3-4 кошера са за занимавка, повече са за пари

67-годишният благоевградчанин Асен Митев е четвърто поколение пчелар. Прадядо му навремето e имал 300 пчелни плетени кошера, които оставил на синовете и внуците си в родното му село Осеново. Веднага след уволнението от казармата през 1965 година в "бизнеса" влязъл и Асен. Провървяло му и пчелинът стигнал 90-95 кошера. Злосторник обаче изтровил пчелите на 75 кошера.

Когато преди двайсет години вдигнали кооперацията, където живее, сложил 15 от кошерите на покрива й. Те и днес са си там, като доказателство, че това е първият и единствен засега български пчелин в небето, твърди бай Асен.

Днес, макар и пенсионер, той продължава да живее с надеждата, че ще дочака деня, когато някой от внуците му ще разбере, че беден пчелар няма и с малко труд може да има най-сладкия хляб на трапезата си.

В живота си Асен тринадесет пъти е сменял професията си, но най-трайните спомени в съзнанието му е оставил денят 14 юни 1975 година, когато Станко Тодоров открил бившия Домостроителен комбинат в Благоевград и същия ден е била отлята първата железобетонна панела, "сложила" основите на близо 18 000 панелни апартамента в Благоевград, Гоце Делчев, Разлог, Петрич и Сандански.

- Пчелин на покрива. Как ти дойде тази щура идея?

- Не щура, а практична. Както виждаш, живея на последния, петия етаж, на кооперацията и когато се пренесохме да живеем в нея, сметнах, че ще ми е по-удобно пчелите да са на покрива, вместо в градината, и сложих там 15 кошера, а останалите 20 откарах в с. Бистрица. Виж каква панорама им съм осигурил на гражданките - като на телевизор. Гората под Ловния дом им е на две крачки, вода съм им прекарал. А и да ти кажа, голям кеф е да имаш такива "комшии". Вечер, като се захлади, качвам се при тях и сядам да си изпия мастичката или кафето.

- Знаеш ли да има друг такъв пчелин в небето?

- Нема! Ако имаше, щеше да пише и в некои от пчеларските вестници. Ама толкова време не съм срещал такова нещо.

- Кои дават повече мед - градските или селските пчели?

- Градските госпожи. Не знам как го правят, но всяка година се отчитат с по 20 кила чист мед от кошер, докато тия в село Бистрица стигат най-много до 14-15 кг.

- Как си обясняваш тази разлика?

- С "безвредния" обеднен уран, който американците използваха в бомбите, които хвърлиха навремето във войната с Югославия. Оттогава тръгнаха проблемите и аз не съм чул некой пчелар,чийто пчелин е в гората, да се е похвалил, че е по-добре отпреди. Знам, че звучи наивно, но това е истината за мене.

- Трудно или лесно се гледат пчели?

- Ако имаш мерак, трудното е само през първата година. Нататък е лесно.

- Говориш така, защото си потомствен пчелар, или защото го знаеш от опит?

- Казвам го от личен опит. Баща ми също беше самоук пчелар, но изкарваше мед за чудо и приказ. Допреди двайсетина години в Благоевград идваха лектори от различни научни и земеделски институти и ние, пчеларите, научавахме бая полезни неща от тях. Сега обаче обществената дейност на пчеларското дружество в Благоевград напълно замря и всеки се спасява както може и с каквото е чул или научил от приятели или е прочел в някой от пчеларските вестници.

- Книгите не вършат ли работа?

- Аз имам много от тях, ама повечето не стават за нищо, защото са преписани една от друга. Като прочетеш първата, другите не ти трябват.

- Доколкото зная, в Благоевград има близо 150-160 пчелари, ако не и повече. Заради изгодата ли гледат пчели, или да им минава по-лесно времето?

- За тия, които имат по 3-4 кошера, аз ги наричам съботно-неделни пчелари, това е занимавка. Останалите, макар че може да разправят каквото си искат, го правят заради парите. И аз съм от тях.

- Винаги ли сметката излиза на плюс?

- Винаги, ако знаеш как да се грижиш за пчелите си. От трийсет кошера например, хич да не е, ще изкараш некъде към 500 кила мед. Сложи го по 10 лева бурканчето, ето ти ги пет бона. В Благоевград и областта обаче има колеги, които имат по сто, двеста, че и триста кошера. Е, има си и съответните разходи, но сметката винаги излиза.

- 15 килограма мед от кошер ли е "кантарът" за добра или лоша година?

- Там некъде. Некои бутат повече захар в кошера и изкарват по трийсет кила. Това си е пълно менте. Да не казвам, че многото захар съкращава живота на пчелите, защото ги прави мързеливи.

- Всъщност как да разбере човек като мене какво купува срещу 10 лева бурканчето?

