За 30 години: 1435 училища са закрити у нас, 52 в Благоевградско

От над 10 000 училища и първо място на Балканите по образователен растеж, в последните над 30 години България изпада драстично в класацията. Навлизайки в новия век общообразователните училища у нас вече са 2 843 – или 4 пъти по-малко спрямо най-добрия си период век по-рано.

Оттогава ежегодните данни на НСИ показват тенденция на постоянен спад – до едва 1 931 училища през 2023/2024 учебна година. Като най-сериозен, по данни на НСИ, е спадът при началните училища - от 374 през 2000/2001 до 128 през 2023/2024 учебна година – с цели 65,78%. Средните общообразователни училища, от друга страна, увеличават броя си – макар и не с такава голяма разлика: от 438 през 2000/2001 до 491 през 2023/2024 учебна година – или с 12,1%.

В този текст ще се опитаме да анализираме цифрите през годините назад – до днешна дата. За да проверим еднопосочна ли е тенденцията, какви са факторите, които я обуславят, и защо се е стигнало до тук.

Данните на МОН за период от 30 години – от 1991 до началото на 2022 – показва, че в този период са закрити 1435 училища, от които 630 са начални, 776 са основни и 29 са средни училища. Справката изготвят от ведомството по повод изслушване на тогавашния министър на образованието и науката Николай Денков в Народното събрание на 8 март 2022 година. Данните показват още, че през същия 30-годишен период учениците, които са част от образователната система са намалели с почти наполовина: от 1 366 927 до 708 628 – или с 658 299 ученици, което представлява спад почти на половина – с 48,16%.

Справката на друг министър на образованието – Меглена Кунева – отново пред депутатите от Народното събрание, но в писмен вид и няколко години по-рано – през 2017 година – показва, че през последните 14 години, тоест в периода 2003-2017 са закрити общо 764 общински и държавни училища. От данните на просветното ведомство, подготвени по искане на депутатите, става ясно още, че за същия период са открити 12 държавни и общински училища. А като основна причина експертите от МОН посочват демографската криза в страната.

Публикацията „Образование в Република България 2024“ съдържа основни данни от провежданите ежегодни изчерпателни статистически наблюдения, характеризиращи дейността на образователните институции в България през периода 2019 - 2023 година. Така на финалната права на изследването цифрите показват, че към 31.12.2023 г. общообразователно и профилирано обучение се провежда в 1 931 общообразователни училища1, от които 128 начални, 1 123 основни, 74 обединени, 115 гимназии и 491 средни училища. В сравнение с предходната година общообразователните училища намаляват с 11.

74 хиляди деца се обучават в училища в селата – което представлява 13,6% от всички ученици у нас. В същата публикация (стр. 26) можем да видим как се променя броят на общообразователните училища (начални, основни, обединени, гимназии и средни) от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година. Прави впечатление, че броят на началните училища в страната търпи лек спад (от 133 до 128 в рамките на 4 учебни години), а по-отчетлива е тази тенденция при основните училища до VII клас (от 1162 до 1123, или с 39 по-малко в рамките на 4 учебни години). Обратна е тенденцията – и се наблюдава макар и минимален ръст – при обединените училища до X клас (от 70 нарастват до 74), гимназиите от VIII до XII клас (от 114 на едва 115 за 4 години), както и средните училища от I до XII клас (от 484 нарастват до 491). В обобщение се отчита спад в броя на училищата от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година – от общо 1963 до 1931 училища – или 32 от тях са били закрити. За сравнение се отчита спад от 27 512 (-4.81%) и в броя ученици от всички възрастови групи, както следва:

- I – IV клас: от 248157 деца през 2019/2020 до 234334 деца през 2023/2024 (-5.57%)

- V – VII клас: от 191572 деца през 2019/2020 до 182523 деца през 2023/2024 (-4.72%)

- VIII – XII клас: от 132775 деца през 2019/2020 до 128135 деца през 2023/2024(-3.49%)

Подобна е тенденцията и при училищата в малките населени места, в частност – селата. Докато намалява броят на началните и основните, се наблюдава задържане на броя гимназии – които са едва 2 в селата в цялата страна – и се констатира лек ръст в броя на обединените и на средните училища. В обобщение от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година в селата са закрити 24 училища – като броят им е спаднал от 864 до 840. Що се касае до броя ученици в тях, без изненада и техният брой е намалял за тези 4 учебни години – с 8363 (-10.13%), както следва:

