13-етажните грозотии до градската градина оглавиха класацията "Най-опасните сгради на Югозапада"

Държавата посегна на най-свидното, което имат кравите в село Филипово - селския бик. Неговата обител бе включена в списъка на постройките, нуждаещи се от спешно събаряне заради опасност от самосрутване, и сега съдбата му е поставена на карта.

В списъка, подготвен от кмета на банското село Ариф Моллов и изпратен в Областната администрация, селският управник е напъхал тази сграда посредата и я е описал като "фаянсова построИка, кАдето нощува бикО". Следва и препоръката - незабавно събаряне, да не стане някой сакатлък с осеменителя. Къде обаче ще бъде преселен той, засега не е ясно. Вероятно въпросът ще се реши на общоселско събрание.

За всичките останали опасни постройки на територията на област Благоевград по-нататъшните действия са ясни:

СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ЛЕВА ЗА УКРЕПВАНЕ ИЛИ БАГЕР

По инициатива на областния управител Костадин Хаджигаев за пръв път на територията на Благоевградска област се прави пълен и подробен списък на всички опасни сгради, които биха могли частично или напълно да се срутят и да пострадат хора. Повод за изискната спешна проверка бе срутилата се в началото на април стена в Якоруда, която отне два човешки живота - на 23-годишна жена и дете на годинка.

Заповедта на Хаджигаев бе издадена на 6.04. и до 09.05. всички общини в областта, с изключение на община Симитли, успяха да обследват и последната опасна барака в съответния район, да открият собствениците й, да издадат персонално предписание, а община Разлог дори изпрати снимков материал към списъка си. Най-скромен по обем бе отчетът на община Кресна, където се оказа, че няма нито една олющена мазилка или кирпичена съборетина.

РЕКОРДЬОР ПО ОПАСНИ СГРАДИ Е БЛАГОЕВГРАД

На територията на най-голямата община има 137 такива, и особено в самия град, и ежедневно край тях минават хиляди хора.

Повечето от тях са запуснати къщички и навеси, значителна част от които се намират на централната ул. "Славянска", под поликлиниката, и при евентуално срутване най-много да пострада някое съседско животно. Има обаче и такива като Тютюневия склад на ул. "Братя Миладинови", няколко сгради в двора на Търговията, спортната зала на Националната хуманитарна гимназия, подпорната стена на Диспансера за белодробни заболявания, 2-те бивши лаборатории на БАН, които се водят общинска собственост, както и масивната сграда до ресторант "Воденицата" на Райчо Димитров-Чората, които могат да направят доста по-сериозни поражения от това да смачкат някоя кокошка. Сред най-опасните е сградата на стария Битов комбинат /срещу съда/, собственост на Окръжния съюз на ТПК, който само събира наеми от разположените в партера кафенета, магазини, механа, офиси и др., но въпреки ежегодните предписания отказва всякаква инвестиция по фасадата си, в резултат на което всеки по-силен вятър обилно ръси мазилка над кафе-терасите и е реална заплаха за здравето на клиентите.

В челната тройка на опасните сгради е и "лицето" на града - 3-те 13-етажни блока до градската градина, които освен че са изключително грозни, но и на няколко пъти през последните 2 години за малко да вземат човешки жертви.

Блоковете са строени през 70-те години на миналия век по френската технология с пакетоповдигащ кофраж, успешно използвана десетилетие по-рано за събиране в гета на мароканските емигранти в Париж. Всеки от 3-те символа на соцпрогреса е с по 52 апартамента и в голяма част от тях НОВОДОМЦИ СТАВАТ "ДРУГАРИТЕ" ОТ ПРОВИНЦИЯТА, изтеглени от партията-майка да работят в бившия окръжен център Благоевград. В годините на демокрацията "другарите" обаче продават апартаментите си, защото в блоковете ценно е останало само местоположението им, и в момента в тях живеят предимно социално слаби и пенсионери - точно тези, които никога не биха извадили по 5000-10 000 лв. за изолация и измазване на жилищата си, защото няма откъде да ги вземат.

Мазилката започна да се кърти усилено още по времето на кметуването на Лазар Причкапов и тогава заместникът му инж. Георги Милев издаде заповед собствениците на апартаментите да се организират и да направят "обрушване", т.е. да се изкърти мазилката на местата, където е започнала да се лющи. Година по-късно обаче тя поддава на други места и за последно през месец май т.г. огромно парче мазилка едва не уби майка и бебенцето й, които минаваха край него на път за градската градина.