- Ако е това време - края на юли и август, нема да можеш, защото медът е току-що изваден от кошерите. Мед се купува или до края на юни, или през есента и зимата. Лятото не е сезон за това. Хубавият мед е добре захаросаният. И колкото по-едра структура има, толкова е по-хубав.

- Ами ако е акациев?

- Там може и аз да се объркам, защото акациевият мед много трудно се захаросва.

- Слушал съм, че той е най-хубавият.

- Не е верно. По-хубав от билковия мед нема. Наскоро четох в една от книгите, че в нашия район растат над 90 вида медоносни билки. Представяш ли си какъв мед става - приказка.

- Пчеларите честни хора ли са?

- Има много такива, но има и мърша. Преди двайсетина години един такъв ми отрови 75 кошера пчели. Това почтен човек ще го направи ли? Второ - ходя всяка сряда и събота на пазара и виждам, че някои пчелари продават фалшиви пчелни майки, каращисван мед и други пчелни продукти. И всичко това го правят от лакомия, алчнотия и простотия.

- Реклама ли е приказката, че пчеларството е гаранция за здраве и дълголетие?

- Напротив - чиста истина си е. Аз не познавам пчелар, който да не е живял над 75 години, че и нагоре. Например баща ми Костадин, чичо ми Георги, поп Урумов, Стоян Делвински, Стоян Арабаджиев, Райко от с. Марулево, Жоро Армееца и бай Янко Рупов си отидоха на възраст над 80-85. Дали е от меда, дали от пчелния прашец, или от ароматите в пчелния кошер, но аз като ида при пчелите си на Бистрица и поседя там 5-6 дена, сетне имам чувството, че съм се подмладил с трийсет години, а хората в града ми изглеждат като загубили желание да живеят.

- Я сега ми кажи, според тебе, разбира се, средно на година колко кила мед изяжда днес един българин?

- Нито един. По времето на "лошия" социализъм аз лично съм продавал по тон-тон и двеста мед на година. Повтарям - тон-тон и двеста. Това, което се продава и купува днес, е предимно за болни хора и за децата. Останалите са готови да дадат десет лева за пиячка или някаква мръвка, ама за мед ще се стискат до последно.

- Ти хапваш ли си от него?

- Всеки ден.

- В твоето семейство има ли мераклии да наследят бизнеса ти?

- Засега само внукът ми Давид проявява някакъв интерес, ама има още много да се учи. Синовете ми пък си имат други грижи и хич не им е до пчели. В рода ни обаче има доста пчелари.

- Неотдавна по вестниците се появиха съобщения за масово бягство на пчели в Северна България. На тебе бягали ли са ти пчели?

- Не само на мене. На много пчелари са бегали.

- Коя може да бъде причината за това?

- Фалшивите лекарства за борба срещу акара и другите болести по пчелите, които масово се продават по пчеларските магазини.

- Имаш ли някакви доказателства?

- Давам ти веднага пример. Миналата есен ми избегаха пчелите от цели 10 кошера. Такова нещо никога не беше ми се е случвало от 1965 година насам. Премятах-отмятах какви ли не версии, и накрая стигнах до извода, че причината трябва да бъде само във "Варотом"-а на лентички, лекарството, което напоследък използвах срещу нашествието на акарите в кошерите. Купувах го от един колега, а преди години с моя приятел, ветеринарния доктор Любен Траянов, ползвахме "Варостат" и появилият се за кратко препарат, който се произвеждаше в Стара Загора. Немаше грешка в тех.

- Защо тогава си престанал да ги ползваш, ами си тръгнал да купуваш ментетата в пчеларските магазини?

- От "много" акъл, както казват хората. Чак когато се опарих, тогава ми светна, че това трябва да бъде причината, за да се разделя с десет кошера, нападнати от акар. Затова реших да започна отново сам да си приготвям илача - намерих камфор, нафталин и свинска мас, каквато беше старозагорската рецепта, и за нула време изчистих гадинките в кошерите. Не остана нито една. Сега и пари да ми дават, на друго лекарство срещу акара не вярвам.

- Съветът ти в този случай към колегите ти пчелари?

- Братя, не купувайте ментета, които ви пробутват в пчеларските магазини!

- Това ми прозвуча като призива от едно време - "Братя, не купувайте" на бившия министър-председател Димитър Попов.

- Абе нема значение как ти звучи - важното е хората да знаят, че не всеки от търговците, който ти се усмихва или ти казва "добър ден", е честен човек.

- Така и така заговорихме за болестите по пчелите, как например един все още неопитен пчелар да разбере дали ги мъчи нещо?