- I – IV клас: от 42063 деца през 2019/2020 до 38197 деца през 2023/2024 (-9.19%)

- V – VII клас: от 34360 деца през 2019/2020 до 30888 деца през 2023/2024 (-10.1%)

 - VIII – XII клас: от 6111 деца през 2019/2020 до 5086 деца през 2023/2024 (-16.77%)

И още от данните, с които разполага статистическият институт: изследване от 2021 г. за 10 години назад показва, че в почти всички общини в България се наблюдава намаляване на населението, в някои – с над 30%. Това неизменно означава и намаляване на децата в училищна възраст. Паралелно с това расте и броят на общините, в които има само едно училище – от 38 през 2017/2018 учебна година до 44 през 2021/2022 учебна година. Това са 17% от българските общини. Данните показват още, че областта с най-много общини с едно училище са в София-област (те са 8). Близостта до София дава възможност на семействата с малки деца да се преместят в столицата в търсене на по-добро образование за техните деца. Подобна тенденция се забелязва и северозапада, където факторът е друг – демографската криза, която е най-сериозна именно в тази част на България. Прави впечатление и още нещо – ако в областите Велико Търново, Габрово, Силистра и Шумен, например, има общини едва с по едно училище, то в Бургас, Стара Загора и Хасково това училище е защитено от държавата от закриване. За това обаче ще говорим по-късно в този анализ.

Необходимостта от оптимизация на мрежата от училища в България, както и допълнителният натиск на демографията, а и този за оптимизация на училищните бюджети, са причина през 2007 година да започне да функционира Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа“, която цели да осигури достъп до качествено образование на всяко дете и ученик, да повиши ефективността на разходваните средства за образование и да подобри материалната база в средищните училища, за които също ще говорим по-подробно по-късно в този анализ. Националната програма се заема да подпомогне финансово и организационно закриването/преобразуването на държавни и общински училища, както и преструктурирането на други и превръщането им в средищни училища (накратко - държавно или общинско училище, в което се обучават учениците от населени места на територията на общината или на съседни общини, в които няма функциониращо такова). По програмата се финансират ремонти, създават се условия за столово хранене, подсигурява се автобус за транспорт на пътуващите ученици – все условия, които са необходими за функционирането на средищни училища. Като включително се финансира разяснителна кампания, която да подготви училищните среди за подобни промени.

Така по Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа“ през 2017 година българското правителство отпуска още 1 778 506 лева за закриване, сливане или преструктуриране на училища. По същата програма за закриване на училище се отпускат до 225 хил. лева. Според прессъобщението на правителствената служба от декември 2017 година цялата сума е предвидена за общински проекти за оптимизиране на училищната мрежа и рационализация на мрежата от професионални училища. Не се уточнява обаче кои са училищата.

Според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование (който се поддържа от Министерството на образованието и науката на основание чл.345 от Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба №2 от 24 януари 2017г.) закритите училища са общо 1122 – от които 164 държавни, 823 общински и 135 частни. Най-голям е броят им в София-град (79), следван от областите Варна с 55 затворени училища, Шумен с 53, Благоевград с 52 и Пловдив с 51. В другия край на тази статистика стоят областите Перник с 13 затворени училища, Габрово, където те са 2, Видин с 24 и Сливен с 27. Ето и пълният списък по области:

Благоевград – 52
Бургас – 50
Велико Търново – 47
Варна – 55
Видин – 24
Враца – 49
Габрово – 21
Добрич – 37
Кърджали – 48
Кюстендил – 39
Ловеч – 31
Монтана – 34
Пазарджик – 31
Перник – 13
Плевен – 48
Пловдив – 51
Разград – 32
Русе – 35
Силистра – 30
Сливен – 27
Смолян – 43
София-град – 79
София-област – 33
Стара Загора – 40
Търговище – 43
Хасково – 48
Шумен – 53
Ямбол – 28
други /отвъд граница/ - 1

КАК СЕ ЗАКРИВАТ УЧИЛИЩА

До 1991 г. закриването на училища е било в правомощията на окръжните народни съвети. А според сегашната нормативна уредба министърът на образованието и науката открива, преобразува, променя и закрива държавни и общински училища, специализирани обслужващи звена, държавни и общински центрове за специална образователна подкрепа - по писмено предложение на финансиращия орган и със становище от съответното Регионално управление на образованието (РУО), след направена проверка. Компетентният орган за вземането на решение за промени в общинската училищна мрежа е общинският съвет, като орган за местно управление.

