77 г. доброволци сами купуват екипировката си, защото държавата не дава пари за хора в беда

- Г-н Керанчев, как се става член на планински спасителен отряд - молба за членство ли се подава някъде, на изпит ли трябва да се яви човек, или е достатъчно да си физически здрав и малко “луд”?

- И молба се подава, а и изпити се държат, и то сериозни. Необходимо е обаче да си планинар, ама по душа, т.е. да ти идва нещо отвътре, защото ако я няма тръпката, няма да го има и удоволствието от срещата с планината. През ноември тази година българската Планинска спасителна служба ще отбележи своя 77-ми рожден ден и аз, въпреки състоянието й днес, се гордея, че съм част от нейната вълнуваща история.

- Не на всеки му идва в главата такава щура идея - да става спасител за едното “мерси”, както се казва. При Вас как стана?

- По най-естествения и прост начин. Знаеш, че ходя от много години по планините. Влюбих се в Пирин и когато преди 25 години ми предложиха да стана ръководител на отряда на планинските спасители в града ни, нито за минута не се поколебах и приех тази отговорност.

- След като не Ви плащат нищо, хоби ли е това занимание за Вас и приятелите Ви, или само начин да оправдаете отсъствието си от вкъщи?

- По-скоро отговорност. Отговорност за живота на хората, загубили се в планината. Знам, че на мнозина ще прозвучи лозунгарски, но, повярвай ми, това е истината. И човек го разбира едва когато се сблъска с реалността, т.е. когато помогне на загубили се или пострадали в планината туристи. Случвало ми се е неведнъж и знам какво е това чувство.

- Споменахте, че преди време е било много престижно да си планински спасител. Днес има ли мераклии за тази работа?

- За съжаление трудно се намират желаещи. Спасителните отряди се топят като восък на слънце. Преди години нашият отряд беше двойно по-голям от сегашните 13 души. Не се правя на интересен, но като гледам накъде вървят нещата, ще стане още по-лошо, ако не се промени държавната политика по отношение живота и безопасността на туристите в планината.

- Какво в нея намирате за нелогично?

- Не е логично например планинското спасяване 77 години да разчита в по-голямата част от дейността си на доброволци, защото днес вече живеем в съвсем друго време. Не е логично планинските спасители да съфинансират 50% от стойността на раниците, якетата, обувките или ските, защото държавата нямала пари. Не е логично никой да не компенсира финансово отсъствието ни от работа, когато сме взели отпуск, за да участваме в спасителна акция. Не е нормално един спасителен отряд да разполага само с едно GPS устройство, а автопаркът на Спасителната служба да бъде в пенсионна възраст и двайсет години да се правиш, че не забелязваш това. Мога да изброя и още алогични неща, но си задавам въпроса дали си струва човек да си трови нервите.

- Сигурно по-добре от мене знаете, че Българският червен кръст отдавна е като изтръскан чувал и едва ли от там някой ще е в състояние да промени ситуацията?

- Наясно съм с неговите възможности като обществена организация и затова си мисля, че проблемите на планинското спасяване трябва да бъдат решени с промени в съответните нормативни документи - така, както са го направили в доста страни по света, от които ние може да се учим.

- Проблемите на планинския спасителен отряд в Сандански проблеми ли са и на колегите ви в Банско, Разлог, Самоков и т.н.?

- И те са на същия хал. Не си мислете, че там е по-различно. При днешните условия, когато всеки е изправен пред дилемата за собственото си оцеляване, наивно е да се вярва, че бъдещето на планинското спасяване е в ръцете на самите спасители. Вярно, ние доброволно сме поели ангажимент да помагаме на изпаднали в беда туристи, отделяйки от личното си или служебно време, но това не означава, че държавата ни и БЧК, като неин представител, не трябва да имат някакви задължения към нас.

- В Пирин и Рила ли най-често стават инциденти с туристите?

- Естествено е да бъдат там, и то най-вече през зимата. Това са сравнително големи планини и туристопотокът през тях е изключително голям, за разлика от всяка друга планина в нашия регион - Малешевска, Влахинска, Беласица, Славянка и т.н.

- Къде са най-много грешките, които правят туристите, тръгнали да се разхождат в планината?

- Учудва ме например фактът, че много хора тръгват сами в планината. За мен това е равностойно на самоубийство, защото винаги е възможно да се загубиш, да измръзнеш, да се нараниш жестоко или просто да се простиш с живота си. И когато няма кой да ти помогне, нещата стават безкрайно сложни.

Попадали сме на хора, които са тръгнали да изкачват Вихрен или Синаница, сякаш са тръгнали на разходка в градския парк - обути със сандали, с джапанки, с чехли, с къси панталони, че дори и без една риза на гърба си. В раницата им няма нито вода, нито храна, нито някаква дрешка. За резервни обувки или аптечка да не говорим.

Помагали сме с колегите ми и на “туристи”, които просто са решили да отидат еди-къде си, тъй като приятелите им щели да ги чакат там. А това “там” те дори и на картата не могат да го покажат къде е, а камо ли да го намерят. И ако не е бил късметът на тяхна страна, просто е можело за цял живот да съжаляват за тази си самонадеяност.

- Някъде прочетох, че разходите за двудневна акция за търсене през зимата на закъсал турист във високите части на Пирин и Рила например излизат между 2000 и 3000 лева. Как излизат сметките, след като на всеки сто туристи я има, я няма един, който да си е направил планинска застраховка?

- Никак не излизат и затова планинското ни спасяване е на това дередже и далечно подобие на онова в развитите туристически страни например. Нашите спасителни отряди свалят закъсалите или пострадали в планината туристи с 30-годишни раздрънкани уазки. Да не говорим пък за останалата “техника”, която е толкова примитивна, че на човек му иде да заплаче от безсилие и от срам.