- Има най-различни показатели. Например когато пчелите започнат да лазят по прелката и по пода на кошера, това означава, че сто процента са опаразитени от акар. Второ, ако сутрин излизат и влизат в кошера, сякаш са ти копали в градината, на това пчелно семейство не разчитай да ти произведе мед. Трето, ако дъното на кошера не е достатъчно отворено и вътре в кошера температурата е прехвърлила 35 градуса, пчелите не могат вече да вкарат свеж въздух и започват да мрат, уморени от американския гнилец - заразна болест на запечатаното пчелно пило.

- Има ли лек срещу него?

- Единственият е клечката кибрит. Изкопаваш една по-голема дупка, слагаш в нея кошера и го запалваш. Друго спасение нема. Американският гнилец по пчелите се "лекува" толкова, колкото и злокачественият рак по хората. Затова, ако чуеш некой "философ" да се хвали, че може да се справи с американския гнилец по друг начин, прати го при мене да ми докаже, че не дрънка врели-некипели!

- Качеството на меда от какво най-много зависи - от мястото, където е разположен пчелинът, от това дали има добра паша за пчелите, или от здравословното им състояние?

- От всичко, но най-много от пчеларя. Ако той си разбира от работата, ще обеззаразява дъната на кошерите всяка пролет и есен, ще държи пчелите винаги в активно състояние, ще следи за състоянието на пчелните майки в кошера и всичко това ще му гарантира много и качествен мед.

- Всеки пчелар ли може да произведе здрави пчелни майки?

- Абсолютно всеки. Така няма да му се налага да купува ментета за по 12-13 лв. едната.

- И тук ли има ментета?

- И то доста. Във вестника дори на два пъти четох, че такива фалшиви пчелни майки продавал на колегите пчелари не само председателят на пчеларското дружество в Благоевград д-р Веселин Велев, но и Благой Грънчаров, Стойко Мудев. Не е честно, ако е така. Не им прави чест да мамят по този начин хората.

- Правиш ли разлика между добрия и успешния пчелар?

- Правя и ще ти кажа защо. Добрият пчелар работи да изкара повече и по-хубав мед, като на всеки 2 години подменя пчелните майки, по 3-4 основи и т.н. Останалите разчитат на късмета си, както се казва. Но "късметът" е до време. След това идва денят, в който не остава нито една жива пчела в кошера.

- Както сам каза, с пчели се занимаваш повече от 45 години. Според тебе може ли ние, хората, да научим нещо от пчелите?

- Много неща можем. За разлика от нас, пчелите поддържат безупречна чистота. За дисциплината и трудолюбието им да не говорим. Според мене пчелният кошер е най-големият пример за "комунизъм". Не знам как го правят, но всяка от 60 000-70 000 пчели в него си знае перфектно задълженията - едни се грижат за пчелния прашец, други за водата, трети за новоизлюпените пчели, четвърти събират нектара, от който по-късно се прави медът, пети имат грижата за чистотата, шести са охраната, седми следят за състоянието на пчелните пити и т.н. Невероятна магия е пчелното семейство.

- Колко пъти са те жилили твоите пчели?

- Не помня точно, но е ставало много пъти.

- Може ли човек да умре от пчелно ужилване?

- Случвало се е дори и на пчелари от Благоевград.

- Кое е по-страшно - пчелното или човешкото ужилване?

- Човешкото. Пчелите жилят, когато усетят, че е застрашен животът или кошерът им, а хората го правят от завист или от злоба. Когато преди години видях изтровените ми с белина 75 кошера с пчели, близо месец не можах да се съвзема от удара. Не знаех нито къде ходя, нито какво ям или пия. Този момент остана в съзнанието ми като белег от незарастваща рана.

- Искал ли си да отмъстиш на човека, който ти е сторил това?

- Никога. Аз съм готов да простя и на най-големия си враг. Винаги съм вярвал обаче в Божието възмездие. И то не закъсня - отровителят на пчелите ми беше убит от ръката на внучката си.

- Според тебе възможно ли е ние, хората, да изчистим собствения си "кошер" от злобата или завистта?

- Може и да е възможно, но аз не вярвам, че ние с тебе ще доживеем да видим това.

- Колко време в седмицата прекарваш с пчелите си?

- Аз съм всеки ден с тех. Нали виждаш, че сме "комшии" - живеем в една и съща къща - аз на петия етаж, те на покрива. На другия пчелин, този в село Бистрица, сега през лятото ходя веднъж седмично, а през зимата по-рядко.

- Ако разместиш местата на двата си пчелина - този в града го пренесеш в гората, а онзи да дойде в града, как ще реагират пчелите?

- "Гражданките" по-трудно ще свикнат с условията и пашата в Бистрица. На "балканджийките" пък ще им трябва поне една седмица да разузнаят къде се намират. Засега обаче немам намерение да им сменям местожителството.

- Кои трябва да бъдат първите стъпки на един начинаещ пчелар?