Предложението за закриване на държавно или общинско училище трябва да е съпроводено със справка за броя ученици и със справка за финансовото осигуряване. Министърът на образованието и науката със заповед определя експертна комисия, която оценява внесените документи за закриване на държавните и общинските училища. След оценяване на всички необходими документи и изясняване на всички факти и обстоятелства експертната комисия представя на министъра на образованието и науката становище с предложение за закриване или отказ от закриване на съответната образователна институция.

ЗАЩО СЕ СТИГА ДО ЗАКРИВАНЕ НА УЧИЛИЩА

1. ДЕМОГРАФСКА КРИЗА / ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ 

Намаляването на населението е основната, макар и не единствената причина за намаляване на броя на училищата в общините. Наличието или липсата на училище може да е много важен фактор в избора на отделния човек или дори цяло семейство за това дали да останат или да изберат ново място, където да живеят и работят. Наличието на училище в дадена община е знак за перспектива и надежда за развитие, докато липсата на такова – за липса на възможности и застаряващо население. Обезлюдяването на районите води и до сливане на класове и недостиг на квалифицирани учители. При липса на организационно решение на образователния процес, учениците са поставени в неравностойно положение при тяхната училищна подготовка, при социализацията им и не на последно място - при кандидатстването им за университет след завършването на образователен етап и степен.

2. ФИНАНСОВИЯТ МОДЕЛ

Според някои анализи съществува такъв модел, който стимулира да се сформират по-големи паралелки с повече ученици, което води до по-малко на брой, но по-големи училища, тоест с повече възпитаници. Така сформираните по-големи училища имат възможност да концентрират и повече ресурс, който да се насочва както към постигане на по-добри резултати, така и към подобряване на образователната среда за децата, а също и участие в повече и по-големи проекти, които развиват възможностите на подрастващите или пък подпомагат образователната институция финансово.

3. НЕДОСТИГ НА УЧИТЕЛИ

Данните на НСИ от публикацията на НСИ „Образование в Република България 2024“показват, че през 2023/2024 година от около 55 хиляди учители в системата на образованието у нас, близо 28 хиляди – или 50% - са на възраст над 50 години. А в категорията на и над 60 години (или в пенсионна и предпенсионна възраст) са 8238.

Въпреки това данните в същата публикация показват, че общият брой на учителите не намалява, а напротив – повишил се е с 2749 специалисти (+5.18%): от 53101 през учебната 2019/2020 година до 55850 учители в общообразователните училища през 2023/2024 година. Като броят им нараства както в начална (I – IV клас), така и в прогимназиална (V – VII клас) и в гимназиална (VII – XII клас) степен на обучение.

Що се касае до възрастта им, почти двоен ръст бележат учителите до 25-годишна възраст. Сериозно увеличение се отчита и сред учителите във възраст 30-34 години (+26,25%), 35-39 години (+24.66%), но и сред най-възрастните: на и над 60 години (+23.83%). Обратно, спад има сред броя учители на възраст 40-44 години (-13,49%).

4. НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ОТДАЛЕЧЕНОСТТА И КАПАЦИТЕТА НА НАЙ-БЛИЗКОТО ДРУГО УЧИЛИЩЕ ИЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА

Демографските проблеми в страната се отразяват най-отчетливо върху малките населени места, както и такива в отдалечени и планински райони – и затова преобладаващият брой закрити училища са в такива населени места. Това е сред основните фактори, които обуславят достъпа на подрастващите до образование, и които ще засегнем по-надолу в частта за средищните и защитени училища в България.  

