1.50 лв. са разходите, за да наберем 1 кг череши
Албена Илиева предпочита да реализира продукцията си "за прясна консумация", защото така цената съответства на вложения труд
Интервю с единствения регистриран земеделски производител от с. Коняво, община Кюстендил, Албена Илиева
- Госпожо Илиева, Вие сте единственият регистриран земеделски производител в село Коняво, рано ли е за началото на черешовата кампания тази година?
- Е, сега се бере ранната череша, заради това все още няма много хора в масивите, след десетина дни няма да е така, но тази година реколтата е много слаба.
- Госпожо Илиева, Вие и семейството Ви имате около 100 декара череши и живеете от тях, така ли е?
- Да, вярно е, имаме около 100 декара, но тази година реколтата е много слаба, повечето от плодовете са изгнили. Тези, които сега са розови, заради дъждовете изгниват и се напукват.
- А вече има ли изкупвачи, които да се интересуват от плодовете, тъй като към ранните нямаше голям, да не кажа никакъв интерес?
- Ами от началото на седмицата мисля, че са отворили пунктовете в повечето села, но колко и къде са не се интересувам, тъй като реализираме продукцията си главно в Кюстендил и Перник за прясна консумация. Цената в Перник е около 3-4 лв. за килограм, в зависимост от качеството. Това е цената на дребно, за цена на едро още е рано да се говори, защото не е започнала масовата кампания, едва след началото й ще има реална цена на едро.
- Твърдите, че черешовата реколта тази година е много лоша, и по-късните череши ли са изгнили?
- Да, донякъде, тези, които бяха зарозовели по време на обилните дъждове, вече са напукани и започват да загниват. Ако така продължават дъждовете, очакванията ми са, че няма да можем даже разходите си да покрием. Разходите ни са същите като в година, в която има добра реколта, защото ние пак ги пръскаме, пак ги орем и косим като всяка друга година. Разходите са същите, а реколтата е значително по-малко.
- Колко грубо са разходите за декар?
- Ами по-лесно ми е да определя колко струва един килограм плод. Всяко кило череши струва около 1.50 лв., и то при година, която има нормално плододаване. Това са разходите за пръскане, оране, работници, както и нашият труд. Всичко това струва 1.50, за да изкараме килограм череши.
- Тогава на сметка ли е да отглеждате череши и как се живее от земеделие в България?
- Няма сметка за нас, но хората в Кюстендилско масово не си гледат както трябва черешите, заради това има толкова изсъхнали дървета. Има земеделци, които идват само да оберат черешите. И така те имат сметка, защото не са вложили нито стотинка или труд, а от брането вземат 80 ст., то това си е чиста печалба. Разходите за берачи са около 30-40 ст. за килограм, в зависимост за какво берат, ако е за пункт - тогава на берачите се плаща 30 ст., а за прясна консумация и цената е по-висока, тъй като в този случай берачите правят подбор само на здрави и узрели плодове. Всичко, което е загнило и напукано, се изхвърля, заради това е по-бавно. Ако се бере за пункт, е бързо и няма подбор.
- Ако трябва да направите паралел с миналата година, каква е разликата в добива?
- Ох, много е трудно да се направи такава равносметка, зависи от много неща, но миналата година средният добив от декар беше около 300 кг, говоря за нашата градина. Тази година очакваме една трета от миналогодишния добив. Това е много малко, но аз говоря за себе си, защото нашите черешови градини не са нови, млади насаждения, а стари череши, там, където изсъхват, ги подменяме с нови, млади дървета. Това е нашият начин да се развиваме и да изкарваме пари, с които да живеем.
- Колко струва да създадеш един нов декар черешова градина?
- Ами горе-долу около 1000 лв., тридесет дървета по пет лева са още 150 лв., орането, засаждането и други належащи агродейности, и сметката "набъбва" до 1500 лв., на петата година новите дръвчета започват да раждат по една шепичка, а на десетата можеш да почнеш да береш черешите в пълна сила.
- Колко години тогава трябва да минат, за да се изплати инвестицията?
- Ами десетина години. Понякога така се получава, че един я сади, а друг я бере. Ние заради това гледаме каквото може да използваме от старите дървета и подменяме в краен случай. Целта е да изкарваме пари, за да можем да създаваме нови градини. От 10 години се занимаваме само със земеделие и аз, и съпругът ми. Много е трудно, има години, когато се е налагало родителите на съпруга ми и моите да ни помагат, особено при по-лоша година като тази, защото просто не можем да издържим финансово, а и нали трябва да правим вложения, за да гарантираме добра реколта.
- А докога ще продължите да се разраствате?
- Ами докато можем да се справяме без много чужда помощ. Макар че и това не е лесно. Ако искаме да купим някое парче земя от нашите градини, то се оказва, че има поне десет наследници, половината от които са в чужбина и е невъзможно сделката да стане. И е трудно, в общи линии всичко е трудно.
- А фонд "Земеделие" и възможностите, които дава той?
- Ами фонд "Земеделие" и възможностите, които толкова рекламира, всъщност остават само на думи. Аз съм млад фермер и сега мисля, че ще ми се наложи да връщам пари, тъй като не ми зачитат разходите които съм направила. От фонда не признават разходите земя по държавна оценка. Държавната оценка на един имот е между 20 лв. и 50 лв. в Коняво. Аз броя 1000 лв. за декар, за толкова ми го продават собствениците. Така фактически аз не мога да си докажа разходите и сега на практика за тях аз не съм ги направила и ще се наложи да върна парите, които те са ми дали, уж да ме подпомогнат. Просто така са направени нещата, че всичко е против земеделските производители. Заради това много хора се отказват. Моето мнение е, че е по-добре да нямам взимане-даване с държавата. По-добре е да се справяш сам.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.