323 552 души е населението на Пиринско

323 552 души е населението на Благоевградска област към 1 февруари тази година, показват окончателните резултати от Преброяване 2011. От тях 164 946, или 51% са жени, а 158 606 - мъже. Това означава, че в Пиринско на 1000 мъже се падат 1040 жени. Данните бяха отчетени на пресконференция от зам. областния управител Бисер Михайлов и от Мария Бангачева, началник-отдел в Териториалното статистическо бюро в Благоевград. Запазва се тенденцията на урбанизация - в градовете живеят 191 317 души, или 59,1%, в селата - 132 235 души, или 40,9%. В периода между двете преброявания 2001-2011 г. населението на областта е намаляло със 17 621 души, при средногодишен темп 0.5%.

Най-многолюдна е община Благоевград - 77 441 души, или 23,9% от населението на областта, най-малка е Кресна - 5441 души, 1,7%. Между двете преброявания се е увеличило населението само на община Гърмен с 47 жители.

Лицата с чуждо гражданство, които живеят постоянно в Благоевградска област, са 2173. Близо половината от тях са от европейски държави, които не са членки на ЕС. Най-много са руснаците - 632-ма, следват ги гражданите на Бивша Югославска Република Македония - 429, гърците - 130, украинците - 126, и гражданите от САЩ - 123. 588 души са декларирали двойно гражданство, което е 0,2% от населението на областта.

Българската етническа група е 251 097, или 88,5%. Турската етническа група е втората по численост - 17 027, а ромската - 9739 души. Според данните близо половината от жителите на Якоруда се смятат за турци, в Белица - 30%, в Гоце Делчев - 24%, а в Гърмен - 15%, където са и най-многото роми - 12,4%. В Петрич ромското население е 5,6%. 94% от населението, или 269 216 души, са декларирали българския за майчин, 6522-ма - турски, 7062-ма - ромски.

Два пъти се е увеличил делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак - от 1.9% през 2001г. достига 4.2% през 2011 г. От всички съжителства без брак 75.4% са от 16 до 39 години. Жилищата в областта са 140 028. 196 942 лица от Пиринско са се определили към източноправославното християнско изповедание, мюсюлманите са 40 667 души, или 16%, сунити са 39 831 души, шиити - 503-ма.

Най-населени са жилищата в Благоевградска област, които са 111 324, в тях живеят средно по 2,3 лица.

За десет години Кюстендилска област е намаляла с 25 848 души и в момента наброява 136 686, отчете директорът на Териториалното статистическо бюро Катя Мирчева. На 1000 мъже се падат 1045 жени. Повече от половината от намалението на населението се дължи на отрицателния естествен прираст. От последното преброяване досега 4900 лица са мигрирали в страната, а 6495 души са заминали в чужбина.

93 553 души живеят в градовете, в селата - 43 133. Най-голяма община по брой население е Кюстендил, където живеят 60 681 души, най-малка - Трекляно - 629 души.

Втора по-големина е община Дупница - 44 988 души. В три от общините - Бобов дол, Сапарева баня и Кочериново, населението е между 5000 и 10 000 души. В Рила, Невестино и Бобошево населението е около 2800 души. Населението в областта е разпределено в 7 града и 125 села, като радостното е, че няма обезлюдени селища, отчете още статистическата шефка. Продължава демографското остаряване, в общините Невестино, Трекляно и Бобошево е най-висок процентът на населението над 65-годишна възраст. Според Катя Мирчева процентите са с около 10 пункта над средните за страната. 58% от населението в областта е в трудоспособна възраст. Всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 54 души.

Българската етническа група в област Кюстендил е 121 371 души и спрямо преброяването от 2001 година намалява с 1%. Вторият по численост етнос е ромският - 8305 души, отчита се увеличение с 1,26%. Турският етнос наброява 105 души.

Общо 121 366 души са определили българския език като майчин, 7724 души са посочили ромския език. Турският е майчин за 109 души, а руският за 173 жители на област Кюстендил.

Преброени са 101 506 души от християнско вероизповедание. Като католици са се самоопределили 287 лица, за протестанти - 2713, мюсюлмани - 102 души.

Преброени са и 520 лица, имащи чуждо гражданство. Сред тях са лица от Азия, Америка, Европа и Африка. Най-много са лицата от Руската федерация - 181, и САЩ - 48. Има 44 души от Сърбия, по 41 души от Италия и Украйна. В област Кюстендил живеят представители на Израел, Гърция, Куба, Канада, Армения, Грузия, Казахстан, Сирия, Турция, Виетнам, Йемен.

Разводите в Пернишко са скочили с почти една трета за 10 години, огласиха областният управител на Перник инж. Иво Петров и шефката на ТСБ Валентина Стоянова. 8641 души са се разделили, или 6,5%.

В момента в Пернишка област живеят 133 500 души и в сравнение с 2001 година намалението е с 16 302 души, или с 10,9 процента. Населението на региона е разпределено в 171 населени места, от които 6 са градове. В тях живеят 78,8 процента от общия брой на жителите.

В Пернишка област има сунити, шиити, източноправославни, католици, протестанти, става ясно след обработването на анкетните карти. На въпроса за вероизповеданието, който не беше задължителен, са отговорили 79,4 процента от жителите на областта. От тях 85,2% са заявили, че са източноправославни. Мюсюлманско сунитско вероизповедание изповядват 184 души, а шиитско - 11. В анкетните карти 5406 са посочили, че нямат вероизповедание, а 5433 - не се самоопределят.

Друг интересен факт е наличието на турска етническа група в Пернишко, каквато през 2001 година не е имало, информира шефката на ТСБ Валентина Стоянова. Към тази етническа група са се определили 231 души. Най-многобройни са българите - 120 929 души, следват ги ромите - 3560. От тях обаче само 1880 посочват за майчин език циганския. Ромското население е съсредоточено предимно в Перник. Преди това за център на мургавия етнос се сочеше Трън.