79-г. бръснар Илия Лазаров: Времето днес е по-шарено, но не е по-хубаво отпреди

Рядко се срещат хора, които и на 79 години продължават да работят. Бръснарят бай Илия Лазаров е сред щастливите изключения. Неговото "ателие" се намира в един от гаражите в задната част на жилищната кооперация на малката уличка, вляво от входа на Хуманитарната гимназия в Благоевград. Ако не питаш специално за него някого от съседите, трудно може да го откриеш, макар че откакто се е пенсионирал през 1992 година, той всеки ден отваря и затваря по едно и също време бръснарничката си.

Бай Илия не се оплаква нито от живота, нито от безпаричието, нито от клиентите си, които са горе-долу негови набори. Казва, че всеки ден ни е подарък и трябва да бъдем благодарни, че може да се радваме на дребничките радости, които ни поднася денят. За него той започва с любимия му в-к "Струма", след което сяда на пейката пред вратата на дюкяна в очакване да се появи и първият му клиент.

- Бай Илия, колко от твоите набори бръснари продължават да държат “фронта” в Благоевград?

- Само трима останахме - аз, Тошо Тодоров, който е на улицата между старата пералня и джамията, и Румяна Немцова, която живее близо до старата поликлиника.

- От бръснарите, с които си работил навремето, кои си запомнил като добри и уважавани майстори в занаята?

- Имаше много, но хора като Лазар Фердов, Максим Асенов, Илия Бучински, Милан Войнов и още неколцина като тях бяха авторитети. Имаха си постоянна клиентела, която им даваше заслужено самочувствие. За жалост Господ прибра кажи-речи всички от наборите и днес сме останали само 3-4 души.

- Защо младите хора не искат да стават бръснари?

- Как да ти река... Да отвориш собствен дюкян е най-лесната работа. Трудното идва после. Ако не те познават хората, нема да се юрнат да идват при тебе да ги подстригваш или бръснеш. Аз докато си взех хлеба у ръцете, три години съм бил чирак. Днеска искат още на втория ден да станат майстори. Да, ама не става, требва не само да искаш, а и да можеш.

- 60 години си все на крак. Не ти ли идва малко нанагорно на тия години?

- Абе идва ми, и то бая, но с тази пенсия от 137 лева съм за никъде. За четиридесет години работа в кооперацията държавата ми даде толкова. На бабата е с десет лева по-голема. Зор не зор, друг изход няма и требва да се спасява по някакъв начин положението.

- С тези пари какво можеш да си купиш?

- Нищо! Затова си помагам с дюкянчето. Десет лева да изкарам днеска, пак са повече от нищо. Пък и времето така минава по-бързо. Иначе требва да седна пред телевизора или в кафенето.

- Ходиш ли в пенсионерския клуб?

- Не! За мене това е загубено време. Там ходят хората, които са си надвили малко или много на масрафа и гледат да утрепат по некакъв начин част от свободното си време. Аз немам нито време за губене, нито пък съм човек, който ще седне да играе карти или да хвърля зарове по цел ден.

- Поиска ли някой от двамата ти синове да стане бръснар като тебе?

- Никой. По-големият работи в цигарената и него не го е грижа, но по-малкият е без работа. Предлагах му да се върти около мене, ама не иска. Явно нема мерак за тоя занаят.

- Ти как се захвана с него?

- Аз съм родом от Ощава. Там завърших седми клас. Три години преди да ме вземат войник в казармата баща ми ме попита какъв искам да стана -дърводелец, обущар или бръснар. Избрах да бъда бръснар и така започнах чирак при бай Лазар Корчев от Кресна. Там изкарах до казармата. В неделя работехме до обяд и след това хващах пътя за село. Петнадесет километра на отиване, а във вторник сутринта още толкова на връщане до Кресна. Днес пари да му дадеш на някой да ги извърви, пак нема да тръгне. Ама тогава беха други времената и в селото имаше живот - хора, животни, вдигаха се сватби, раждаха се деца. Сега нема нищо.

- Как мина войниклъкът?

- Много леко. Командирът ми, като разбра, че съм професионален бръснар, веднага ме прати в казармената бръснарница, която беше към щаба на поделението, и така не разбрах кога минаха годините в казармата. Като бръснар там дори изкарвах и по некой друг лев, който пращах на булката си вкъщи.

