84-годишната акушерка Зоя Дангърова обиколи Европа и част от Африка, само в Америка не иска да отиде, мрази Буш

- Лельо Зоя, колко бебета си изродила в благоевградската болница? Помниш ли най-тежките си дежурства?
- Не съм работила само в Благоевград, първите 4 години като завърших бях по разпределение в с. Склаве, Санданско, и още 3 г. после работих в Долна Диканя, Радомирско, мъжът ми е от там. Не съм броила бебетата, много са, та това са 40 години! На едно дежурство имах 9 раждания, това ми е личен рекорд. Голямо напрежение е тази работа, оная нощ, за която ти казах, едно от бебетата почина при раждането, много беше тежка. Много години съм работила с д-р Бобчев, той беше много добър лекар. И с д-р Динов съм работила в гинекология, нямаше визитация без него, колкото беше строг, толкова внимателен и разбран, много свестен човек. Преди една година той ни покани всички акушерки-пенсионерки да празнуваме заедно Деня на родилната помощ и всичко той сам плати, не ни позволи да дадем пари, а това е голям жест. Аз поработих повече, отколкото трябваше, след пенсионирането си бях 3 години в дом “Майка и дете”, после в с. Долно Осеново бях 1 година.
- Случвало ли се е да израждаш сама, без доктор?
- Та тези 9 бебета, за които ти казах, в една нощ всички ги изродих без доктора, имаше дежурен, но ми каза: “Хайде тази вечер да не се виждаме”, с други думи - да го оставя да си почива. В Склаве имаше доктор, но той не беше специалист акушер-гинеколог и невинаги с него съм израждала, но беше любознателен и държеше да го викам. Имах едно раждане на Бъдни вечер в с. Лозница, председателят на съвета тогава Лумпаров ми казва: “Отивай, ще ти дам кон”. Да, ама аз никога не съм се качвала на кон и тръгнах пеша, стигнах точно навреме, половин час по-късно жената роди. Дойде и докторът от Сандански, та като ни поканиха тези хора на масата, чак в 12 през нощта се прибрахме. Изобщо хората на село са много любезни, особено в Склаве, където започнах трудовия си стаж, много работливи хора и много ме ценяха. Тогава ходех във всички околни села - Ладарево, Ласкарево, Спатово, Хотово, мъжът ми беше там агроном. Три години дружба имахме с него и после се оженихме.
- Колко деца и внуци имаш?
- Една дъщеря и една внучка, тя носи името ми, сега завърши Американския университет и заминава за Лондон, където ще продължи да учи магистратура.
- Ти беше в Лондон, как се нае да тръгнеш на толкова дълга екскурзия? Не те ли беше страх?
- Че от какво да ме е страх?! Аз обичам екскурзиите. Много ходя, много се движа, за разлика от къде по-млади от мен. Три години поред ходех по 4 км, работех на полето и се връщах пеш. С мъжа ми много със земеделие се занимавахме, градини имахме, ама вече не ходя. Сега само градината около къщата си гледам - есен и пролет я обръщам с лопата, после я прекопавам. Преди да тръгна за Лондон, бях насадила доматите. На всички комшии им купувам хляб от горната фурна, те са по-млади, ама аз ходя. В Лондон много исках да ида, внучката беше ходила като студентка за 3 месеца и ми разказва, затова като разбрах, че Здравка Чимева ще прави до там екскурзия, веднага се записах. Обиколила съм доста свят - цяла Европа и част от Африка.
- Коя беше първата ти екскурзия?
- Първата голяма екскурзия беше цял месец. Тръгнахме от Варна на 21 април 1968 г., екскурзиантите бяхме от цяла България и с параход обиколихме Италия, бяхме и в Рим, Франция, Монако, Монте Карло, Испания, ходихме в Барселона, Алжир, Тунис, Египет, Кайро, музея там никога няма да забравя, и до остров Малта. Три денонощия на връщане пътувахме, без да спрем никъде, 5 автобуса ни чакаха на пристанището. Тогава в Италия останаха трима души, емигрираха, в Барселона остана едно момче, а за друг така и не разбрахме къде е останал, намерихме куфара му празен.
- Мъжът ти не се ли разсърди, че отиваш сама на екскурзия?
- Дъщерята тогава беше на 3,5 години и той остана да я пази. Не се е сърдил никога, той не е много по екскурзиите. Втората ми голяма екскурзия беше 21 дни до Югославия, Германия, Чехия и Полша. После ходих с кораб по Дунав до Австрия за 12 дни, минахме през Чехия, а във Виена останахме няколко дни. Преди няколко години бях със Здравка Чимева до Париж, пак десет дни през Швейцария, Австрия, Германия, Италия - много държави разгледахме, после до Дубровник ходих на екскурзия и сега последно до Лондон. Винаги съм се записвала за хубави големи екскурзии. Най-много съм пътувала заедно с колежката ми Стоянка Радева, тя ми е приятелка от години. И тя много е пътувала и е много работна, сега обработва половин декар на полето, гледа лозе - копае го, пръска го, всичко сама. Много я уважавам.