70 човека сме в дружинката, а имаме само двайсетина повалени глигана

Отговорникът по охранителните дейности и член на ловната дружинка в Хаджидимово Борислав Илиев Марваков е роден през 1982 г. С лов се занимава от 2005 година, но не само ловните слуки са причините, които го карат да ходи с пушка в ръцете из горите в района на Хаджидимово. Заел се е и със задачата да охранява местните ловни полета.

- Бориславе, кой те запали по лова?

- Наследствено е. Всичко идва от дядо ми Божин. Дългогодишен и добър ловец беше. В Хаджидимово беше първенец в занаята. Отстрелваше предимно зайци, но е гръмвал и диви свине. Случваше се като дете да ме взема край р. Места и да ми покаже как се стреля по летящи и нелетящи твари. Това бе най-вече когато излизаше за зайци, пъдпъдъци, патици, гъски. Мисля, че бях вече на 13 години, когато ми постави пушката пред дясното рамо, за да пукам. И не само пукнах, а и уцелих един гълъб. Така веднъж, после втори път, трети... и ме хвана ловджийската мъзга. Ловец обаче не станах скоро, че трябваше да уча, после казарма, и така до 2005 г.

- Значи има какво да си спомняш за дядо си?

- О, да. И не само да си спомням, а и да му благодаря, че ме научи на някои неща. А има и друго - все още ползвам неговата пушка. Тя е “Монте Карло” и вече е ветеран, на 40 години. Купих си и нова, ИЖ, но мисля да я пробвам през сезона, който иде.

- По какво ти иде най-вече на сърце да стреляш?

- Аз съм повече зайчар. През миналия сезон имам някъде над 50 бройки. Ходя и по птици - пъдпъдъци, гъски, кеклици. Долината на р. Места е нещо като път на пернатите, та има какво да се бие. По глиган бих стрелял, но нямам слука, а по сърна ми се свиди, че е кротка живина, умна, безвредна за човека, а и много е намаляла в района ни по численост. А пък и не мисля все за стреляне, дивечът трябва и да се опазва, а аз за това и отговарям.

- Ловец и опазване - малко странно ми се вижда?

- Не е странно. Аз съм по-малко ловец и повече охранител.

- Колко души членуват в дружинката в Хаджидимово?

- 70 души си плащат членски внос и други такси и са с права да носят пушки при ловните излети. Председател ни е Георги Попов. Дружинката ни е в състава на ловното сдружение “Сокол 1911” в Гоце Делчев. Разделена е на две групи. Извън другия, да го наречем по-дребния дивеч, за миналия сезон имаме към двайсетина глигана. Те са основният ни лов, че и пакостят из ниви и ливади.

- Не са ли малко на 70 ловци?

- Не са много, но в ловните ни полета са в оскъдица. На този проблем обаче му търсим колая. Всяка седмица разхвърляме царевица из местата на вървища и укриване. Над 7 тона царевица вече сме пръснали. Имаме и 15 хранилки, които редовно зареждаме със сено и листникова шума, редовно зареждаме и солищата с каменна сол. 15 дка имаме дивечови ниви. Извън планираното засадихме и 10 дка с царевица в м. Саръм полена. Тя е за добив на зърно, което ще ползваме за бъдещи подхранвания, като така ще спестим и пари по купуване.

- Дружинката има ли своя база?

- О, да, и я ползваме почти при всеки излет. Три са основните ни ловища в местностите Перици, Меча дупка и Калънда, като и в трите имаме ловни хижи, които ползваме не само при ловни излети, но и при увеселителни мероприятия.

- Има ли в дружинката ловци, на които сваляте шапка?

- О, има. Аз съм надолу в класацията и кажи-речи, ако трябва да свалям, то сигурно ще трябва и гологлав да тръгна. Та кой не знае опитността на председателя на дружинката Георги Попов, на Димитър Чилев, Григор Мелушев, Димитър Божков, Иван Шопов...

- Имаш ли си помощници в лова?

- Та ловец без четириноги любимци ловец ли е? Аз си имам две гончета. Едното е Рино, взех го от Лудогорието, на 2 години е и от идващия сезон вече ще му свалям, когато съм на излет, каишката от врата. Другото е Арда - специалист птичар.

- Пак дойде дума за птици. Защо те наричат един от групата “Пух”?

- Група “Пух”? Това сме моя милост и колегите ми Григор Мелушев и Иван Масарлиев. Тримата сме специалисти по хвърчащите. Само за миналия сезон аз имам 30 патици, 40 пъдпъдъка, 45 гъски... Колегите ми може би да са и с повече. Та така станахме група “Пух” - по причина, че вече сме нащавили перушина в такива количества, че цяло Хаджидимово може да си напълни дюшеците и възглавниците с нея. Поне така се говори.