57-те жители, за които отговарям, гледат 900 животни

Живко Стаменов е е роден на 2.04.1956 г. в село Брестово, община Симитли, където учи до четвърти клас. Баща му и майка му цял живот гледат тютюн. След четвърти клас Стаменов продължава училище в Тросково, където остава в училищен пансион.От този период си спомня как тръгвал по тъмно в понеделник пеша от Брестово, изминавал 12 км до Тросково и се връщал в събота отново в бащината къща. Завършва средно образование в Разлог и остава на работа в града, като едновременно е музикант на хонорар към духовата музика и оркестъра към операта в дома на културата. След 2 г. се прибира в Симитли, а от 1981 година до пенсионирането си е механик по верижните машини в поделението. Семеен е, синът му е в Италия, а дъщерята при него - в Симитли. От миналата година Стаменов е кметски наместник на селата Брестово и Сухострел.

- Живко, какви са спомените ти от детството?

- Детството ми е свързано с тютюна. Ставахме рано, в четири сутринта, отивахме на нивата, беряхме го, после отивах да паса овцете, но ми оставяха и на мен задължително един кошер тютюн за низане - да има какво да правя, като се върна с овцете.

- Тежало ли ти е?

- Не. Приемал съм го като нещо, което е трябвало да свърша, като задължение.

- Какво има сега в родното ти село Брестово?

- През 1960 година само жителите на Брестово бяха над 500, а днес там живеят едва петдесетина човека. В Сухострел местните пък се броят на пръсти - само 7 са.

Два пъти седмично брестовчани получават хляб и хранителни стоки, в Сухострел това се случва веднъж на седмица и там са свикнали сами да си месят хляба. През зимата два пъти месечно снегорин минава пред колата на потребителната кооперация, която е натоварена с най-необходимото. Вярно, малко хора сме, но пък имаме над 400 глави едър добитък и над 500 овце...

- Как виждаш ролята на наместника?

- Работата никак не е трудна - аз имам кметство, но не се спирам там. Минавам по домовете през всички хора два пъти месечно, през всичките къщи, а на 12-то число се срещаме задължително при раздаването на пенсиите и хранителните продукти, които се доставят по заявки от потребителната кооперация от Симитли.

- Вероятно повечето са пенсионери?

- Почти всички са възрастни хора, но си имаме и двама ергени - един в Брестово и един в Сухострел, на по четиридесет години.

- Търсиш ли им невести?

- На единия след събора на новия параклис му викам на шега: Ще те женим и масите нема да ги махаме, а ще те венчаем на Коматинските скали! А той се смее и е съгласен, само жената да намерим!

- Бедни ли са хората?

- Бедни, но трудолюбиви.

- От една година си кметски наместник, какво им обеща и какво изпълни?

- Обещах да се изгради Параклис на оброчището на Пророк Илия и го изградихме. Обещах, че ще се ремонтира покривът на магазина, защото там се събираме. Направихме почистване и профилактика на асфалтовия път от с. Сушица до Брестово, осигурих пейки, пуснахме вода в магазина, което не го е имало, една друга чешма се пусна в селото, поставени бяха водосточни тръби на дерето в местността Пецовица и Байрактарските круши, направихме и профилактика на 2 км път от местността Превалеца до Стаменова махала.

- Кога ти беше най-трудно?

- Най-трудно ми беше, когато закарах първия курс филц на параклиса с КамАЗ-а и той взе, та затъна в ливадите - телефоните нямат обхват, студено...

- Защо реши в тази криза да правите параклис?

- Защото това е свято място за всеки, свързан с Брестово. Моите родители са ми разказвали, че е оброчище отпреди 1927 година, че една година турците изгонили християните, но паднал опустошителен град, станало страшно и уплашени, турците разрешили на друговерците да го честват на следващата година. Празникът се чествал до 1960 година и се занемарил. Решихме да го възстановим, защото това е част от традицията на селото.

- Колко струва един параклис?

