27-г. баща на 7 деца Ив. Аспарухов от Кочериново за пети път извади кръста

Тази година за пети път в гр. Кочериново Светият Христов кръст беше изваден от реката от 27-годишния Иван Аспарухов, баща на 7 деца. Още същия ден той тръгна с кръста и китка цвете из къщите, за да даде на хората възможност да целунат светинята и да си пожелаят здраве и берекет през Новата 2011 година.

- Иване, казват, че който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Ти вярваш ли в това поверие?

- Разбира се. Досега съм участвал поне десетина пъти в изваждането на кръста от студената вода, но никога не съм настивал. Ти видя колко лед имаше в изкуственото езеро, а да не ти разправям какъв студ пък беше във водата. Въпреки това нито съм се разкашлял, нито ме е втресло. Има някаква магия в цялата тази работа, но не знам каква е.

- Знаеш ли нещо за празника Йордановден?

- Малко. Миналата година питах един даскал от училището, който ми каза, че на този ден е станало кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в реката Йордан. Къде точно се намира обаче тая река не знам.

От попа в черквата на Кочериново знам, че единствено на Йордановден водата се пречиствала и затова дава здраве и голяма сила на хората, които пият от нея. Мнозина на този ден си взимат от осветената вода за вкъщи, за да пийнат от нея и близките им.

- Тази година ти за пети път успя да извадиш кръста от водата. Познаваш ли други от Кочериново, които могат да се похвалят с такъв късмет?

- Аз съм единственият. Брат ми Костадин го е хващал 3-4 пъти, а големият ми син - два пъти. За други не се сещам през последните десетина години.

- И тази година ли бяхте заедно във водата?

- Да. Заехме "позиции" на различни места, защото това е единственият начин поне един от нас да се окаже близо до мястото, където евентуално ще падне хвърленият от свещеника Христов кръст.

- Близо 15-20 минути обаче не можахме да го намерим сред парчетата лед в изкуственото езеро. Хората около мен дори коментираха, че трябва да се откажем и да излезем от водата, за да не измръзнем.

- Така беше, но дори ако трябваше да го търсим още толкова време, пак никой нямаше да излезе, докато не бъде намерен. Радвам се, че късметът се оказа отново мой.

- Виждаш ли в това някакъв знак?

- Може би Господ така е искал - кръстът да бъде изваден от човек, който вярва в него.

- Ти вярваш ли в Бог?

- Разбира се.

- Направи ми впечатление, че когато извади кръста от водата и тръгна към брега, много от момчетата около теб искаха да ти го вземат. Беше грозна картинка, да ти кажа честно.

- Правят го от завист. Всички знаят, че късметът е на този, който го намери и успее да го целуне пръв. Но въпреки това някои озлобяват. И то на свят празник като този.

- Какво казваш на хората, които ти отварят вратата на къщата си, за да целунат кръста Господен, който ти си извадил от водата?

- Честито Богоявление, чорбаджи /или чорбаджийке/! Да ви даде Господ здраве и берекет! После поръсвам стопаните с осветена вода, поднасям им да целунат кръста и пожелавам да са живи и здрави.

- Има ли в Кочериново хора, които не искат да целунат кръста?

- Има. И това са предимно по-младите.

- Пускат ли ти хората достатъчно пари в менчето със светена вода?

- Слаба работа. Повечето се "отсрамват" с по 50 стотинки или левче. Преди десетина години обаче имаше хора, които ми даваха и по десет лева. Днес обаче такива няма в Кочериново.

- Може би е заради беднотията, която ни е налегнала всички!

- Абе, не е баш така. Бедният човек не павка по една-две кутии цигари на ден и не влиза всяка вечер в кръчмата, нали! За цигари и ракия имат, а за здраве "нямат". Нещо не ми се връзват нещата, ама хайде да не говорим за тези неща на ден като този!

- По-добри ли са хората днес, или и добротата е кът?

- Различно е. Добротата и лошотията, както казваше майка ми, преди да почине, вървят ръка за ръка и затова човек трябва да внимава коя от тях ще го поведе в живота.

- Колко време ще обикаляш из общината с Христовия кръст, който извади от водата?

- 39 дни ще бъде с мене, а на 40-ия ще трябва да го върна в черквата.

- Има ли някакъв църковен ритуал по връщането му в църквата, както е при изнасянето му?

- Може и да има, ама пред мене никога не са го правили. Просто отивам при дедо поп, целувам му ръка и оставям кръста.

- Може би е заради това, че си циганин.

- Не знам, да ти кажа. Ако е така, грех му на душата.

- Разкажи ми сега нещо за семейството, как живееш!

- На 27 години съм. Нема работа, а вкъщи имам 7 деца, които чакат нещо да им подам за ядене. Най-малкото е още бебе. Абе, беднотия до шия, както казват хората, ама нема накъде. Важното е, че сме живи и здрави. Кочериново, нищо че си го пишат, че е град, си е едно големо село, пълно с пенсионери и безработни като мене.

- Имаш седем деца. Не са ли множко за човек, който няма работа?

- Множко са, но аз си ги обичам всичките и каквото има за мене на масата, има и за тях. Малко е, но ние, циганите, и на малкото се радваме.

- Щастлив човек ли си днес?

- Да.

- А кое те прави щастлив?

- Децата ми.