4 вертолета в 4-те краища на страната ще спасят много животи

С командира на авиобаза Крумово ген. Златко Златев разговаря Любомир Денов

- Г-н генерал, това лято колко часа гасихте пожари на борда на хеликоптер Ми-17?

- Като цяло пилотите от базата навъртяха 134 ч в гасене на пожари. Моите часове във въздуха са около 55. За изпълнението на тези нелеки задачи ни бяха нужни 110 тона гориво.

- А миналата година?

- За 2010 г. в базата налетяхме само 23 часа, а за миналата - 24.

- У нас пожари се гасят с вертолети едва от 2 г. След трагичния инцидент с Ми-17 през 2003 г. в планината край Разлог този вид полети бяха спрени, нали?

- Така е. Преди 2 г. стартирахме съвместна подготовка заедно с правителствения Авиоотряд 28. Идеята бе да използваме богатия опит на колегата Васил Иванов, бивш командир на 24-а авиобаза, който след пенсионирането си премина в отряд 28. С негова помощ разработихме специална програма за обучение на хора от авиобазата. Тогава имахме само едно устройство за гасене - т.нар. бамби-бакет. Предпочетохме го пред стария начин на гасене - чрез вграден в тялото на вертолета резервоар.

- С такъв резервоар ли падна Ми-17 през 2003 г?

- С такъв. Предпочетохме новата система по няколко причини. Първо, защото е автономна и много по-бързо - буквално за секунди, се пълни с вода. Докато при старата трябваше да се кацне на земята и пълненето ставаше с помощта на водоноски. Второ - новата система е по-безопасна, защото позволява по-високо прелитане над пожара. Докато при стария метод машината трябваше да се спусне почти над върховете на дърветата, за да улучи огнището на пожара и това крие риск от катастрофа.

- Всъщност какво представлява т.нар. бамби-бакет?

- Това е подвесна система, която се състои от своеобразен кош, побиращ 3 тона вода, и придържащи въжета, канадско производство. ВВС имат една система, другата е на МВР. Кошът е изработен от специален еластичен материал, по време на полет е затворен. Отваряме го в момента на пускането на водата над пожара.

Какво означава бамби-бакет? Бакет е кофа, но бамби - не знам, просто така е кръстена системата.

- А как точно се пуска водата - вярно ли е, че с натискане на бойна кнопка за изстрелване на НУРС (неуправляем реактивен снаряд)?

- Вярно е. Използваме системата за изстрелване на НУРС, за да пуснем ток към бамби-бакет. Това е необходимо при изсипването на водата над пожара.

- Но на борда няма ракети, нали?

- Не, разбира се. В такива случаи блоковете за ракетите се демонтират.

- На какви натоварвания се подлагат пилотите по време на един летателен ден за гасене на пожари? Това е доста различно от полет по маршрут?

- По-тежко е, защото няма време за отпускане. При гасенето на Бистришко бранище на Витоша цялата операция от загребването на вода до пускането и следващото загребване траеше 6-7 минути - време, в което пилотите са ангажирани всяка секунда.

И имаше дни, когато това напрежение траеше по 8 часа на ден. Слава богу, всичко мина без инциденти. И главната причина за това е, че спазвахме стриктно мерките за безопасност.

- Кои са най-важните мерки за безопасност?

- Първо, много точно трябва да се определи максималното тегло на вертолета в зависимост от надморската височина и температурата на въздуха. При по-горещо време трябва да намалим или горивото в резервоара или водата в бамби-бакета.

- Защо?

- Защото при по-високи температури пада мощността на двигателите. На Витоша ние предпочетохме да заредим по-малко керосин, но да не намаляваме водата за гасене. И въпреки това успявахме да загребваме по 3 тона вода в продължение на 3 часа без кацане. Освен това пилотът така трябва да планира полета, че да прелети на височина, която да позволи хем опазване от огъня, хем висока точност на спускане на водата. В планинскогориста местност непрекъснато трябва да се следи посоката и силата на вятъра. Той е особено опасен при полет в дефилета.

- Къде бе по-опасно да се гаси - на Витоша или в равнината?

- В планината е по-трудно заради рязката промяна на височината. Там на фронт от 1400-1700 м бяха пръснати огнищата, които трябваше да поразим.

- Какво вие, пилотите, виждате повече отгоре при гасене - примерно причините за пожарите или самите причинители?

- Не, няма как да се види причината, защото, когато отидем, всичко е разпалено. Виждаме само фронта на пожара и огнищата. По-добре се забелязва как се държи пожарът, накъде отива. Тази работа обаче оставихме на местни пожарникари, които тази година вземахме на борда. Слава богу, че ги обучихме за съвместна работа миналата година. Те по-добре виждат развитието на пожара, защото по-добре познават местността. Освен това поддържат постоянна връзка с координационния център.

- Как се отнасяте към идеята на началника на отбраната ген. Симеон Симеонов България да създаде авиационно звено за гасене на пожари?

- Идеята наистина е много добра. В много държави има такива структури. Според мен

вертолетът е незаменимо средство не само за гасене на пожари. А и за търсене и спасяване, за медицинска евакуация, за въздушно наблюдение.

- Но хеликоптерите и сега се използват за тези цели. Каква е разликата?

- За да има по-голяма ефективност, според мен вертолетите на това авиозвено трябва да са разположени в различни райони на страната. Така ще смогват по-бързо да стигнат до мястото на инцидента, да се вместят във фаталния първи час. Ако в звеното са поне 3-4 вертолета, може да се дислоцират на летища - в София, Горна Оряховица, Варна, Бургас и Пловдив например.

- Само вертолети ли да има в това звено?

- В такива случаи за мен вертолетът е по-функционален от самолета.

- Колко струва една подвесна система за гасене?

- По неофициална информация - 15-17 000 долара. Новите модели са много по-модерни, по-бързи, позволяват по-лесно загребване, както и пускане на водата на импулси.

^{източник: 24chasa.bg}