- Не е много. Това, което е направено, е с доброволен труд на хората и с помощта на кмета на общината. За мен е по-важно, че вече имаме голям празник. Преди няколко дни го осветихме и посрещнахме повече от 400 гости. Още нещо искам да кажа, в трудно време ни помогнаха много хора и фирми, на които не мога да не изкажа искрената си благодарност.

- Но сам каза, че си ходил като поп от човек на човек, от фирма на фирма за параклиса и за събора на оброчището?

- И не очаквах, че ще се отзоват толкова много хора, не очаквах такава помощ от бедните предприятия, защото богатите отказаха. Но свещеник Методи оцени с добри думи свършеното от всички нас и хората приеха казаното със сълзи на очи.

- Какъв е твоят работен ден?

- На ненормиран работен ден съм. По всяко време на денонощието съм кметски наместник. Телефонът ми всеки жител на селата го има и при спешни случаи ми звънят първо на мен. Имахме един болен през зимата и аз тръгнах заедно с линейката в поледицата... И всичко, което е свързано с общината, плащам аз - не ги разкарвам хората, плащам им данъците, сметките, върша каквото мога.

- Мислиш ли, че са ти благодарни?

- Благодарност не ми трябва, по-скоро искам аз да съм доволен от свършеното.

- Само няколко дни след празника на Св. Илия в Брестово направихте събор на църквата “Св. Панталеймон” в Сухострел. Не ти ли дойде малко множко?

- Справихме се. Църквата в Сухострел е в добро състояние благодарение на Асен Чобанов, имаше петима свещеници и над 200 гости. Стана хубав празник.

- Семейството ти е в Ораново, а ти кметуваш в Брестово и Сухострел, със служебен превоз ли се придвижваш?

- Имаме хубава бащина къща в Брестово, но пътувам всеки ден от Ораново до Брестово и Сухострел с личната си кола, половината от заплатата ми отива за бензин, но не се оплаквам.

- Какво предстои да направиш?

- 3 км път с отводнителна канавка и профилактика и настилане с чакъл на пътя от местността Ридо до Коматинските скали. Мисля, че ще се справя, защото е залегнало по програма “Екотуризъм” .

- За какво трябва да дойдат хората в Брестово и Сухострел?

- За да видят едни от най-красивите скали в България - Коматинските скали, които са високи 125 метра. За да видят и уникалния манастир “Св. Архангел Михаил”, който е на територията на Брестово, опожаряван е три пъти, строен е от над сто монаси, които са имали над 1000 глави едър добитък и по калени тръби млякото е “текло” от Балкана до манастира, където имало мандра. Говори се, че стените на манастира са здрави, защото са зидани с мляко. Същите монаси със спестените пари са помагали за изграждането на Рилския манастир.

- Истина ли е, че имате дърво, под което като премине бездетна жена, на следващата година забременява?

- Много хора идват за дрена и казват, че помага, но трябва да се мине преди изгрев слънце.

- Събират ли се хората и къде?

- В магазина идват, но само като се раздават пенсиите. Тук се получава два пъти седмично и хлябът, та и тогава се срещат повечето, това им е социалната мрежа, както се казва. В Сухострел събитието с хляба е един път в седмицата.

- И сухострелският ерген ли си меси?

- Не, той живее с майка си и тя прави хляба.

- От какво се оплакват хората, какви проблеми имат?

- Най-вече от пуснати животни и междусъседски отношения.

- А от теб има ли оплаквания?

- Няма, засега.

- Как виждаш бъдещето на тези селца?

- Имат бъдеще и то е свързано с подобряване на пътищата, построяване на почивни кътове за Коматинските скали и за манастира “Св. Архангел Михаил”, с подобряване на пътеката към дървото, което лекува бездетните, обозначаване на туристическите пътеки, въобще - с превръщането на селата в туристическа дестинация. Освен това планината до нас е пълна с боровинки - това е раят на боровинките.