- Най-важното е да знае за какво иска да става пчелар - дали за да му минава по-бързо свободното време, или да изкарва некой лев над заплатата. Второ - да намери човек, който да му показва безкористно това, което той знае. Така ще знае какви кошери да си купи, къде да ги постави, как да се грижи за пчелите. Трето - да научи защо пчелинът требва да е близо до вода и да е на место, където кошерите не ги грее пряко слънцето през лятото, защото това неминуемо ще доведе до появата на американския гнилец.

- Изборът на кошери брои ли се за важна стъпка?

- Това е все едно да ме питаш дали е добре едно семейство да има керемида над главата си, или не. Разбира се, че е важно, защото от избора на модела кошер зависи и как ще се развива пчелинът. На колеги и приятели аз препоръчвам да ползват 10-рамков корпусен кошер.

- Той ли е най-подходящият за нашите климатични условия?

- За мене е той, макар че най-хубавият е онзи кошер, който сам си проектираш и изработиш. Ама докато стигнеш дотам, бая време ще трябва да мине.

- Ако някой рече да се захваща с пчеларство, в кой сезон трябва да стартира начинанието си?

- През пролетта. Дойде ли Благовец, т.е. началото на април, може да купува пчели и да започва. През останалото време - в никакъв случай, защото рискът да загубиш пчелите е съвсем реален.

- А кога е най-подходящото време да се извади медът от кошерите?

- По това време - между края на юни и края на юли. Знак, че е подходящ моментът, това е състоянието на питите. Ако поне две трети от тях са запечатани от пчелите, може да се вади. Ако целите пити са запечатани, това е още по-добре, защото означава, че в меда нема никаква вода. Мнозина обаче не изчакват този момент, изкарват го по-рано и медът им често пъти вкисва.

- Разкажи ми някоя интересна история от твоя 45-годишен пчеларски опит!

- Истории колкото искаш. Лозницата на покрива на къщата ми в Благоевград, където видя, че са и част от пчелите ми, е сорт отел. Преди три-четири години прочетох в една от книгите мнение на някакъв "професор", че този сорт грозде бил много вреден за пчелите. Аз обаче реших да проверя дали това е истина, или са поредните бабини деветини, и започнах да изстисквам всяка седмица по 200-300 грама гроздов сок, който слагах в хранилките на един от кошерите.

Оттогава до ден-днешен на този кошер, който нарекох "Грозданка", не съм сменил пчелата майка. Отделно от това, пчелите в него изкарват най-безпроблемно зимата и ми дават най-много мед. Ама мед да видиш. Затова това лято ще подхраня с гроздов сок от отела и останалите 14 кошера, които са под лозницата на покрива. Може гроздето да не стигне за всички, но колкото има, ще им го разделя поравно. Ние с бабата нема да хапнем и зрънце от него.

- Я сега ми кажи защо мъжете повече напъват от жените да стават пчелари?

- Много е лесно за отгатване. Пчеларството е занимание, за което не се изискват кой знае колко усилия. А ние, мъжете, това търсим - на работата лекото и на баницата мекото. Намерим ли - стискаме, докато можем. В интерес на истината обаче, аз познавам и много жени, които са изключително добри пчелари. Моята жена е точно такава попивателна. Затова знае всичко за пчелите и бая от мъжете не могат да й стъпнат и на малкото пръстче.

- Слушам те с каква любов ми разказваш за пчелите си и се питам - ако не се намери в семейството ти истински мераклия, който да наследи пчелина ти, какво ще го правиш?

- И децата са ме питали същото. Преди година-две, когато закъсах сериозно със здравето, бех тръгнал да го подаря на братята монаси в Рилския манастир. Ходих дори да питам дали ще го вземат, или не. На връщане от манастира обаче срещнах един мой съученик, седнахме да изпием по едно кафе и му разказах къде съм бил и какво съм решил да направя. Оня обаче отвори ей такава уста и взе да ме убеждава, че ми било рано на 67 години да се отказвам от пчелина. Послушах го и реших засега да замразя положението. Видя ли обаче зор, ще подаря всичките кошери на манастира.

- Оптимист ли си за бъдещето на българското пчеларство?

- Как да бъда, като немаме никаква държавна политика в тази област. Кажи-речи, цел живот се занимавам с пчели, но нито веднъж досега не съм получил дори и килограм захар на по-ниска цена от тази в магазина. Кандидатствах с проект по програма "САПАРД" - отрязаха ме без никакви обяснения. Осем години бях регистриран като земеделски производител - и там файда никаква, защото не съм получил дори и една стотинка субсидия. В същото време таксата за регистрация като пчелар от 5 лева стана на 20. А ти ми кажи как да бъда оптимист и как да вервам на министъра, че селското ни стопанство ставало като европейското?!