90 кошера с пчели вече 30 г. уплътняват свободното време на Цецка Сотирова

Цецка Сотирова е родена 1960 г. в с. Селановци, Врачанско, прочуто някога като най-голямото село в България. Завършва Института за културно-просветни кадри в Благоевград, където се омъжва и остава да живее. В професионалната си биография на библиотекар има шанса да подготвя и открива две библиотеки - кварталния клон в "Грамада" към благоевградското читалище и училищната библиотека към Икономическия техникум. От 1994 г. до днес завежда библиотеката към ПМГ и Езиковата гимназия в областния град.

Успоредно с библиотекарството вече 30 години се занимава и с пчеларство, продължавайки потомствената традиция в семейството на съпруга й. Пчелинът им в края на село Боровец има над 90 кошера.

- Цецке, как започна да се занимаваш с пчеларството?

- Омъжих се в семейство на потомствени пчелари. Свекър ми е започнал да се занимава с пчеларството, след като бащата на свекърва ми им подарил пет кошера. Когато аз отидох в това семейство през 1981 г., бяха вече традиционни пчелари, имаха над 80 кошера. Дълги години работихме заедно на семейния пчелин в село Клисура, там станах пчеларка. По-късно със съпруга ми Кирил си направихме самостоятелен пчелин в село Боровец. И ето вече 30 години.

- Какво беше първото нещо, което научи от пчелите и за пчелите?

- Никога не съм мислила, че ще се занимавам с пчели. Но още първото докосване до тях ме привлече, защото техният свят е много интересен - той е толкова прекрасен и хубав, дори по-хубав от човешкия свят, защото пчелата е в един непрекъснат полет, непрекъснат устрем да събира нектар и да го превръща в мед. Първото нещо, което научих и наистина съвсем не ме притесни, е ужилването - не може да си пчелар, без да те ужили пчела. Ако имаш някакви притеснения и страх, че те жилят, просто не можеш да станеш пчелар.

- Макар че се опаковате, нали?

- Не се опаковаме. Аз работя вече по къси панталони и потник и не е проблем. Всъщност никога не сме се опаковали, само предпазно було слагаме само за лицето понякога. Пчелите жилят, когато усетят някаква опасност, това е техният инстинкт за самосъхранение и просто го приемаш. Ако си спокоен и търпелив, и те са спокойни.

- А вярно ли е, че след жиленето пчелите умират и всъщност тяхната защита води до тяхната смърт?

- Жилото е отровна жлеза в техния организъм, състояща се от резервоарче и иглици, които в края си са като котвичка и ако се забие, не може да се извади. След ужилване целият този апарат - резервоарчето с отрова и забоденият връх, остава в тялото и може да пулсира до един час, изтласквайки отровата от резервоарчето.

- Тази ли отрова причинява алергиите при хората?

- Да, но само при хора, които са си алергични. Иначе по принцип пчелната отрова също е лечебна. Но всичко трябва да е дозирано. У пчеларите се създава имунитет, поносимост, едно насищане и няма реакция. Макар че мен все още когато ме жилят по лицето, има такава реакция - лек оток.

- Какво отличава майката или царицата от обикновените пчели работнички?

- След като се излюпи, пчелата започва да подхранва другото пило (личинките), което трябва да се излюпи: първо се превръща в кърмачка - тогава са развити млечните й жлези, а от 21-ия ден се превръща в пчела работничка, млечните жлези закърняват, тя излиза навън и носи нектар, прашец или пчелен клей. Майката е почти два пъти по-голяма от работничките, тялото й е по-издължено заради половите жлези, които при другите пчели не са развити. Щом майката снесе яйце в по-голяма (маточна) килийка, пчелите започват да я хранят само с млечице.

Докато другите пчели се захранват с млечице в първия ден след излюпването на яйцето, а след това се хранят с млечице, мед и прашец. Храненето и размерът на килийката определят дали ще се роди майка или не. Пчелата майка може да живее до 5 години, като само веднъж през живота си излиза от кошера на оплодителен полет - това става навън в природата.

