3 г. се борих с арогантността на общинската управа

Изненадващо в последния работен ден на 2010 г. директорът на Камерна опера в Благоевград Петко Бонев подаде оставка и тя бе приета от кмета Костадин Паскалев. Режисьорът П. Бонев оглавяваше културната институция, която е на общинска издръжка, в продължение на 3 години. За причите да депозира оставката си и за свършената и несвършена работа разговаряме с него.

- Г-н Бонев, защо без някаква видима причина и при положение че операта в Благоевград е работеща институция, подадохте оставка?

- Бях провокиран да го направя отдавна, но последната "капка" която преля чашата, е, че единствено Камерна опера - Благоевград в края на годината не получи допълнителни коледни бонуси, каквито дадоха на всички останали културни институти - по около 200 лв. към заплатите. Никой не ме извика да ми каже защо, според мен това не е честно. Служителите на Камерна опера бяха безкрайно тъжни, безкрайно обидени. След като сме дали доста на града за изминалите 3 години, откакто съм директор, мисля, че работещите тук не заслужават такава реакция от страна на общината.

- Вероятно има някакво обяснение, да не би изявите ви да са малко?

- Не, отидох при главната счетоводителка Елена Иванова и тя ми каза: "Нищо не мога да ти кажа", поисках среща с кмета, но той бе зает. Това бе конкретната причина да подам оставката, няма друг начин да покажа несъгласието си и невъзможността да дам логично обяснение на хората, които работят в операта. Искам да обясня, че всъщност длъжността "директор" на Камерна опера на практика е само на хартия, реално тя спокойно може да се нарече "началник-отдел", защото аз като директор не мога да взимам никакви решения. Не можех да назначавам, да уволнявам или поне да си давам мнението. Последното назначение например бе на г-жа Нина Гърнева преди около година /през януари изтича договорът й/ и дори не се посъветваха с мен дали става за длъжността "Организатор и реклама". В резултат на нейното назначение възникнаха доста конфликти в операта, тя демонстрира некомпетентност, никога не е работила в оперен театър, създаде напрежение, но когато се опитах да коментирам въпроса с тогавашния зам. кмет по културата Валентин Василев, ми бе отговорено: "Аз съм решил да я назнача и така ще бъде, това е!" Тук е моментът да отбележа нещо много важно, Н. Гърнева бе назнаначена на щатно място на солист, който наскоро се бе пенсионирал.

- Казахте, че орязването на коледните надбавки е последното, което не сте могли да преглътнете. От кога започна натрупването на неудовлетвореност у Вас?

- Още на втория месец след идването ми като директор усетих, че има много особено отношение към Камерна опера - Благоевград от страна на работодателите, в лицето на общината.

- В какъв смисъл?

- Ще го кажа с точната дума, макар да не ми се ще да използвам толкова силна: арогантност! В продължение на 3 години аз се борих с тази арогантност с деликантност, с отстъпки, с "навеждане", с компромиси и потъпкване дори на личното ми достойнство.

- Какво конкретно имате предвид?

- Това, че са се държали с мен безобразно, викали са ми по коридорите, в стаите в общината, държали са ми ужасно грозен тон и съм го изтърпявал 3 години, за да съществува този театър и да го водя, мисля успешно. Защото имаше опасност и страх у хората, че това държане е знак, че операта ще бъде закрита.

- А има ли такава опасност? Кой точно се е държал арогантно с Вас в качеството Ви на директор?

- Не мога да ви кажа има ли опасност, защото никой не ме допуска и не ми обяснява какви са плановете за операта. И хората, които работят тук, 34 човека на щат, наистина реално се притесняват за бъдещето на тази културна институция, която съществува вече 40 години. А за арогантността... Вижте, аз съм голям човек, имам внуче, все пак работя в културни институции, при това престижни, от много години и не мога да си представя, че ще ми се кара една главна счетоводителка по коридорите на общината, при това като на малко дете! Това е нелепо и ако не е арогантност, тогава какво е?! Такова нещо не ми се бе случвало досега, а съм работил с не малко общински администрации в страната. И арогантността не е само и персонално към мен, тя е към целия институт Камерна опера и към служителите му. И защото положението е деликатно, работещите са си от тук и искат да си запазят работата, са принудени да търпят едно такова отвратително поведение. А в тази опера за 40 години са направени много и качествени неща, а за капак взехме и националната награда за 2008 г.

