76-годишният овчар Стойне Барилски: Никога не съм пушил цигари, не съм се напивал

Стойне Барилски е роден на 6 март 1935 г. в село Фролош, Кюстендилско, откъдето е и големият наш художник Владимир Димитров-Майстора. Сега живее в Шарков чифлик /кв. "Васил Левски" в Кочериново/. Преди да се пенсионира, работи в ЗКМО - Бараково, в цеха за угояване на прасета към "Родопа" в Мурсалево, на гара Кочериново. През целия си съзнателен живот не е преставал да гледа собствено стадо животни. Има 4 деца - един син и три дъщери, 7 внуци и един правнук.

- Бай Стойне, от колко време гледаш животни?

- От 15-годишен. Наследих този занаят от моите родители. Още от дете ме пращаха да паса овцете и козите по поляните. Сега имам 27 животинки и си ги отглеждам сам. Храня и прасе, поддържам си зеленчукова градина и лехи с цветя. Всичко сам.

- Не ти ли тежат годинките?

- Тежат ми, ама нема какво да се прави. Млекото да го оправаш сам е много трудно. Това е мазенье, това е сиренье, това е квасенье. Като направа на децата сирене, цела зима го ядат. По 20 литра млеко дават животните всеки божи ден, от тех излиза по 2-3 кила сирене всеки ден.

- Откога живееш в Шарков чифлик?

- От 59-та година. Първото ми дете се роди в село Фролош, другите тука. С жена ми Лозена се залюбихме, когато бях 18-годишен. Преди 17 г. тя почина. Беше извела стадото на паша. На връщане пресичали железопътната линия и влакът помел овцете. Не можа да го преживее, беше много жалостива и сърцето й се пръсна там, на място. Тя беше много оправна. Що видише с очите, с ръцете го направеше. От нея много работи прихванах. Аз нищо че съм мъж, не се давам и на жена. Нема нещо жена да го знае, а аз да не го знам. Плета си фланели, чорапи, терлици, дантели съм плел, всичко. Баници си меса, зелници си меса. В живота си не съм пушил никога цигари и не съм се напивал.

- Кажи някоя от твоите рецепти?

- Например за попарник. Взема тесто от готовите, разсукам го, нареда го у тепсията с ред кора, ред сирене. Сипвам малко олио. После го разсеча на парчета, изчакам го малко да се понадигне и хайде във фурната. Имам връшник, подница също. Като се изпече, полия го с малко вода да се задуши и готово. Когато бях малък, все се въртях около майка ми, а тя, докато тестото втаса, вземе хурката и вретеното да преде. Като ги остави, аз ги взема. С иглите за плетене същата работа, само я дебнех да ги остави, грабна ги и аз да плета. Тя ме удряше през ръцете и ме гонеше, защото съм момче.

- Много цветя отглеждаш в двора. Не те ли одумват хората, че си мъж, а садиш китки, пресаждащ, грижиш се за тях?

- Много обичам цветята. Като пукна и си ида от тоя свят, искам да ми е хубаво около мен, затова ги гледам. Мечтая някой ден да дойде телевизията тука и да снима това, дето съм наплел, и тогава да умра.

- Като си толкова оправен мъж, някоя булка не се ли навърта около теб?

- Навъртат се, ама малко ме е срам от децата. Вече имам големи внуци и не ми е удобно. Иначе ми се иска. Ама много крадлив народ се навъди. В нашето семейство не държим нищо под ключ. Имаше една жена, млада беше, 1 г. по-голяма от сина ми, искаше да се съберем. Той обаче я проучи, разбра, че е изтарашила сума ти мазета по Благоевград, и я напъди. Ама преди това беше влязла вкъщи, докато бях с овцете, и взела колкото пари намерила, даже от избата буркани с месо беше изнесла. Някои, като дойдат, започнат с претенциите. Една искаше да й се обзаведе специална стая, друга - да ида да я взема с музика от старческия дом. Шарен народ, какво да го правиш.

- Искаш да кажеш, че на тези години теб още те търсят жените?

- Не мога да се оплача. Идват и по-млади, и по-стари. Как разбират за мен, не знам. Сигурно някоя някъде подскаже и мълвата тръгне. Търсят ме чак по ридо, като съм със стадото. Сигурно защото си имам всичко. Само хлеба си купувам. Другото си го произвеждам, имам покрив над главата. Годините си вървят, ама меракът не минава. Не мога да ги разбера днешните мъже. Видиш го здрав, прав, млад, а си оставил жената сама и тръгнал по кръчмите. Много е вярна тая поговорка "Кой е пияч, не е ...". Жените трябва да се гледат, да се милват, да се коткат и да им се угажда непрекъснато. И да не се оставят сами. Благодарение на жените още съм жилав и издръжлив, краката не ме държат много, ама другото си го мога.

- Според теб грозни жени има ли?

- Няма, но има нечистоплътни, дето не се мият и миришат. Е, от това по-лошо няма. Такава жена няма да я погледна даже.

- Твоята съпруга хубавица ли беше?

- Аз си я харесвах. Всичко умееше да прави. Голям късмет извадих с нея. Никога не ме е ревнувала. По селото хората й говореха - мъжът ти е такъв, онакъв, ама тя не им вярваше. И аз не я ревнувах. Хубав живот си живеехме двамата. Жалко, че Господ я прибра толкова рано.

- Твоите деца и внуци уважават ли те, идват ли ти на гости, помагат ли?

- В мойто семейство децата никога не са се карали за нещо. Уважават се взаимно. Кавга между тях не се е случвало досега. Така сме ги възпитали с жената. Научихме ги да не делят работата на мъжка и женска, да отстъпват понякога на другия, да признават, когато са сгрешили. Дойде ли празник, всички се събират при мен. Опечем агне или яре и празнуваме. Лоша дума никой на никого не е казал. Да ти е кеф да ги гледаш. Хората в махалата ни завиждат. Случих и на снаха, Калинка се казва, учителка е. Такава като нея по цялото корито няма. Дума напреко не ми е казала толкова години. Синът Владимир също ми е голяма опора.