министър –председател казваше, че хората трябва да си променят чипа, но и този министър -председател, установи, че това е най-трудната задача. Трябва да се сменят поколенията, за да се смени мисленето на хората. Поколение, което е израснало с поговорката, че преклонена глава, сабя не я сече, не мисля, че би се променило.

 Мина ли времето на такива хора като „братя Галеви”?

Времето на такива като братя Галеви безвъзвратно отмина. Никоя европейска държава, която иска сега да стане част от шенгенското пространство, няма да допусне явление, като братя Галеви да се повтори. Няма да допуснат феодализация на българските градове. Няма да допуснат и престъпни групи, които чрез всяване на страх да контролират хората. И това Европа няма да го допусне, не защото много ни обича, а защото, когато съществува свободното движение на хора, стоки и капитали на територията на целия съюз, подобни субекти са нежелани в техните държави. Ще ми се българското общество да узрее и да посочва с пръст престъпниците, а не да се радва и да възхвалява именно тях. В България най-сетне да имаме силно развито и функциониращо гражданско общество. Общество, в което гражданите ще налагат и решават най-съществените въпроси за развитието на страната. И ще реагират на всяка несправедливост. Надявам се, че тези протести, които се случиха в началото на годината да не са изолирани.

Разговаря Николая Иванова