20 години властимащите разпродават създаденото от днешните пенсионери

Георги Коцев е кмет на с. Катунци, община Сандански, втори мандат. Бил е 10 години гурбетчия. Семеен е. Има две деца, студенти по медицина. С Г. Коцев разговаряме за признанието, което получи от Конгреса на САЩ, за това как се управлява едно от най-големите села в община Сандански и какви са неволите на местните хора.

- Г-н Коцев, как се чувства един кмет, на когото Конгресът на САЩ дава подкрепата си и оценява действията му за защита на възрастните хора?

- Трудно, защото всички знаем, че САЩ са една затворена страна, голямата част от населението й може би не знае къде се намира България, но това писмо страшно много ме зарадва не като кмет, а като човек. Доволен съм, че и зад Океана са разбрали какво искам да кажа. Чувството е нещо, което не може да се опише с думи, като знам на калко малко хора е обърнал внимание Конгресът на САЩ. Хората продължават да ме поздравяват. В моя монолог се опитах да кажа истината на малкия човек, човекът, който е долу, хората, които всъщност са държавата. Казах това, което ми дойде от сърце и душа, и когато човек казва истината, не може да се оплете в лъжи. Това си личи от одобрението им във фейсбук.

- Вие сте втори мандат кмет на най-голямото село в община Сандански - Катунци, какво се промени през всичките тези години там?

- Когато се кандидатирах за кмет през 2003 година, имах само едно обещание към населението на с. Катунци и то бе да почистя гробищния парк на селото, за да придобие европейски вид. Да го направя такова, каквото съм видял в Европа. Другото бе да ме оставят да работя.

- Успяхте ли да го постигнете?

- Имаме страшно много неща, които сме свършили. Направихме реконструкция на детската градина в с. Катунци, в момента е напълно обновена и отговаря на всички изисквания на европейските стандарти. Голям труд положихме по парка в селото, за да се ремонтира и да стане не само зона за отдих, но и с прекрасна детска площадка. Изградихме още три детски площадки. Стадионът в селото е след основен ремонт. На съблекалнята могат да ни завидят дори и елитните отбори.

При нас тренират отбори от цяла България. Асфалтирахме всички пътни артерии - до с. Катунци и от с. Катунци. Гробищният ни парк е в много добро състояние. Изградихме 7 чешми. Болката ми е, че започнахме строежа на нова черква “Успение на Пресвета Богородица”, но стигнахме до основите кота нула и свършихме парите. Сега пишем писма до всички институции, проверяваме програмите на Евросъюза, но пари няма.

- Какви са проблемите на хората, за какво идват при Вас?

- Населението на Катунци, както и в голямата част на България, е на пенсионна възраст. Всички знаем, че пенсионерите ни са с ниски пенсии за жалост. Това, което те създадоха, вече 20 години се продава и още не могат да го продадат. Но никой не се сети да отдели част от тези средства като фонд за увеличение на пенсиите.

В селото на опашка се редят само в аптеката. Болките на хората са много, но трябва да сме позитивни. Мога да се похваля, че нямаме компютърен клуб, който да промива мозъците на младите хора. Младите ни хора са на стадиона. До ден-днешен в Катунци се спазва обичаят Сурва на 1 януари, провеждаме ритуала Лазаруване, когато се събират яйца за Великден.

Спазваме традициите си на празника 8 март, а на Трифон Зарезан е чудесно. На Коледа също се събираме. Продължава да се провежда и съборът на Голяма Богородица - 15 август. Хора, които не бяха идвали от 10 години, сега идват и се срещат на този празник. Имаме футболен отбор, който 99 на сто е от наши момчета и затова отиваме и ги гледаме с огромно желание. С много труд се развива и читалищната дейност.

- Преходът ли е главната причина според Вас за сегашното състояне на хората?

- Навремето Катунци беше едно добре развиващо се село. Но с този преход се уби цялото селско стопанство. В Катунци се произвеждаше много тютюн. Учеха се децата на труд. С този труд и работа хората си построиха къщи. Много подскачаха за тази демокрация, но когато фалираха банките и им обраха парите, голямата илюзия взе да свършва. Катунци е съставно село, там са се преселили хора от 8-10 села и те със своя труд изградиха всичко. Селото има канализация за отпадни води от 1978 година. На сто процента е канализирано. Но за жалост хората в момента се чувстват излъгани.

- Имат ли настроение хората в региона?

- Опитвам се с тържествата и празненствата, които организирам, да разсейвам хората, но това е моментно. Техните деца бягат в градовете и тези големи къщи, които са построени с толкова мъка, остават празни. За тази година все още нямаме родено дете. Аз помня времето, когато трябва да се запишеш три месеца по-рано, за да направиш сватба. Ние имаме една голяма ритуална зала, но не сме я ползвали повече от 7 месеца.

- С какво се препитават хората от Вашето село?