- Все пак с идването Ви в Благоевград направихте най-успешния спектакъл "Джани Скики", не е ли пресилено, като казвате, че още в първите месеци сте усетили негативно отношение от страна на общината?

- Истина е, че първият много сериозен проект, който осъществихме след идването ми, бе "Джани Скики". Започнахме го, защото кметът К. Паскалев още при назначението ми даде мъжката си дума, че ще осигури средства за една сериозна постановка. И си удържа на думата, а ние достойно защитихме неговото доверие с най-високата награда в България, която се дава за музикално и сценично изкуство - Кристалната лира. Спечелихме я в конкуренция със Софийска опера и Музикалния театър "Ст. Македонски" и това е едно много голямо постижение, което ще остане в историята на Благоевград и на България. Но нека се върна на оставката си и отговорността, която поемам с подаването й към хората, работещи в операта. Още през септември заявихме участие в коледните празници на града с много интересна, специално обмислена и подбрана програма, която представихме. За съжаление и за огромно наше разочарование ни бе казано, че няма да участваме. Наистина бяха поканени имена - Софийската опера и балет, Музикалният театър, нямам нищо против, това е чудесно, но продължавам да недоумявам нас защо ни игнорираха?! За всички ни това бе обидно, поисках обяснение, на както и преди, не го получих. Тези натрупвания за мен означават, че трябва да поема отговорност, значи при мен нещо не е наред, за да нямам диалог с общината.

- Истинската причина да напуснете всъщност не е ли това, че не можете да съчетавате задълженията си като директор и ангажиментите ви към други оперни театри, с които всяка есен концертирате извън страната?

- Още преди да бъда назначен за директор, бях коректен и съобщих, че имам дългогодишен личен договор с чуждестранна импресарска агенция от Залцбург, който ме задължава всяка есен през октомври-ноември да пътувам в чужбина. Отговорът бе, че това не би създало никакъв проблем, стига аз да успея да организирам нещата. Така е от 3 години и това не ми е пречило на работата ми като директор, направихме великолепната постановка "Джани Скики", веднага след това направихме още две премиери " "Китайките" и "Хирургия". С "Китайките" имахме 5 представления, а с двата спектакъла участвахме в много престижните фестивали - Софийски музикални седмици и фестивалът на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Направихме чудесен спектакъл за деца "Пинокио", който се игра много пъти. Опитах се да "отведа" операта в общината, за да видят чиновниците, че ние работим и творим. Въпреки че входът бе свободен и фоайето пълно с може би над 200 души, единици бяха служителите на общината.

- И все пак защо "Джани Скики" например се игра само веднъж пред благоевградската публика и изобщо защо представленията ви са доста рядко и нямате един постоянен репертоар?

- Ще ви обясня. Камерна опера е един уникален театър, защото служителите са много малко и не можем да организираме и представим един голям спектакъл, какъвто е "Джани Скики", с щатните ни оркестранти и солисти. Затова търся гостуващи артисти, оркестърът ни е от 25 души, а в "Джани Скики" са 35 - 10 оркестранти дойдоха от Софийска опера. Щатните ни певци са 3, потърсих допълнително още 6-7, какъвто е съставът на операта, а за тези хора трябват хонорари, без това не може. В бюджета си имаме средства, но те са твърде недостатъчни, за да изиграем спектакъла повече пъти. "Джани Скики" струваше 25 000 лв. Затова го изиграхме 2 пъти - един на премиерата и втори път в София, и резултатът е налице - Кристална лира, а приходите бяха 1500 лв. В "Пинокио" също има доста външни, те са студенти от ЮЗУ и деца от Благоевград, но нали и за тях трябва да има някакво възнаграждение за труда им и стимул, макар и минимално. Въпреки това изиграхме 10-15 спектакъла на "Пинокио" и той много добре се възприема от децата. Много трудно мога да намеря спектакъл, в който да участва само нашият състав. Но го направих, с Ботьо Янчев и един външен тенор направихме "Хирургия" - много стойностен спектакъл, с 2 действащи лица, малко хонорарни разноски, и имахме 4-5 представления, включително и в Ст. Загора.