Всъщност са няколко полета в един период - до 45-ия ден от излюпването на майката тя трябва да се оплоди. Ако не са благоприятни условията през тия 45 дни, тя може да остане неоплодена и тогава започва да снася само неоплодени яйца, от които не могат да се излюпят пчели работнички, а само търтеи. Търтеят се ражда от неоплодено яйце и затова казват, че търтеят има дядо, но няма баща.

- Познават ли ви пчелите?

- Със сигурност не може да се каже, че пчелите познават хората. Те усещат всички аромати. Дори и нас, ако сме с някакъв силен аромат, също не ни приемат и се дразнят. Затова никога не ходя при тях парфюмирана, на пчелина работим с по-светли дрехи - бяло, жълто. Те разпознават само три цвята - белия, синия и жълтия.

- Чела съм, че пчелите и копринените буби са единствените опитомени от човека насекоми, които работят в полза на човека, биват експлоатирани. Приемаш ли го това?

- Не. Може да има някои пчелари, които експлоатират. Човекът е на върха на видовото разнообразие и винаги може, ако пожелае, да експлоатира. Но по принцип пчелите работят, защото така са създадени - да събират нектар и да го превръщат в мед. А вече човек дали ще уважи това и ще вземе техния труд, си зависи от самия човек… Който е в повече, спокойно може да се вземе, важното е да им оставиш нужното за оцелеляване през зимния период.

- Мисля си, дали се среща стопроцентов истински мед в пчелините на пчеларите, защото всички казват, че подхранват пчелите със захар.

- Те я преработват, разбира се, но този мед вече не е нектарен. Подхранването се допуска само рано напролет, март-април, за пролетното развитие, когато още в природата няма обилно нектар. Това е като едно стимулиране, за да започнат по-бързо да се развиват. Подхранването със захарен сироп се прекъсва през май, когато вече има изобилие от нектар и започва медосборът.

- Нарицателен е изразът "работлив като пчеличка". Какво стои зад този израз в буквален смисъл? Спят ли пчелите?

- Не, те работят денонощно. Докато има цветове навън, те са в непрекъснато движение: през деня събират навън, през нощта в кошера вентилират. Летните пчели работнички живеят до 45 дни, само зимната пчела преживява до 6 месеца - тя не пренася прашец и нектар, нейното предназначение е да се съхрани през зимата семейството, да топлят майката. А когато започне да се събужда природата, започват да я хранят отново, тя започва да снася яйца, отглеждат първото пило и след това отпадат. За да се завърти колелото отначало, пчелното семейство се възражда и започва да нараства, за да стане достатъчно силно за медосбора.

- Можеш ли по тях да прецениш какви промени настъпват в климата - засушаване например? Пчелите ги предусещат.

- Засушаването точно не мога да преценя, но те усещат кога е краят на сезона, няма да има нектар в изобилие в природата и гонят търтеите от кошера: или не ги пускат да се върнат в кошера, или две пчели хващат търтея и го изнасят извън кошера.

- Какви пчелни продукти добивате и продавате?

- Мед, восък, пчелно млечице, прашец. Мъжът ми ги продава на нашия пазар и на пазара в Банско. Когато сме имали по-голямо производство, сме давали да продават нашия мед и някои магазинчета. Но не даваме на прекупвачи, защото изкупуват на ниска цена и за пчеларите изобщо не е изгодно. Произвеждаме и нови пчелни семейства, които продаваме на начинаещи или други пчелари.

- Има един известен художник модернист, който рисува картините си с цветен прашец.

- Прашецът също може да се събира. На двете си крачета пчелите имат специални кошнички. Пчелата събира прашец от цветята с хоботчето, слепва прашеца със слюнка на малки зрънца и ги слага в кошничката си. Когато се приберат в кошера, пчелите откачват тези зрънца и ги натъпкват в килийки, а след като се запълнят, отгоре ги запечатват с мед, за да не се разваля: така се образува перга - хлябът на пчелите. За да се събере прашецът, се поставят прашецолепители и когато пчелата влиза в кошера, зрънцата прашец се отронват от кошничките на крачетата й. Има си технология как да се изсуши водното му съдържание, иначе много бързо може да мухляса. После с прашеца може да се рисува и картините стават не само пъстроцветни, а даже са ароматни, защото прашецът е много ароматен.

