70-годишният педагог Лимончо Азмански: 90% от учениците ми се реализираха успешно

Лимончо Азмански е роден на 21 юли 1941 г. в благоевградското село Бучино. Основно образование завършва в родното си село, а средно в Първа средна смесена гимназия "Кирил и Методий" /бивша Солунска/ в Благоевград.

По-късно се дипломира като педагог. По време на учителстването е изпратен от ръководството на следдипломна квалификация в Машинно-електротехнически институт - София, който завършва с отличен успех след разработка и защита на дипломна работа "Проектиране на учебен клас по информатика", с рецензент небезизвестния инж. Марио Тагарински, депутат в сегашното Народно събрание, който напусна групата на РЗС и остана независим народен представител.

Съпругата на Лимончо Азмански - Цветанка, е от Кресна, дъщеря е на известния ветеран от Отечествената война Димитър Медуров, който макар и 90-годишен, е жизнен, подвижен и в отлично здраве. На педагогиката Л. Азмански отдава 25 години от живота си. За радостите и нервите, които му е носило през годините учителстването, Лимончо Азмански разказва в интервю пред "Струма".

- Г-н Азмански, Вие сте пенсиониран учител от Гимназията по строителство, архитектура и геодезия. Тръгвате по стъпките на педагогиката преди повече от 30 години. Как стана това?

- През 1961 г. отбих редовната военна служба във военното поделение в Благоевград. Първата година бях свързочник, а през втората - радиотелеграфист на началник-щаба на поделението. По време на службата защитих званието старши радиотелеграфист, втори клас квалификация. Същата година бях приет за курсист във Вечерния строителен техникум, който завърших две години по-късно.

След това работих последователно като строителен техник, технолог и началник-отдел "Капитално строителство" съответно в ДСП "Булгарплод" - Благоевград, дирекцията на ДАП и ОП "Вторични суровини". През това време завърших висшето си образование в Инженерно-строителния институт в София със специалност "Водоснабдяване и канализация". При дипломирането си на първа изпитна сесия бях поощрен с парична сума.

По това време работих, следвах, строих апартамент и се грижих за семейството си. Така през 1978 г. бях назначен на работа като преподавател в Строителния техникум "Никола Парапунов", където работих до пенсионирането си през 2003 г., с директори инж. Христо Георгиев и инж. Катерина Кастелова. През тези 25 години преподавателска и педагогическа дейност бях курсов ръководител на 7-8 ученически паралелки от СПТУ и техникума, които са с 80-90% реализация в производството или са продължили образованието си във ВУЗ. Само във "ВиК" - Благоевград работят повече от 15 специалисти, завършили при мен.

- Каква е учителската професия?

- Професията на учителя е трудна, но и много интересна и привлекателна, особено в годините преди прехода. Тогава беше хем по-лесно, хем по-трудно - по-лесно, защото учениците бяха по-послушни и израснаха в по-други условия. Тогава не се гледаха радио и телевизия, впоследствие обаче нещата се промениха и стана по-трудно. Да си учител е призвание, всичко трябва да ти идва отвътре, от душата.

Трябва да знаеш как да се отнасяш към ученика, защото ако не го следиш и нямаш подход към него, възпитаникът става непослушен и не се подчинява, нарушава ритъма на учебния процес и по този начин пречи и на останалите в класа. Има обаче и моменти, в които вината си е в ученика - той не възприема нещата. Освен това не трябва да се излагаш, да се проваляш пред учениците. Един учител трябва да пази авторитета си, защото възпитаниците много лесно забелязват грешките и дори се опитват да ги изтъкват. Ако се поддадеш в такива ситуации, има риск да станеш за смях пред целия клас.

- Вие какъв учител бяхте?

- Аз, както казах вече, бях учител по водоснабдяване и канализация. Преди това обаче замествах и бях учител по други дисциплини - по специални технологии, по строителство на сгради и други. След като завърших информатика, станах учител по информатика и информационни технологии. Преди пенсионирането ми часовете по ВиК намаляха, дойдоха по-млади колежки и трябваше да освободя пътя на тях.

- Взискателен ли бяхте към учениците?

- Учител, който не е взискателен към учениците, е обречен на провал. Ако преподавате и няма дисциплина, гласът ви остава като глас в пустиня. Взискателността е номер едно в учебно-възпитателската дейност - няма ли дисциплина, няма успех.

- Вие сте работил преди и след прехода. Каква е разликата?