- Не смятате ли, че в тази стагнация и криза наистина на общината може да излиза по-изгодно да плати представление на софийски театър, отколкото да харчи пари за собствена продукция? Не опитахте ли да кандидатствате с проекти за дофинансиране на идеите си към Министерство на културата или по програми?

- Общината ни е работодател и сме изцяло зависими от нея. За да имаме все пак поне малка самостоятелност, да си правим проектите, да си открием банкова сметка, където да ни влизат приходите, и т.н., предложих на ОбС да станем самостоятелно юридическо лице, общината да ни отпуска субсидия за заплати и някакви режийни и постановъчни, а ние да управляваме бюджета си и да търсим начини за странични постъпления - това, което в момента направи Министерство на културата за музикално-сценичните театри в България - делегиран бюджет. Предложението внесох и представих преди повече от година заедно с цялата документация, която лично бях подготвил, но всичко свърши с предаването й на зам. кмета Василев.

- Делегиран бюджет е нож с две остриета, смятате ли, че би подобрил работата на Камерна опера, а не да спомогне за по-бързото й закриване?

- От моята гледна точка, докато бях директор, би помогнало, защото щях да мога да взимам управленски решения, да назначавам или съкращавам, да наказвам, ако някой не си върши работата или вреди, да рекламираме по най-добрия начин продукцията си, да я продаваме... Много пъти съм плащал от джоба си и струни на оркестрантите, за ремонт на пода на камерната зала, за реквизити , защото ми е казвано, че сега не е моментът и няма пари за това или друго. Да не пропусна да отбележа едно важно нещо, което правим през последните 3 години и е наша гордост - образователните концерти за деца. Те са по около 50 на година, всички детски градини и ученици в началния курс са имали такива обучения и те се приемат с огромен интерес. Правихме концерти в градината в ромската махала и в Дома за сираци. Показваме им сцената, декори, оркестрина, инструменти, оркестрантите ги представят по най-достъпния и забавен начин, правим викторини, така че да възбудим интереса на хлапетата към тоя вид култура, и това са изключително полезни лектории. Само за октомври и ноември 2010 г.от образователните концерти имаме към 1500 лв. приход - това малко ли е?! Аз не съм дошъл тук, за да печеля, чистата ми заплата е 575 лв., пътуването ми от София, където живея, до Благоевград е за моя сметка и никой не ми предложи някаква възможност да мога да оставам тук за по-дълго. Между 200 и 250 лв. са месечните ми разходи само за път, така че мотивацията ми да дойда тук е ясно, че не са парите, а възможността да работя с хора, с които се познаваме от години, като Ботьо Янчев, когото сега предложих за вр.и.д. директор, Манол Стоянов, Бистра Топалова, Рени Петрова-Михова, която се пенсионира вече, с децата на Благоевград.

- Огорчен ли си тръгвате?

- Не, в никакъв случай. В този град има опера с 40-годишна история и това е богатство! Според мен всичко зависи от това кой ръководи културата като сектор в града и какво е неговото ниво на компетентност и усещане за нещата. А, както е известно, в момента никой няма персонално ангажиран с този ресор в кметския екип, след като Василев напусна. Само ще маркирам още един обиден за Камерна опера факт от миналата вече 2010 г., в представянето на културата на Благоевград в предаването на Митко Цонев, ако си спомняте, нямаше и дума за нас! Все едно не съществува операта! Струва ми се, че някои хора в общината нямат желание този вид висше изкуство да присъства в този град, въпреки че при всяко представление салонът ни е пълен. Цикълът летни концерти на открито, които изнесохме на площада пред операта преди няколко месеца, бе чудесен, защо един чиновник, оторизиран от кмета, не дойде да каже на тези хора "Браво!". Защото това е признание за положения труд. Не си тръгвам огорчен, защото направихме доста неща, правихме изкуство, взехме награда, направихме премиерен концерт Д2 със симфоничен оркестър точно преди година. Има с какво да се похвалим и с удоволствие бих се върнал да работя като режисьор. Към всичките си колеги тук изпитвам много топли чувства и за да ги съхраня, поемам отговорността и подадох оставка.