- Да висиш по цял ден на крак едва ли е най-голямото удоволствие в живота. Минавало ли ти е през акъла да си хванеш друга работа?

- Никога. Верно, висиш по цял ден на крак, но пък си на сушина и на сенка, срещаш се с различни хора - от тоя научиш едно, от друг - друго. Навремето, както вече ти рекох, бръснарите беха хора на почит и много от клиентите споделяха с нас най-различни истории.

- Виждам, на стената си окачил грамота от някакъв национален конкурс, който се е провел във Варна през далечната 1966 година. Защо я пазиш толкова време?

- От сантимент. Тогава бех на 33 години. Изпратиха ме от предприятието в Благоевград заедно с колегата Илия Гошев на този конкурс. Имаше хора от цялата страна. Два дни ни разпъваха на кръст, както се казва, но доказах какво мога. Дотогава в окръга никой не беше получавал грамота от национален конкурс за бръснари. Аз бех първият. Затова съм си я сложил в рамка и си я пазя като мил спомен от онова далечно време. Пък и да знаят внуците какъв майстор е бил дядо им Илия.

- Какви клиенти влизат в “ателието” ти сега?

- Като гледам, все са ми набори, т.е. под петдесет нема. Повечето са ми клиенти още от времето, когато работех в кооперацията. Често някои от тях минават ей така, само да разменим по някоя приказка, или просто да ми кажат “Майсторе, здрасти!” На мен обаче и това ми стига.

- За какво си говорите най-често?

- За всичко, което става в държавата ни, за болежките, които са ни налегнали, и за дереджето, на което сме днеска, кажи-речи, всички.

- Според тебе по-добро или по-лошо е днес?

- По-лошо. И ще ти кажа защо. С пенсията ми преди десет години можех да си купя, да речем, толкова хляба, толкова кила сирене или олио, а днеска не мога. И какво излиза, че инфлацията е изяла некъде към 25-30 на сто от нея. Ако не верваш, седни и сметай!

- Гледам на масичката имаш доста броеве от в-к “Струма”. Всеки ден ли го четеш?

- Много редко пропускам да си го купя. Доскоро работеше и радиоточката, но вече я няма. Казаха ми, че от пощата са я прехвърлили към общината, а там немало кой да поддържа мрежата. Затова ми остана само вестникът и от него научавам какво става.

- Четеш без очила?

- Да... Откакто преди десетина години д-р Надка Бъчварова ми направи операция на очите и ми сложи ей тези меки лещи. Вече повече от десетина години карам с тех. Много съм доволен. Златни ръце има тази жена.

- Градинката пред бръснарничката ти ли я поддържаш?

- А, не - това е територия на моята баба. Всичко дето виждаш в нея - доматки, чушки, кромидче, краставички - всичко през нейните ръце е минало. Китките също са нейни. Обича да й е красиво и подредено.

- Кога отваряш и кога затваряш бръснарничката?

- Сутрин към осем и половина-девет, а вечер към седем. Има-нема мющерии, бай ти Илия е тука, на “фронта” - и зиме, и лете.

- Колко взимаш за едно подстригване?

- Два инфлационни лева. Толкова взимах и за едно бръснене, но напоследък ръцете взеха да не ме държат и избягвам да приемам такива поръчки, за да не стане некой сакатлък с бръснача.

- На много места обаче взимат по петарка.

- На кой където му харесва. Щом има паралии, готови да се бръкнат двойно по-надълбоко в джоба, все ще се намерят и хора, които да им ги вземат. На мен тези два лева ми са достатъчни.

- Не се ли изморяваш на тия години?

- Изморявам се, но какво да правя - стискам зъби, усмихвам се. Когато нямам клиенти, слагам си ето това столче под краката и си почивам. Не си давам зор, гледам да я карам яваш-яваш, както казват хората.

- Помня, че преди години, когато Благоевград беше много по-малък, имаше доста бръснари, а днес е обратно. Защо е така?