Живеещите в 13-етажните блокове си ги наричат свойски "нашите гета" и стриктно следят прогнозите за времето - при вятър и дъжд избягват да напускат апартаментите си, за да не се изсипе някоя част от блока върху главите им. Още по-вълнуващо живеят обитателите на първия построен блок, водещ се на адрес "Хр. Татарчев" №31, които комбинират прибежките до входа при лошо време с воня на фекалии през всичките 4 сезона. Причината е незаконно изградената на тавана мансарда на Галина Пецева, чиято ВиК тръба е заустена в машинното отделение на асансьора и оттам - в отдушната тръба на блока. Така помията от мивката и тоалетната на Пецеви се излива свободно край кухните на половината апартаменти и наторява част от мазетата. Десетки са заповедите за премахване на мансардата през годините, но понеже Пецеви не щат да бутат, до момента не се е намерила институция, която да го направи.

БАНСКО С 59 САМОСРУТВАЩИ СЕ ОБЕКТА

Най-зле са бившите училища в с. Обидим и с. Гостун, за които кметовете са видели единствен изход събаряне. Във Филипово освен "къщата на бико" е набелязана и подпорната стена на реката, която от доста години изправя на нокти хората при всеки по-сериозен валеж.

В Добринище са преброени 12 опасни сгради, от които 9 са за събаряне, а в Банско наред с 10-те запуснати къщи и плевни фигурира и оградата на училището.

В Струмяни чакат неприятни изненади от 53 постройки, сред които са Здравната служба и училището в Никудин, кметството и школото в махалата, както и училището и общежитие в с. Гореме, които от десетилетия стоят празни и се саморазрушават.

При преброяването на опасните сгради най-здрава ръка демонстрираха в община Хаджидимово, където кметът разпореди всичките 34 сгради, повечето кирпичени и на възраст около 100-те години, да бъдат премахнати в срок до 7 работни дни от издаване на протоколите за състоянието им. Срокът изтича на 16 юни т. г., след което кметът Людмил Терзиев се гласи да пусне в действие техниката, независимо дали ще има или не протести от страна на собствениците им.

3 улици в Петрич са особено опасни за минувачите, показва отчетът на местните проверяващи. Там са съсредоточени голяма част от всичките 31 опасни сгради. На "Княз Борис "" спешно трябва да инвестират в укрепване на собствеността си Голев и Стойчев /на № 24/, Гущерови /№28 и №30/, Шапков /№34/. Същите спешни мерки са предписани на обитателите на ул. "Бистрица" - Казанджиев на №7, Чаръкчиева - №13,

Венко Папалюгов - №18, и др. Минувачите трябва да се оглеждат и по ул. "Рокфелер", където в черния списък влизат №43 /Трайкови/, съседният №42 /Дачев/, №18 /Нурджиев/ и т.н.

Обектите да бъдат премахнати от собствениците, ако не, ще го направи общината и ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ ЩЕ СЕ ВПИШЕ ИПОТЕКА в нейна полза, е измислила администрацията на кмета Вельо Илиев. Идеята сигурно ще проработи, защото пред алтернативата да загубят парцела си вероятно всички ще предпочетат сами да си бутнат сайваните и необитаемите къщи.

Кметството в петричкото с. Кавракирово е подходило доста стратегически към заданието да опише самосрутващите се сгради и заедно със сушилнята на Караколев и 2 необитаеми къщи в съседство е пробутало и 2-та моста на т. нар. Циганско дере, свързващи 1/3 от жителите на селото с центъра му. Корозиралите метални конструкции тук отдавна тревожат кавракировци, но понеже досега по случайност не е станала беля, никой не обръща внимание на необходимостта от основен ремонт на съоръженията.

Продажба или разрушаване за училището и здравната служба е предложило кметството в Яково, а в Митино нямат никаква идея какво да правят с 4-те празни къщи, чиито собственици са починали, а наследниците им са разпилени чак до Бургас.

Аналогични са проблемите с опасните постройки в Сатовча - 78, Разлог - 24, Якоруда и Гърмен - по 20, и в Белица - 12. Нито една от тези общини обаче не е дала срок за събаряне на опасните сгради или укрепването им и вероятно следващото им споменаване ще бъде в докладна след някое природно бедствие.