СРЕДИЩНИ И ЗАЩИТЕНИ УЧИЛИЩА

За да противодейства на тенденциите за намаляване на населението и закриване на училища в много райони в страната, държавата преди всяка нова учебна година обновява списъка със средищните и защитените детски градини и училища в Република България.

Междуведомствена комисия към министъра на образованието и науката с представители на Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на финансите (МФ), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на здравеопазването (МЗ) и на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) прави оценка на внесените предложения за допълнение, извършва преглед на действащия списък и прави предложения за включване или отпадане на детски градини и училища от него. Предложението първо се подлага на обществено обсъждане, а на финалната права се одобрява от Министерския съвет.

Първо е важно да уточним какво означават двете понятия – средищно и защитено училище – а дефинициите можем да открием в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Средищно училище е държавно или общинско училище по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, в което се обучават учениците от населени места на територията на общината или на съседни общини, в които няма училище. (ЗПУО чл. 54 ал. 2).

И още - за учениците в тези училища, които се обучават от І до VІІ клас включително, по закон се осигурява транспорт, целодневна организация на учебния ден, обедно хранене, организирано в помещения в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Критериите за включване в този списък се определят с акт на Министерския съвет, като те гарантират минимизиране на времето за пътуване на децата и учениците, и осигуряват условия за осъществяване на образователния процес в съответствие с държавните образователни стандарти. Според същия закон средищните училища са включените в списък, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на решение на съответните общински съвети и обнародван в "Държавен вестник". Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.

Защитено училище е училище, закриването на което би довело до нарушаване на достъпа до образование (ЗПУО чл. 54, ал. 2). Законът забранява те да бъдат закривани. Те са включени в списък, приет от Министерския съвет и обнародван в "Държавен вестник". Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември. Критериите за определяне на защитени училища се приемат с акт на Министерския съвет и са свързани с обективните географски и демографски фактори, наличието на пътна инфраструктура, отдалечеността и капацитета на най-близкото друго училище. Защитено училище, коeто отговаря и на критериите за средищно училище – се включва и в списъка за средищни училища.

Броят на децата и учениците в тях е малък по обективни причини: защитените образователни институции са в селските райони, много от тях са в планински и полу-планински общини. От МОН предоставят допълнително финансиране (в размер 40 на сто от стандарта за ученик, умножен по разликата между минималния и реалния брой ученици за класовете, в които училището е определено за защитено), за да могат защитените училища да функционират нормално, да предоставят качествено образование и да подсигурят грижа за всяко дете и ученик – въпреки малкия брой на възпитаниците си.

Критериите за определяне на защитените училища не са променяни от 23.06.2017 година. В чл. 2 от Постановление № 121 на Министерски съвет от тази дата пише, че за защитено училище за учениците от I до VII клас се определя училище, което, ако бъде закрито или преобразувано, най-малко 10 ученици от I до VII клас ще пътуват на не по-малко от 20 километра по наличната пътна мрежа до най-близкото друго държавно или общинско училище, в което се осъществява обучение в съответния клас. За защитено училище за учениците от VIII до Х клас се определя училище, което, ако бъде закрито или преобразувано, най-малко 15 ученици от VIII до Х клас ще пътуват повече от 30 километра по наличната пътна мрежа до най-близкото друго държавно или общинско училище, в което се провежда обучение в съответния клас.

В планинските райони под внимание се вземат и наличната пътна инфраструктура, разчленеността на релефа, обезопасеността на маршрута, денивелацията и поносимостта на пътуването по транспортна схема.

ЗАЩИТЕНИ И СРЕДИЩНИ УЧИЛИЩА ПРЕЗ 2024/2025

Както предполага редът за приемането на списъка, след оценяване на внесените в МОН предложения и съгласуването им с останалите институции в междуведомствената комисия, министърът на образованието и науката – тогава проф. Галин Цоков –

В Списъка със защитени училища и детски градини за учебната 2023/2024 година са включени общо 264 образователни институции, като поради несъответствие с критериите от 2017 година от МОН предлагат от този списък да отпаднат 6 детски градини и 2 части от детски градини. Разгледани са и мотивираните предложения за вписване на 10 нови защитени детски градини и 4 части от детски градини, както и 18 нови защитени училища от 18 населени места, от 13 общини, от 8 области, направени от кметовете на общините след решения на общинските съвети. След съпоставяне с критериите, предлагат да се включат 2 нови защитени детски градини, 3 части от детски градини и 9 нови защитени училища - в общини и области, където мрежата от детски градини и училища е оптимизирана, в райони с ниска гъстота на населението, гранични, планински и полупланински с висока вертикална разчлененост на релефа и висока средна надморска височина. Така в предложението на МОН за 2024/2025 учебна година влизат 76 защитени детски градини, 27 части от детски градини и 166 защитени училища – или общо 269 защитени институции.

