31-годишната В. Николова: Страдам от диабет и не се срамувам от това, направих сдружение, за да помагам на хората в моето положение! Ние не сме непродуктивна маса, запомнете го работодатели

Благоевградчанката Вероника Николова е на 31 години. Повече от 20 години страда от диабет. В битката с болестта тя се е научила да е силна и да живее с нея. Водена от желание да помогне на младите хора и всички, страдащи от диабет в областния център тя направи „ Сдружение диабет – Благоевград”, насочено за работа с младите, да приемат по-лесно диагнозата си и да не се срамуват от нея.

1. Какво те подтикна да направиш това сдружение?

Приз 2012г. отчаяна от това, че няма с кого да споделя състоянието си и мисълта, че има много хора като мен ме подтикна да потърся в Интернет група за диабетици в Благоевград, за да се присъединя, но такава не намерих, а най-жалкото, е че тогава нямаше такава и в цяла България, аз бях първата. Доста хора се включиха в групата, за да си помагаме взаимно и затова реших, че ще направя такава група като първия човек, който поканих беше Адриан Стоев, които по това време беше председател на българската асоциация диабет. От 2012 г имам идеята за такова сдружение и благодарение на г-н Стоев, започнах да събирам документи, които са ми нужди, за да кандидатствам през декември 2014год. вече отворих официалния офис на сдружението.

2. Със собствени средства ли отвори офиса?

Не, с помощта на община Благоевград реализирах идеята си и съм много благодарна, че те се отзоваха. Дадоха ми безвъзмездно офис, които се намира в новия битов комбинат, "ул. Тодор Александров", № 23, на 7 етаж. Офисът е прекрасен, но трябва да се ремонтира, затова се обръщам към хора, които могат да ми помогнат да направя офиса прилежен за работа с хора, страдащи от тази болест. Искам да популяризирам дружеството, за да се знае от страдащите от диабет, че има кой да им помогне в нужда.

3. Хората наясно ли са че има такова открито сдружение?

Все още не, затова искам да го популяризирам дейността си, да помагам на повече хора, всъщност взаимно да си помагаме. Дори и ендо кринолозите все още не са на ясно, че има такъв офис, аз няколкократно слагам съобщения на таблото в поликлиниката, но се отказах, защото недобросъвестни граждани ги махат. Правя го заради младите, тъй като съм минала по този път.

4. В момента има ли хора в нужда, които идват при теб с молба за помощ?

Засега сме 25 човека, които научиха от един от друг. Надявам се в бъдеще да се съберем повече хора, защото е жалко един млад човек да не може да се отпусне, да е под постоянен стрес и да се срамува от това, че страда от диабет.

5. Наясно ли сте колко хора в област Благоевград страдат от диабет?

В България има над 520 000 диабетика, от които 3 000 деца от 0- 18 години и още толкова не знаят, че имат диабет. Това означава, че всеки 10 -ти благоевградчанин страда от тази коварна болест.

6. Пречи ли ви болестта да намерите работа?

Със сигурност, не може на един 20 годишен човек, на които тепърва му предстои да се развива на някакъв начин, работодателите да гледат на него като на човек от непродуктивна маса. Сама аз съм изпитала тази болка, да бъдеш пренебрегван само и единствено за това, че си диабетик. Ние не сме всеки ден в болница, както си мислят много хора, не ни прилошава и не сме в постоянен болничен както си мислят, че ще бъде.

7. Какво искате да кажете на хората страдащи от диабет?

Искам да им кажа да не се страхуват да признават, че имат диабет, да не се страхуват да доказват себе си и нека знаят, че споделената болка става половин болка. Нека знаят, че не са сами, да се съберем и да докажем един на друг, че ние не сме по- нисши от другите хора, ние сме нормални. Могат да ми намерят в офиса на сдружението всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 16 часа.

Всеки човек има близки или приятели страдащи от диабет, които се чувстват подтиснати и ненужни, мили хора нека да помогнем!

Разговаря Мони Иванова

IBAN: BG11BUIB98881036343400

на името на Вероника Николова, в полза на "Сдружение диабет - Благоевград"