- Преди прехода дисциплината беше просто по-добра. Учениците бяха с по-хубаво поведение, фигурата на учителя ги респектираше да се държат както трябва. Имаше трудови санкции при намалено поведение. С една дума, имаше респект, докато впоследствие, след прехода, падна нивото на поведението. В съзнанието на учениците настъпи демокрация. Аз споделям мнението, че трябва да има малко повече свобода, но те понякога си превишават правата. В същото време учителите станаха по-безсилни. В развитието на науката и техниката много голямо влияние оказаха медиите.

Понякога учениците дори се опитват да покажат, че повече знаят от преподавателя, с цел да го унижат и да развалят дисциплината. Условията за работа обаче преди прехода не бяха добри. Липсваше техника за обучението, кабинетите не бяха оборудвани. Например аз, когато постъпих на работа като учител по ВиК, трябваше сам да си оборудвам кабинета - сам си осигурих таблата, техническите средства и още редица материали. След прехода вече кабинетите придобиха много по-хубав и приличен вид. Създадоха се по-добри условия за работа, което може би компенсира минусите преди това.

Относно заплащането преди и след прехода, то си беше почти едно и също. То зависеше от квалификацията, от натовареността. Аз лично не мога да се оплача, защото имах втори клас квалификация. За "старши учител" нищо не ми плащаха, но въпреки всичко това е едно признание. Аз се пенсионирах на 400 лв. брутна заплата. Получи се една добра пенсия благодарение на компенсациите. Обществено мнение е, че учителската професия трябва да бъде по-добре платена, но това не се случва.

- Имали ли сте възможността да наблюдавате обучението в други страни, обмяна на опит с чуждестранни училища?

- Когато завърших информатика, през 90-те години с групата бяхме на 20-дневна безплатна екскурзия в Съветския съюз. Тя беше организирана от Регионалния инспекторат по образование. По това време ние учехме информатика и имахме персонални компютри "Правец", на които дори програмирахме. Когато разбраха за това, руснаците се възхитиха и казаха: "Вие сте много напред! Ние следваме вашия принцип!". И не само там, по онова време, както мисля, че е и сега, ние бяхме доста по-напред в обучението от други страни. Джон Атанасов все пак е българин!

- Сигурна съм, че имате много случки с Ваши ученици, които няма да забравите. Разкажете ни някоя...

- Да, така е - за 25 години човек не може да няма изпитания с ученици. Имах един ученик, който се опитваше да ми разваля часовете и дисциплината в класа. Започнах да го проверявам всеки час, писах му двойка за първия срок и той дори беше уведомил баща си, който ми е колега. Впоследствие въпросният ученик разбра, че не може да продължава така - започна да учи, да работи усърдно и да внимава в час. Получаваше отлични оценки и аз му доказах, че въпреки че първия срок има двойка, втория може да има шестица, ако има поведение. Към днешна дата успешно се е реализирал в строителството и като ме види, отдалеч ми вдига ръка. И двамата сме доволни, но аз повече, защото съм помогнал не само във възпитанието, но и в обучението му.

- Липсват ли Ви класната стая, учениците?

- Да, липсват ми, но за това пък често ходя до техникума и се виждам с колегите, говорим си, уважаваме се много. Имам една колежка, която често казва: "Ех, Азмански, не си мръднал, същия си си!", пък аз се шегувам и й отговарям: "Лошо е, ако мръдне човек!".

- Предадохте ли на децата и внуците си педагогическата професия?

- За съжаление педагози не станаха, но им предадох инженерната професия. Синът ми и снахата завършиха моята специалност. Към днешна дата и двамата са много добри проектанти не само по ВиК, но и в други сфери. По принцип са граждани на Канада, но в момента работят в Дубай и Саудитска Арабия. Имам една талантлива внучка, Моника, която е заедно с тях. Тя е за седми клас и гостува всяко лято в България - певица е, включена във фондацията на Димитър Бербатов, и се занимава с много неща, всестранно развита е.

- Професията на педагога има ли бъдеще?

- Категорично да, защото без педагогика нищо не се получава. В действителност има отлив на младите от професията, но това е, защото е доста трудничка. Освен знанията педагогиката дава основите на оформянето на характера, тя действа възпитателно. Тук е мястото да разкажа един виц:

"Дълго време един човек бил учител. Дошло време и се пенсионирал. Години след това починал и се оказал в ада. След едномесечен престой Св. Петър му казал: "Г-н учител, с Вас е станала грешка - Вие сте за рая, а не за тук!". Той пък му отговорил: "Е, Св. Петре, след 40 години учителстване и в ада ми е добре!".

- Наскоро чествахте 70-годишен юбилей. Какво си пожелавате?

- Най-вече здраве - както на мен, така и на колегите, и да са по-спокойни и по-добри в работата си, защото от това зависи пенсионерският им живот.