Възпяха рилското село Смочево в химн, написан за 95-годишнината на читалище Христо Ботев

Официалното тържество по случай 95-годишнината от създаването на читалище „Христо Ботев” в Смочево, се превърна в незабравим празник за жителите и гостите на селото вчера. Затрогващата програма, подготвена от сърце от местното читалищно ръководство, развълнува до сълзи много от гостите пристигнали за тържеството от всички краища на страната. Сълзи от радост на родова гордост и признателност, се появиха още в началото на тържеството, когато читалищният секретар Таня Булянска представи малко известни факти от създаването, учредяването и дейността на културното средище в селото, поставени в началото на 1918 година.

Кметът на община Рила Георги Кабзималски, който беше сред гостите на тържеството, връчи почетен плакет на дългогодишната учителка и читалищна деятелка Йорданка Владимирова, която стана и почетен член на читалището и на община Рила, заради цялостната си дългогодишна дейност.

Самобитна и оригинална самодейна музикална програма организирана от Таня Булянска и читалищният председател Соня Коцакова, направиха тържеството паметно.

Женската певческата група „Смочевски извори” и мъжката музикална трупа „Тръгнал зайо”, които са гордостта на местните, изпълниха песни с автентичен фолклор и повишиха настроението на публиката. Множеството хора и техните потомци, изпълнили селския мегдан обаче, избухна във възторг, когато от микрофоните прозвуча една нова, непозната за всички песен за Смочево, в изпълнение на Вергил Лазаров и авторката на песента - Надка Панайотова.

Публиката дълго аплодира изпълнението, а кметът Кабзималски, не се сдържа и скочи на крака. „Искате ли да обявим тази песен за химн нашето село”, развълнуван попита от микрофона общинския кмет. И след неспирните аплодисменти, които бяха категоричното „да” на хората, празникът по случай 95-годишнина на читалище „Христо Ботев”, беше белязан в историята на селото като денят, в който Смочево се сдоби със свой химн.

Кметския наместник на селото - Василка Николова, също поднесе своите почитания към читалищните дейци и към смочевци с прочувствени приветствени слова и красиви букети.

Със скара, народни хора и песни, празникът завърши малко преди полунощ.

Песен за Смочево

Ай да идеме във Рила, във Рила планина,

там ще видиме Смочево - неземна красота…

Във лозята на Смочево сочно грозде зрей,

в нивята на Смочево пшеница се белей…

Който идва в Смочево, в Милатково се спира,

за да види как хамбара златно жито сбира.

Къщите са ни високи, дворове широки,

ароматът на цветята разнася се в полята.

Ах Смочево ти родеен край,

ах Смочево ти за мен си рай…

Припев: Смочево, Смочево, хубаво си ти,

За теб, за теб Смочево сърцето ми тупти