8 млн. лв. отпусна правителството за укрепване коритото на р. Благоевградска Бистрица след наводнението през 1954 г., за 6 месеца е изградена подпорна стена по целия десен бряг

Сега, когато са изминали 55 години от онзи паметен и жесток ден - 2 юли 1954 г., когато придошли водите на река Благоевградска Бистрица, човек все има за какво да се позамисли, тръгне ли да се разхожда край реката, споделя Борис Ковачев. Не ми се вижда добре, че нещата са позабравени, а природата е такава, че винаги може да ни ги припомни. Ето на много места из речното легло има наноси и на повече от метър дебелина, появила се е непланирана растителност, има сечени и недосечени дървета, непочистени клони, а тези неща все пак може и да се случи да повлияят, ако не тук, то пък на някое друго място при ново бедствие. Не съм пряк свидетел на развихрилата се стихия, но по стечение на обстоятелствата и аз съм съпричастен с това, което трябваше да се направи. Моето участие обаче не бе във времето на трагичните събития, а 10 години по-късно. Но да припомня случилото се на 2 юли - в поречието на реката се изсипва пороен дъжд и водите й като лавина стремглаво запълват коритото й и заливат част от града на разстояние към 400 метра от известния тогава Дяволски мост при тогавашната пожарна команда, отнасяйки магазини, постройки, наводнявайки мазета и етажи, а случват се и жертви. Голямата беда идва не само от водите, а и от това, тъй като дъждът е бил изключително пороен, те влачат със себе си много пясък, камъни, отскубнати дървета и други наноси, които спомагат за отнасянето на всичко, което срещнат пред себе си. По тогавашна информация речното корито е могло да събира до 200 кубика вода в секунда, а първоначално изливалата се водна маса е била към 500. Факт е, че тогава и преса, и властниците са предпочитали да не огласяват всичко. Така без шум Благоевград е бил посетен от тогавашните величия Георги Цанков, Пело Пеловски, Данчо Димитров и екип от специалисти. Набързо е била изградена и правителствена комисия, чиято задача е била да подготви мероприятия за отстраняване на последствията. Над 8 милиона лева по тогавашен курс били заложени за 1954 и 1955 година за изграждане на подпорни стени. По тогавашни информации това било трудов подвиг. Участвали подразделения от Софийската бригада на Главно управление на трудовата повинност с командир полковник Фердинанд Пудев, който се оказва, че е и от Пиринския край, от село Градево. Включило се и част от населението на Благоевград, най-вече хора, които разбирали от зидарии. Започнала се работа на три смени. Подпорната стена по десния бряг на реката с дължина към 1 километър става готова на 15.ХII.1954 г., а по левия бряг се строи през 1955 година. В отразяването на събитията се включва и легендата за Пиринския край вестник “Пиринско дело”, но поместваните материали са твърде оптимистични и почти нищо се се казва за това, че водната стихия е взела жертви, пострадали са карани болницата, отнесени са магазини на ДТП “Бакалски стоки”, вреди са понесли ГТП “Градска търговия”, ТПК “Единство”, имало е щети в Бистрица, Струмско и други селища.