- В Катунци работят шивашки цехове, има един за преработка на мрамор. Пуснал съм обяви какви свободни производствени помещения има в селото и за моя радост преди около 4 седмици дойдоха инвеститори от Солун, Гърция, които доста сериозно се ангажираха и започнаха да правят ремонт на стария завод за преработка на мрамор.

Моето мнение е, че след като правят толкова сериозен ремонт, ще дойдат и ще наемат хора на работа, и то основно мъже, точно те много трудно си намират работа. Допълнителната дейност на хората е отглеждането на лозя, малко овошки и зеленчуци. Ние имаме около 6500 декара лозя. Но отново болката на селянина е ниската цена на изкупуване на продукцията им. Преди три години винпромите спряха да купуват грозде от Катунци. Опитаха се да рекетират хората, да ги накарат да продават на една ниска цена, която не покриваше дори и производствената.

Не съм спал по цели нощи, за да намеря начин да им помогна. Накрая измислих, вече трета година, с риск да си навлека гнева на винпромите, аз обикалям и стигам от Катунци до Доспат, Черна Места, Самоков и Белчин бани, Трън и Радомирско, и поставям обяви кога е нашият гроздобер, като давам една нормална цена с допълнение, че могат да заменят и картофи за грозде, и боб за грозде. Жалко е, че се връщаме в натуралната търговия, но политиката сега е да се наруши селското стопанство, а не да го има.

- Болно ли е населението, има ли лекар в селото?

- В Катунци имаме двама лекари, имаме аптека, ветеринарна служба, социални грижи, пожарно отделение, полицейски участък, представители на Бюрото по труда ни посещават по един път в месеца. Всичко това е направено с голямата помощ на общината, защото без помощта на кмета А. Тотев нямаше да е така.

- Какво не успяхте да постигнете през всичките тези години?

- Питейният ни водопровод е в окаяно състояние, имаме проект, но не е одобрен. Но никой не казва, че ЕС поставя такива условия, че да не можем да ги вземем тези пари. Всичко е измама, че някой ще ни даде пари, или ако дадат, те не са предизборни трикове. Ние не му трябваме на Европесйкия съюз като партньори, а да ни използва. Имахме си наши домати, картофи, сирене. Какво българско се продава в момента в търговската мрежа, ами почти нищо! Няма и десет процента. Откакто съществува светът са се водили войни за пазари, а нашият, българският пазар, бе унищожен от продажните ни политици. Къде изчезна българският тютюн, след като ние имахме страхотен пазар в Русия?!

От 1990 до 2000 година съм живял в Европа и когато хората не знаеха какво е ЕС и Европа, аз съм го видял с очите си. Цялата борба в Европа е да намерят пазар за своите стоки. И защото пазарът на Америка е затворен за тях, те успяха да разбият цялата система и да вземат пазара от Полша до Русия и България, и отгоре на всичко не само че взеха пазара, но взеха и младата кръв. Тази, която на 20 години може да работи на две смени.

Взеха ни можещите хора, за които ние плащаме данъците, за да ги направим лекари и инженери. Изкуствено ни държат на тези заплати и пенсии, за да ни вземат всички специалисти. Повярвайте ми, на 100 човека там един не иска да учи и те вземат най-кадърните ни хора. Лесно ли е на един баща и една майка, когато детето му завърши, да бяга по чужбина и когато дойде ред да се родят техните внучета, те да не могат да им се радват. Това е най-голямата им мъка.

- А Вие защо се върнахте? Казахте, че 10 години сте работили в чужбина?

- Майка ми се обади по телефона и каза: Дъщеря ти е в 8-и клас, а със сина ти вече не мога да се справя. Те се развиват, стават големи. Доста трудно бе да оставя нещата там. Но в момента не съжалявам. Успях да си контролирам децата и се гордея, че не съм ги изтървал, както се случи на много мои приятели. В момента дъщеря ми е в 5-и курс медицина, синът ми в трети курс, радвам се, че ще дам двама добри специалисти на нашата държава и най-много ще съжалявам, ако напуснат България.

- Освен на Катунци, Вие сте кметски наместник в селата Златолист и Пиперица, как живеят хората в малките села?

- Да, населението в тези две села е малко, и то предимно възрастни хора. В с. Златолист с доброволния труд на футболния отбор и младежта успяхме да ремонтираме покрива, въпреки че е незаконно. Искам всички да знаят, че каквото е направено там, всичко е дарение на частни лица и средства от община Сандански. Държавните институции - президент, премиер, всички лъжат и нищо не дават.

- Как си партнирате с община Сандански?

- Вече два мандата съм кмет на Катунци, а за моите колеги можем открито да кажем, че кметът не е кмет амо на града, но и на селата. Лошото е, че всички градски тарикати, когато дойде ред за избори, се слагат в листите за общински съветници, ходят по селата, за да може да влязат в Общинския съвет, и за жалост от 29 съветници справката показва, че всички са от града. Сега в последния съвет има само един, и то от Катунци - Петър Петканин. Ако има съветници от селата, няма да е точно така, както сега го играят.