Административният технически шеф на СОУИЧЕ Й. Стоилова кандидат за пътешественик №1 в Пиринско

Завеждащият административно-техническа служба в СОУИЧЕ “Св. Климент Охридски” - Благоевград Йорданка Стоилова с право може да кандидатства за пътешественик номер 1 в Пиринско. Широкоскроената благоевградчанка не пропуска удобен случай да посети някоя от забележителностите в Европа, а напоследък зачести и с пътуванията до Чикаго. От 2006 г. насам тя летя четири пъти до щата Илиноис и обратно.

Причина за визитите й зад океана е фактът, че от 2004 г. там се установи 29-годишната й дъщеря Мая Стоилова. На 22 юни миналата година тя зарадва майка си с първа внучка, която заедно с щастливия татко Радослав Якимов, който също е от Благоевград, решиха да кръстят Емма. За разлика от много други наши сънародници, които са видели доста страни във връзка предимно със служебните си задължения, Й. Стоилова в болшинството от случаите пътува заради самата екскурзия.

Като дете си мечтаех някога да отида в Париж, Рим и Атина, разказва ценният и дългогодишен кадър на СОУИЧЕ “Св. Кл. Охридски”. Осъществих две-трети от този отдавнашен план, все още не съм била само в гръцката столица, но смятам скоро и това да стане. Спомням си за първите ми излизания зад граница. Беше в началото на седемдесетте години на миналия век. Тогава работех като коректор във вестник “Пиринско дело”. Бе модерно да се пътува с такси до Скопие. Вземах го от пиацата, която се намираше пред сегашното НТС в Благоевград. По-късно започнах в Дома за българо-съветска дружба, което ми даваше повече възможности за пътувания в чужбина.

С умиление си спомням за една от последните задгранични визити преди падането на комунизма - като ръководител на група самодейци от хаджидимовските села Беслен и Теплен през 1988 г. в Москва. Бяха изключително задружни и симпатични хора и концертите им се радваха на голям успех. Тогава беше страшна криза, по рафтовете на магазините нямаше почти нищо. Още не мога да забравя как в руската столица, която в момента е един от най-скъпите градове в света, се редихме на опашка за шоколад цели 3 часа и половина. На следваща година бях в Румъния, точно преди падането на режима на Николае Чаушеску.