- Защо хората в планината се губят или изпадат в трудна ситуация - заради липсата на ясна представа за опасностите, заради лоша туристическа маркировка или просто заради проявено безхаберие?

- Трудно ми е да отговоря с две думи. Всяка ситуация си има някаква причина. Спомням си случай отпреди няколко години. Аз и още 4-5 мои колеги от спасителния отряд в Сандански бяхме излезли на акция над село Голешово в планината Славянка. Падна гъста мъгла и а натук, а натам, объркахме се и сетне трябваше да се връщаме 2-3 часа обратно, за да стигнем мястото, закъдето бяхме тръгнали. Затова казвам на всички мои приятели и познати, че никога не трябва да подценяват планината. И още по-малко да тръгват сами, без компас или карта, както и без резервни дрехи и храна в раницата.

- Логично ли е 99.9 на сто от туристите, които излизат в планината, да нямат дори и най-бегла представа на какъв телефонен адрес да потърсят помощ, ако изпаднат в беда. Мислите ли, че вината е само тяхна?

- Не, разбира се, макар да е логично човек да предположи, че всеки турист, който отива в планината, ако не друг телефон, трябва да знае поне телефона на Планинската спасителна служба. Той е 1470 и може да се избира отвсякъде, стига, разбира се, районът да има добро покритие със сигнал. Туристите могат да звънят и националния номер 112.

- А когато се окаже, че няма сигнал?

- За жалост това е често срещана ситуация в планината. Затова съветваме туристите, преди да тръгнат да правят преходи, да се обадят на хижаря или просто на свои приятели и близки, като им кажат точно мястото, за където тръгват. Третият съвет е, когато загубят ориентация, да се върви винаги надолу и да се търси излаз на река или евентуална туристическа пътека.

- А какво е състоянието на туристическата маркировка?

- В южната част на Пирин тя е добра, стига да се върви по традиционните туристически пътеки, а не да се правят експерименти с преки “пътеки”. Не стоят така обаче нещата с маркировката в планините в региона, които са по-малко посещавани от туристи - Славянка, Стъргач, Малешевска и т.н.

- Кои се губят по-често - възрастните или по-младите?

- По-младите. Те са по-самонадеяни и по-емоционални, не отчитат реалните опасности и оттам идват проблемите им. Но има и доста по-възрастни хора, които са се губили в планината. При тях проблемът е бил, че “знаят” къде вървят, а се е оказвало, че само са си мислели, че знаят.

- Срещал съм хора, които са тръгнали в планината не само с празни раници и по терлици, но и без туристическа карта.

- За жалост и това е често срещано явление. Много малко са туристите, които разбират, че в планината без карта и компас са като с вързани очи.

- Случвало ли се е да ви пратят за зелен хайвер, както се казва, т.е. да ви подадат фалшив сигнал за тревога или просто да се измайтапят с вас?

- Рядко. Пък и ние не сме вчерашни, за да тръгнем в акция, без да анализираме ситуацията.

- Кой е сезонът на планинските спасители, зимата или лятото?

- Мераклии да вдигнат на градус адреналина в себе си има през всички сезони на годината. Пирин е планина, на която трудно може да устои човек. През зимата обаче опасностите са повече. Напоследък доста от хората, които са си надвили на масрафа, тръгнаха да я обхождат с моторни шейни. В това нямаше да има нищо лошо, ако се спазваха поне най-елементарните правила за безопасност при зимни условия. За жалост повечето от тези “туристи” смятат, че тези правила не важат за тях, и често пъти минават през лавинни участъци.

- Слушал съм от Ваши колеги в Банско и Разлог, че част от въпросните “туристи” ходят в планините, за да отстрелват диви животни - кози, сърни, глигани.

- Не изключвам и това да бъде причината за “любовта” им към туризма, защото и ние с колегите сме виждали доста пъти следи от моторни шейни на места, където години наред се навъртат диви кози и сърни.

- Например?

- В района на местностите Спано поле, Башлийца, северната част на Беговишкия циркус и др.

- Обиколили сте всичките планини, които обграждат Югозападна България. Коя от тях Ви е слабото място?

- Пирин. За мене няма по-красива и по-предизвикателна от нея!

- Кои от Вашите маршрути препоръчвате най-често на приятели и туристи?

- Районът между хижа “Каменица” и върховете Куклите, Зъба и Яловарника. Божествено място. Другото е долината на река Чаирска и десетте езера, които лежат в богатия на вода Чаирски циркус. Третият прекрасен маршрут е до хижа “Синаница” и красивите върхове, езера и местности в района на циркуса Спано поле. Четвъртият е по долината на река Башлийца и Замръзналото езеро, източно от върха, което е също много красиво място.

В тези райони се срещат доста често стада от сърни и диви кози. Тази зима например видяхме в Башлийския циркус стадо от 30-ина кози. За мен и приятелите ми беше фантастична и много вълнуваща гледка, която приехме като награда за това, което правим за планината и за хората, които излизат на излет в нея.

- Какъв съвет ще дадете на тези, които тръгват за разходка в планината?

- Професионалният ми съвет към всички, които още след седмица-две ще излязат на разходка в планината - не тръгвайте, без да имате подходящи обувки, облекло и храна в раницата си. Снабдете се с туристическа карта и компас, проучете предварително дали маршрутът ви е подходящ и може ли да се премине през светлата част на деня. Задължително вземете и фенерче, защото ако замръкнете по пътя, то ще ви бъде от полза. Туристическата аптечка и зареденият мобилен телефон са задължителни. Планината винаги поднася изненади и не е място за хора, които наивно подценяват опасностите в нея.