97 години от освобождението на Петрич от турско робство

Балканската война от 1912-1913 г. е забележително събитие в историята на българския народ, което винаги е вълнувало с изявения си стремеж към свобода и единение, проявения масов героизъм, с единството и здравата връзка между народ и армия. Тя е призвана да реализира мечтите и целта на поколения възрожденски българи - обединение на българската нация в рамките на единната и неделима родина.
Най-ярък пример за националния характер на Балканската война е участието на Македоно-Одринското опълчение в състава на българската армия - военна част, сформирана на доброволен принцип от българи от Македония и Одринско. За да подчертаят приемственоста си с делото на опълченците от Руско-турската освободителна война, доброволците се наричат опълченци, а дружините им - опълчение. То има 12 опълченски дружини, носещи имената на родните им краища, разпределени в 3 бригади. В нито една от другите държави, членки на Балканския съюз - Гърция, Сърбия и Черна гора - не е сформирана подобна част, което още веднъж подчертава чисто българския характер на населението в Македония и Одринска Тракия. За командир на опълчението е назначен ген. Никола Генев, а за началник-щаб - майор Петър Дървингов. Под командването на щаба на опълчението, но със самостоятелни задачи, в тила на турската армия действат и много чети начело с прославени дейци на Македоно-Одринското освободително движение. Петричани се включват в редиците на Македоно-Одринското опълчение чрез участие в четите на Никола Парапанов, Мита Иванов (Англикин), Стойко Бакалов и прехвърлилите се по-късно чети на Иван Смоларски, Т. Николов и Панайот Карамфилович.
Четата на кап. Никола Парапанов - освободителя на град Петрич, командир на 15 Щипска дружина и кавалер на ордена „за храброст” - е сформирана на 18 септември 1912 г. от 12 души, като много скоро нараства на 93-ма четници, сред които и петричаните Коста Лютов, Тольо Ичев, Филип Николов и Георги Иванов. В тила на турската армия четата провежда редица смели бойни акции: прекъсва телефонните и телеграфните линии между Петрич и с.Цапарево; устройва засада и унищожава една турска батарея при с.Илинденци, като затворите на оръдията хвърля в р. Струма; разгромява друг турски отряд при с.Райчово, като са убити повече от 50 турски войници, а четата не дава нито една жертва; близо до с. Свети Врач (дн. Сандански) четниците унищожават турски обоз от коли и камили, натоварени с провизии. Веднага след това тя се озовава в с. Цапарево. Със своята маневреност капитан Парапанов създава впечатление, че в Петричко гъмжи от комити. Това впечатление се засилва още повече след бягството на мюдюрина на с.Цапарево в Петрич, който, смъртно уплашен, уверява каймакамина на града Нази бей, че към него се приближава голям отряд четници.
На 27 октомври 1912 г. Нази бей - човек благороден и възпитан, с високо образование, свиква събрание на турските големци, на което подробно излага какво е истинското положение и препоръчва да се отстъпи, за да се избегнат ненужни жертви и без да се извършват издевателства върху българите. Привечер представителите на властта отпътуват, като жандармерийският юзбашия нарежда всички затворници да бъдат освободени. През нощта голяма част от турското население също напуска града.