- И аз не мога да разбера. Когато се пенсионирах, бехме над 70 души. Само в централния салон, който беше срещу ГУМ, където сега има някакво кафене, работехме 26 души. Другият салон беше до старите хали. Той беше с 8-9 стола, доколкото си спомням. Останалите бръснарници беха по кварталите. Случваше се клиентите да чакат доста, докато им дойде ред да се подстрижат или обръснат. Как и защо се завъртеха така нещата обаче, не знам.

- В кои дни от онова време работата на бръснарите идваше в повече?

- В сряда и събота. Беха пазарни дни и повечето от селяните идваха покрай другата работа и да се подстрижат или избръснат. Тогава се бръснеха в седмицата веднъж, а се подстригваха, след като са заприличали на бостански плашила.

- Спомняш ли си колко струваше едно подстригване преди години?

- Е, как да не си спомням - 24 стотинки, а бръсненето - 20. Днеска е десет пъти по-скъпо, ама заплатите не са станали дори двойно по-високи оттогава.

- Каза, че имаш клиенти още от времето, когато си работил като бръснар в кооперацията?

- Такива са повечето. Днес сутринта например дойде наборът ми Методи Янакиев, който беше един от най-известните шивачи в Благоевград. Разприказвахме се за това-онова и не разбрах кога се изниза близо цял един час.

- От политика интересуваш ли се?

- Как да ти кажа - гледам телевизия, чета вестника, ама гледам да не се ядосвам. Нема смисъл.

- Според тебе защо толкова много хора днес са разочаровани от демокрацията?

- Защото останаха излъгани в очакванията си. Едни си мислеха, че като им върнат земята, ще забогатеят, други - че ще могат да живеят само като продават салтанати, трети не повярваха, че социализмът си е отишъл и е дошло време да се работи истински.

- Да, но имаме възможност да пътуваме свободно по света, децата и внуците ни да учат в чужбина, да избираме сами хората, които да ни управляват и т.н.

- Така е, но това не промени нищо у хората. Виж колко кражби стават, колко дела се водят в съдилищата, виж колко хора са без работа, чудейки се как да вържат двата края. На всичко това отгоре миналата година вдигнаха и тавана на годините за пенсия. И какво излиза - получаваш едно, а ти взимат две. Мерси от такава демокрация.

- Ако съм те разбрал правилно, ти си искаш Живкото време, така ли?

- Какво му беше лошото? Имаше работа за всички, жените се пенсионираха на 57, а мъжете на 60. Хлябът струваше 15 стотинки, токът - също. Днес животът може да е по-шарен, но не е по-хубав отпреди, защото нито работа има, нито пък вече някой се надява, че при тази безработица ще дочака до пенсия.

- На изборите за кмет тази есен за кого ще гласуваш ?

- За Костадин Хаджигаев, ако го издигнат, защото с баща му бяхме приятели, пък и го познавам лично. Отговорен човек е.

- Кандидатът на БСП за президент има ли шанс да спечели от раз пред кандидатурата на ГЕРБ?

- Не ми се верва, макар че турците ще му ударят едно яко рамо. Много ще зависи обаче и от това кой ще изкарат напред от ГЕРБ.

- Ти доволен ли си от правителството?

- Не съм, защото премиерът даде обещание, че ще увеличи пенсиите на хората, които имат над 75 години, ама излезе ялова работа.

- Не виждаш ли, че държавата ни е обрана като селски бостан? Откъде пари за пенсии на такива като тебе?

- Като е селски бостан, да не обещава. Иначе става като в оная приказка за циганина, който рекъл, че ще заколи агне, макар че нямал и гащи на задника си.

- Какъв кмет искаш да има Благоевград?

- Такъв, който се е научил да поздравява хората на улицата. Досега не случихме на такъв, но дано следващият се окаже по-различен.

- В личен план за какво си мечтаеш?

- За нищо! Имам си всичко, щом вкъщи всички сме живи и здрави. От това по-добро нема.

- Спомена за доброто, но животът показва, че добрите хора невинаги са щастливи. Това не обезсмисля ли желанието ни да бъдем добри - винаги и с всички?

- Не, защото направеното добро винаги се връща. Може да бъде след години или по начин, който най-малко си предполагал, но се връща. И това е знак, че човек не е живял напразно.