- Създавате и нови семейства. Каква е вашата намеса, с какво им помагате, за да ги накарате да си произведат още една майка?

- Това си е един специален процес. На 5-ия ден след снасянето от яйцето се излюпва личинка. Тази личинка се захранва от първия ден с млечице, затова трябва още тогава да се вземе и да се премести в по-голяма килийка, за да продължи храненето само с млечице и да се превърне в майка.

Ние произвеждаме восъчни чашки с диаметър, който е нужен за отглеждане на майка, и в тях прехвърляме еднодневна личинка от килийката, която е за работничка. Ние правим точно това - прехвърляме ги. А в основното семейство се прегражда, за да няма майката достъп, там се поставят за отглеждане - да усещат пчелите, че няма майка, за да ги захранят с млечице, иначе няма да ги захранят. На 10-ия - 11-ия ден т. нар. маточници се поставят в новосформирано семейство - да се излюпи, да се оплоди и вече да заработи там.

- Има ли търсене на пчелни семейства?

- Има, защото любителите пчелари са много. Напоследък има доста проблеми по пчелите. Тази пролет много пчелари установиха, че пчелите им са изчезнали. Преди няколко години есента и ние имахме проблем с един-два кошера. В края на лятото правим основни прегледи, всичко беше наред, обаче през октомври семейството го нямаше. Една от причините пчелите да напускат кошера е опаразитяването им с пчелни кърлежи.

Борбата с тях трябва да е постоянна, защото кърлежите привикват към препаратите, с които се третират, и се развиват. Ако не се лекуват, в един момент пчелите стават много опаразитени, по няколко кърлежа се впиват в тялото им и тогава те бягат, за да се спасят. Това, разбира се, е само една от причините, иначе те са комплексни: радиовълните, промените в магнитното поле, а може би и по-глобални причини, като промяната на планетата Земя като цяло.

- От какво пчелите създават клея (прополиса)?

- Те не го създават, а го събират от растенията - това е вид смола и го използват най-вече за дезинфекция на пчелния кошер. Поставят го на различни места в кошера: където е малко по-широко или се появи дупка - всичко, което в кошера им е като пролука до 2-3 мм и не трябва да е, те го запълват с клей. Ако входът им е по-широк и това създава условия да влизат неприятели - мишки, гущерчета, други насекоми - натрупват клей и го намаляват; ако нещо проникне вътре, те го обвиват с клей и така го мумифицират. Ние лично не сме намирали, защото поддържаме кошера в добро състояние, не допускаме да се случва това.

Пчелният клей има антибактериално, противовирусно, противоалергично и противовъзпалително действие. Полезен е много за заздравяване на лигавицата на стомаха - той възстановява, изглажда язвите, нарушенията в лигавицата и я полира. За външни рани също е полезен като спиртен разтвор. Приготвят се и мехлеми с клей.

- Сами ли изолирате пчелно млечице или става само в лаборатории?

- В аптеките продават преработено, ние предлагаме натурално пчелно млечице. Има си технология. Единствено пчелата майка се захранва и се храни само с пчелно млечице. Затова е такава голяма разликата в продължителността на живота спрямо тази на пчелите работнички - 5 години към 45 дни за летните или 6 месеца за зимните. В медицината то се използва като най-силния биостимулатор - "желе роял" (кралска храна).

- Защо хората толкова много обичат меда, за какво е полезен?

- Медът се образува от нектара по цветята. Той е с 80% водно съдържание. Пчелите го носят в кошера, разстилат го в килийките по капчица и го вентилират, докато останат 30% водно съдържание. След това го преместват в други килийки, събират по повече и отново вентилират, докато се превърне в мед. Медът е най-живата и най-естествена природна храна. В него няма нищо преработено. Изключително от растителността: нектар - като манна небесна, той просто ни се дава в готов вид и пчелите го преработват и ни го поднасят като еликсир.

