10-годишната дъвка на кмета Костадин Катин се изхаби тотално, в каузата не вярва никой освен той самият

ПОМНИ ЛИ НЯКОЙ ОТ ТЯХ ДА Е УЧАСТВАЛ В ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДЕПОТО.

На дружното “не” Панайотов обясни, че и в неговия квартал никой не помни да е имало такова мероприятие, но според официално писмо на Министерството на околните среди и водите от 12 ноември 2009 г. такова обсъждане е имало, то се е състояло на 29 декември 2003 г. и всички жители на общината са били за изграждането на депо.

Това е причината досега никой да не знае, че всичките села в община Кочериново сме против идеята сметището да е на наша територия, защото то ще съсипе цялата природа и ще ни изпоотрови, обяви Панайотов. Според категоричното му мнение К. Катин крие доклади на еколозите, оценки за въздействието на околната среда, както и всякаква документация за сметището, което е ту регионално депо, ту модерен завод за битови отпадъци или пък станция за преработването им с екстри като бъдещи фабрики за хартия и пластмасови бутилки и газстанция за използването на метана от гниещите боклуци.

Костадин Катин крие документите за депото, защото в плана за отредения терен от 160 дка е спестил доста неща - не е отразил, че през местността Точилото, нарочена за място на бъдещото депо и заключена в триъгълника между Кочериново, Смочево и Мурсалево,

МИНАВА РЕКА КРАШЕВИЦА, В КОЯТО ДОРИ ИМА ПЪСТЪРВА,

разяснява Методи Панайотов. Не е споменал никъде, че в нея има крупен инвеститор - г-н Зографов, който вкара 4 млн. лв. за лозови масиви. Ако платото бъде застроено със завод за отпадъци, цялата тази част на Рила планина за няколко години ще бъде унищожена, убеден е Панайотов.

Като идея депото в Кочериново битува още отпреди милениума. За пръв път Катин я обявява през далечната 1999 г., когато се опитва да привлече и съседните общини към каузата. Пръв тогавашният кмет на Благоевград Костадин Паскалев отказва да участва в предложеното съвместно мероприятие, посъветван от спецове от американския град Обърн, дошли на делова визита в Благоевград. Американците обясняват,

ЧЕ КАРАНЕТО НА БОКЛУЦИТЕ В КОЧЕРИНОВО ЩЕ ОСКЪПИ ТАКСА СМЕТ НА БЛАГОЕВГРАДЧАНИ 10 ПЪТИ.

Катин обаче вади силен финансов коз - немци се навили да инвестират 150 млн. в комплекса за депониране на отпадъците и през 2001 г. ОбС в Благоевград се поддава на идеята за участие в делото заедно с още 5 общини - Кочериново, Рила, Дупница, Симитли и Сапарева баня. Това решение и до днес си е на книга без всякакви последици, защото през годините първоначалната идея претърпя ред метаморфози и от нея вече няма нищо налице.

През 2001 дупничани ентусиазирано дори гласуват настоящето им сметище да бъде закрито и веднага да започнат за пращат боклука си в Кочериново. По това време Катин вече говори не за немски, а за белгийски инвеститори, а от 150 млн. лв. сумата е паднала на 100 млн. лв. Кметът обаче е сигурен:

ДО НЯКОЛКО ДНИ ПАРИТЕ ПРИСТИГАТ И ПОЧВАМЕ СТРОИТЕЛСТВОТО.

Година по-късно проектът е все още на кота нула, но кочериновският управник съумява да произведе новина: тогавашната екоминистърка Долорес Арсенова лично му обещала да отнесе проекта в Брюксел. Това е невероятен успех, понеже няма проект, който да стигне до Брюксел и да бъде върнат, обявява гръмко кметът и прави редица култови изказвания от рода, че с депото Кочериново ще стане Чикаго, че това е проектът на века, който ще струва 50 млн. лв., платени по програма ИСПА, че успял да се пребори с други 2 общини - Стара Загора и Добрич, които вероломно искали да му измъкнат проекта под носа, но той така бил набрал сила, че Лондон и Париж да се изправели пред него, щял да ги смачка, без да му мигне окото. Опиянен, Катин дава на проекта кодовото име “Газела”.

Година по-късно

“ГАЗЕЛА”-ТА ВЛЕЗЕ В КРИМИНАЛНИТЕ ХРОНИКИ.

Първо кметът изпищя, че Кюстендил искал да му измъкне депото и вкарал в екоминистерството собствен ОВОС /Оценка за въздействието на околната среда/, а после, че от канцеларията на МРРБ мистериозно изчезнала папката с документи на кочериновското сметище. Обяснението на Катин за наглото посегателство върху папката бе типично в негов стил: “Явно конкуренцията се е уплашила от перфектността на документите ни”. Не стана ясно кой, къде и как намери безценните документи, но до края на работния ден те бяха върнати на мястото им и мистерията стана още по-голяма.