Поради оптимизация на училищната мрежа и липса на пътуващи деца, за 2024/2025 година се предлага от Списъка да отпаднат 39 средищни институции, а да се впишат нови.  Така новият списък ще включва общо 943 средищни институции, с което броят на средищните институции се намалява от 956 на 943.

В обобщение, от проектите на нови списъци със защитените и средищните детски градини и училища за учебната 2024/2025 година става ясно, че общо те са 1212 или около 50% от всички образователни институции у нас.

ПРОМЕНИ В КРИТЕРИИТЕ ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ УЧИЛИЩА

По време на парламентарен контрол на 19 юли 2024 година тогавашният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков отговаря на депутатски въпрос относно закриването на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ в село Бисерци, община Кубрат, и ОУ „Христо Ботев“ в село Ореш, община Свищов. Той пояснява, че по молби на редица общини през годините от МОН правят компромиси, запазвайки статута на защитено училище на образователни институции, които не покриват критериите, за да могат да функционират като такива. Сблъскват се и с други случаи – като например този с училището в село Ореш, което е предложено за закриване. „Комисията предложи училището в село Ореш да не бъде закрито, на база на това, че има широка подписка от местната общност за неговото запазване и оттегляне от страна на кмета на селото на искането за закриване“, обясни министър Цоков. Що се касае до другото училище, предложено за закриване - ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ в село Бисерци – министърът посочи, че в него се обучават само 13 ученици. А анализите на общината и експертите от МОН показват, че няма предпоставки през следващите години да се увеличи броят на децата в училище или поне да бъде запазен. „Комисията предложи заповед за закриване на училището в село Бисерци, която подписах с огромно нежелание. Закриването на училища е акт, свързан с преустановяване дейността на една образователна институция, и може би, особено в малките населени места, влияе за възможностите за развитие на съответното населено място през следващите години“, коментира пред депутатите проф. Цоков.

Затова, по думите му, нормативните текстове, с които се определят индикаторите за получаване на статута „защитено училище“, се нуждаят от пренаписване – и облекчаване – и екипът му е в готовност да предложи съответните промени. Идеята им е и училищата с по-малко ученици да могат да отговарят на критериите и да бъдат записани като „средищни“. Цоков уточни, че има намерение екипът му да отвори "Наредбата за средищните и защитените училища, за да могат да се променят съответните индикатори по отношение за получаване на дадено училище на статут на средищно, за да може училища с по-малко ученици, каквото е училището в Кубрат, да могат да получат статут на средищно училище". 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Анализът на причините, довели до закриване на училища в различни региони на България, ни доведе и до днешните тенденции. Основният фактор, с който политици и експерти опитват да се преборят и днес, е демографската криза, редом с икономическите и социалните фактори. А един от основните инструменти, с които може да се осигури равен достъп до средно образование на всички деца в страната, независимо от родното им място или адресът по местоживеене, са „средищните“ и „защитените“ училища.

Закриването на училища в България обаче се оказва не само резултат, а и причина – най-вече за задълбочаване на проблеми като демография, неравен достъп до образование, икономическа и социална нестабилност на дадени населени места и др. Затова анализът на тези данни, преработването на критериите за определяне на училища в ключови, отдалечени или региони с недостиг на други образователни институции в близост, както и внедряването на други инструменти за подсигуряване на равен достъп до образование независимо от икономическия и социалния статус са ключови. Особено в посока спиране или поне намаляване темповете на някои негативни тенденции у нас – като например обезлюдяването на региони до степен, че да бъдат наричани „демографски пустини“. Тенденции, които социолози и демографи обрисуват за близките няколко десетилетия.

Снимка: pixabay, Източник glasnews.bg