19-годишният кандидат-студент от Благоевград Ив. Динев:

19-годишният благоевградчанин Ивайло Динев бе първият кандидат-студент, излязъл от изпитната си зала в ЮЗУ 5 минути след обявяване на темата по история “Новобългарска просвета и култура през Възраждането”. На стълбите пред университета той коментира, че темата не му харесвала, не била сред любимите му, затова си тръгнал. Няколко родители на кандидат-студенти загрижено го сгълчаха, че темата е лесна и все е могъл да напише нещо поне за 3-3,50. Не мога да се излагам, а и на предварителния изпит имам 5.50, нищо не губя, лаконичен бе Ивайло. Той е син на медицинската сестра в реанимация на благоевградската болница Юлия, баща му Михаил е счетоводител в Спешен център. На въпрос защо при отлична оценка е дошъл да се притеснява на изпит, кандидат-студентът призна, че не е доволен от резултата си. През април се падна една от любимите ми теми - за националноосвободителното движение в Македония и Одринско, изложих се и допуснах грешка в изложението, което смъкна оценката ми с половин единица и получи отличен 5,50, надявах се сега да се падне пак някоя от темите, които обичам, от късното Възраждане или от новата ни история, за да си вдигна резултата поне с 25 стотни, обясни Ивайло.
Младежът е завършил миналата година Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Благоевград. Аз съм от ХII “в”, класа, за който в “Струма” писахте, когато почти всички бяхме оставени на поправителни изпити по “Стоманобетон”, “Механика” и заради това не можахме да се явим на матури през юни, разказа Ивайло Динев. Така загубихме възможност да кандидатстваме, въпреки че някои от нас имахме доста добри оценки от предварителните приемни изпити в различни университети, но дипломите си взехме чак на 21 септември след “поправителните” матури, когато всички класирания и записвания във ВУЗ бяха приключили. Загубихме цялата година, но вече не се ядосвам за това, каза младежът.
- Учил си в строителна гимназия, защо реши да кандидатстваш с хуманитарна дисциплина, каквато е история?
- Математиката изобщо не я обичам, по чертане редовно имах двойки и бях “дежурен” на поправителни, а историята беше сред любимите ми предмети. Трябваше да реша по кой предмет ще държа втората матура и затова избрах историята. Истината е, че в Строителния отидох с единственото желание само да завърша средно и преди 5 години въобще нямах идея, че ще да кандидатствам във ВУЗ. Мислех, че ще боядисвам, кеф ми беше да мажа стенички, а практиката се оказа доста малко, за сметка на теорията. По практика имам шестици, но на теория съм много зле, и на поправителни изпити оставах. Дори по средата на средното училище мислех да се откажа, да почна някъде работа и да се преместя в някое друго училище, където изискванията са по-ниски, само да избутам до 12 клас. Спря ме класната ми Валентина Петрова, тя почина, но на нея дължа много за това, че ме разубеди и не напуснах училището. Ако го бях направил, сега не знам какво щях да правя, животът ми щеше да е в съвсем различна посока.
- Явно не си бил сред отличниците в гимназията...
- Абсолютно точно, дипломата ми е 4,23, добре че като балообразуващи се взимат оценките от матурите, че иначе нямаше да имам шанс да се класирам с тройките и четворките. На матурата по история изкарах 5.18, а по български - 5,09.
- Ходи ли на частни уроци, за да се готвиш за зрелостните и кандидатстудентските изпити?
- Не, скъпо ми е и не мога да давам пари и за уроци. По-евтино ми излиза сам да се готвя, има много добри книги и учебници и човек ако иска, може сам да се подготви. Е, има предмети като математика, английски или който и да е чужд език, по които задължително ти е нужен учител, но точно заради това аз предпочетох да уча по история.
- Малко е странно как си изкарал толкова високи оценки на матурите, преписва ли?
- От кого да преписвам, на септемврийските матури бяха останали само двойкарите, които не бяха успели да вземат изпитите през юни и няколко като нашия клас. Честно казано до 12 клас почти не бях чел книга. Наложи се да ми оперират киста и два месеца не ходих на училище. В болницата нямаше какво да правя и реших да видя какво е да се чете. Защото обичам историята, взех “да убивам времето” с биографията на Христо Ботев . Дочетох я вкъщи и се замислих за себе си - какво искам аз да направя в живота си?! Ботев следвал в Одеса и както се знае, бил изключен от университета, това обаче не му попречило да стане велик, да се самообразова, да издава вестник, изобщо да се развива. За първи път тогава си дадох сметка, че се нося по течението, защото е по-лесно и че нямам амбиции за собствения си живот. Перспективата ми беше да стана например таксиметров шофьор или бояджия, след 2-3 години да се оженя и това е. Осъзнах, че искам нещо повече и нещо различно от това, не че е лошо да караш такси, и такива хора трябва да има, но аз искам да опитам и друго. Като се върнах на училище, приятелите ми първи усетиха, че съм променен, даже ми се кефеха. Започнах да чета много, явих се в ЮЗУ на предварителните изпити и изкарах над четворки. Не можах да кандидатствам, но ако бях подал документи за допълнителните класирания за попълване на останалите свободни места в педагогическите специалности през септември м.г., сигурно щях да вляза, но да уча нещо, което не искам. Сега, като се замисля, учителската професия е хубава и би ми било приятно да я работя, но трудът на учителя много се обезцени в България, обществото не се отнася с нужното уважение към нея, подценяват се учителите и често за тях се казва, че не са могли да станат друго, а това не е така. Добре си уплътних годината с книги, някои казват, че стилът на Ницше е тежък, а на мен страшно ми допада, това не го пишете, че приятелите и познатите ми ще си кажат: “Тоя се надува”. Преди изпита по български изчетох Димитър Димов - хем беше в програмата, хем си почивах от историята.