Медът е на няколко категории: най-светъл е акациевият, от бяла детелина, драка. Билковият мед е с кехлибарен цвят и е много ароматен. Има и друг вид мед, който не е нектарен - манов мед: той е много по-тъмен, съдържа повече минерали и има по-друг вкус. Събира се от маната по листата на някои дървесни видове. Когато насекомите пробиват листата, за да смучат сокове, по тях се образува лепкава повърхност - мана. Вкусът на мановия мед е по-стипчив. Кестеновият мед от Петричкия район също е по-стипчив, даже с леко горчив вкус. Медът от тютюна също има леко горчив привкус.

- Как се установява качеството на меда, кой е истински и кой не?

- Човекът, който застава на пазара и продава своя мед, трябва да има сертификат за качество. Взема се проба и се анализира във Ветеринарната служба, следят се основните показатели: захароза, водно съдържание, които трябва да отговарят на БДС. Восъкът придава един особен аромат на меда. Не може да се опише, трябва да го усетиш. А щом го усетиш, вече не можеш да го сбъркаш, няма нужда да се чудиш как да определиш кой мед е истински.

И не само това, по гъстотата - медът има свойството да се сгъстява. Захаросването е естествено състояние на меда. Ако го затоплиш до 45 градуса на водна баня, той се втечнява отново и си запазва абсолютно всички качества. Даже медът, който не се захароса, значи в него е убита захарозата, убити са и витамините в него. Той има търговски вид, винаги ще си седи така, няма да се захароса, но не е на 100 процента вече мед, а един подсладител.

- Препоръчва ли се мед на диабетиците?

- Да, умерено дозиран, медът може спокойно да се консумира от диабетиците. Защото неговата преработка не преминава през черния дроб, усвояването на меда става още в стомаха - преминава през стените на стомаха в кръвния поток и е директна храна за организма. Няма какво да се разгражда - в това му e съвършенството: той съдържа в себе си ензимите, които вършат тази работа.

- Обичате ли във вашето семейство да ядете мед?

- Разбира се. Всеки ден.

- По колко мед може да се добие от един кошер годишно?

- Различно, зависи от годината, от местоположението. В Северна България се произвежда много повече, защото там има медоносни земеделски култури, акациеви масиви, липа. Там медът е повече монофлорен (от една култура), а при нас е полифлорен - букет. От един кошер може да се получат от 5-10 до 30-40 кг, които се вадят един или два, а може и три пъти в годината. Ние следим кога е узрял медът, защото не бива да се вземе, преди да е достатъчно извентилиран, да е намалено водното съдържание, иначе това не е мед и не може да бъде съхраняван достатъчно дълго. Пчелите запълват килийките и когато узрее, стане готов, запечатват отгоре питите с восък; така го съхраняват.

- Ползвате ли европейски субсидии, сега има много програми за подпомагане на земеделието?

- Не, защото ние сме си създали база, която ни е достатъчна за нас като семейство - двамата с мъжа ми работим на пчелина.

- Има ли някакви проблеми за износа на мед в рамките на ЕС, нещо, което да ограничава нашите производители?

- Нашата природа е най-запазена в Европа. Когато качеството на меда отговаря на европейските стандарти, няма ограничения. Ограничение има само ако се установи наличие на антибиотици в меда.

- Устройва ли ви цената, на която тук продавате пчелните продукти?

- Много по-скъпо е в чужбина, но тук няма какво да не ни устройва: трябва да го предлагаш на цена, на която човек може да си го позволи да го вземе. Организирането на износ е много трудно, защото външните търговци искат големи количества - над 10 тона, които ние като малък пчелин не можем да осигурим. Трябва да направим кооперация с други, но това в България го няма. "Нектаркооп", "Биомед", "Агропчел" и някой други фирми изкупуват мед, правят харман (смесват всичкия мед) и изнасят.

- Какво правите в тоя сезон, когато отидеш след работа в библиотеката?

- Работим от 5 часа следобед докато е светло. Работата ни е това - да ги разширим, да им създадем условия; като нараства семейството, да надграждаме кошерите, за да могат да работят, да не изпадат в роево състояние.