"Всеки чака своя Св. Валентин" - любовните истории на struma.com: 55 години най-нежните цветя за любимата Мария

Наближава един от най-романтичните празници в годината "Св. Валентин" - Празникът на любовта и виното. Любовта, която ни вдъхновява и изпълва със съдържание живота ни. "Всеки чака своя Свети Валентин", така struma.com озаглави рубриката си, в която ви разказваме любовните истории на нашите най-симпатични герои. След броени дни в навечерието на празника ще ви съобщим имената и наградите за влюбените двойки.

Вече ви представихме няколко от нашите герои, развълнували ни с любовта си. Поредната ни история е ярко доказателство, че истинската любов съществува, тя е неразрушима и неподатлива на суровите житейски предизвикателства. Истинската любов между нашите поредни, влюбени герои не остарява, не остаряват и тези, които я изпитват. Те са на 77 и 78 години, но крият най-малко една петилетка от възрастта си, защото любовта, която изпитват един към друг, сякаш е спряла процеса на стареенето и днес те са вдъхновени и много щастливи. Историята ни е за една любов на 55 години.

Любовта на Драган и Мария Тунтеви. Вече 55 години те са неразделни и повече от половин век Драган не спира да носи цветя за любимата си, защото цветята са неговата страст, неговата професия. През годините той е бил сред най-добрите проектанти -озеленители, направили най-добрите паркове с цветя в целия регион. Драган знае и до днес латинските имена на всички цветя, знае имената на над 150 вида рози, а розите, които засадил на ранчото си, у дома си, всички "кръщава" с името Мария. Всеки ден, когато е на вилата си в родното село Логодаж, а Мария е в апартамента им в Благоевград, Драган се прибира с букет с цветя. Те винаги присъстват във вазата на масата им в уютния им дом., Цветята на Драган, отгледани с любов за Мария. И до днес той старателно избира най-красивите, за да ги дари на любимото момиче, майка на сина им, баба на внуците и правнуците им. Историята им нарекохме "Милион рози за Мария"

Драган и Мария се срещат се във вечерната гимназия в Благоевград през 1959 година. Драган попаднал в гимназията, след като учил в техникум за техник озеленител в Пловдив, но не успял да завърши там, пропъден от жестокия комунистически режим, заради отказа на баща му да влезе в ТКЗС. Мария, която е от Петрич се записала във вечерната гимназия в Благоевград,, след коварна туберкулоза, развила се след един баскетболен мач, в който тя участвала. Болестта и попречила да завърши заедно с връстниците си.

"Още щом я видях, започва разказа си 78-годишният Драган, си казах: Това е моето момиче, слагам край на всичко старо, не можех да откъсна очи от нея. А, тя една такава нежна, синеока, с прекрасна усмивка. Скромна и прилежна. Тя си тръгва от училище и аз след нея. Бях готов да разкъсам всеки, който я доближи.

Много ме ревнуваше още преди да имаме нещо общо, прекъсва го Мария, очите и светят, сякаш преживява спомена като да е станало вчера. Аз си тръгвам след часовете, той по мене ходи. Един ден получавам на чина писмо от една съученичка, пише ми "Не се занимавай с Драган, аз съм с него" А аз дотогава нищо нямах с него, уж тя има вземане- даване с него, той мене "преследва". Така мина един месец и неусетно как започнахме да си тръгваме заедно от училище. И станахме гаджета. Внимателен беше много. И много хубав. Момичетата го харесваха и все се въртяха около него, казва Мария и бузките и пламват от вълнение.

И ти беше много красива, най-красивото момиче във вечерната, не само хубава, ами и умна и такава чистница, прекъсна споменът на Мария, Драган. Сърцето ми се пръскаше от любов, когато ходех в квартирата й и я заваря да търка пода, лъска, а съквартирантката й се опънала на леглото и я гледа как чисти малката стаичка от няколко квадрата. И до ден днешен е такава, педантична, всичко да и е в ред. Не съм старомоден, но жената трябва да е къщовница, трябва да създава уют на мъжа, а моята Мария е най-добрата готвачка, най-добрата домакиня, тя всичко прави най-добре.

.Влюбен до уши в Мария, когато завършват училище, уплашен, че тя ще се прибере в Петрич и ще я загуби, Драган решава да потърси ръката й. "Мама ми каза: Драгане, сине ти ще изпревариш брат си, нека всичко да е по реда си, изчакай първо той да се ожени, после ти, обаче къде ти аз ще изпусна Мария, не слушах никого и хайде в Петрич., припомня си Драган

Тя моята снаха в Петрич, ми викаше Маре, толкова ли няма мъже около нас, та с с този си се хванала, той на хулиган ми прилича. А пък аз не давам дума да се издума и тръгнах с него за Благоевград. Беше голяма беднотия у Драган, ние бяхме по- заможни. Доведе ме в село Логодаж, мизерия страшна, няма под, стаите на земята, а свекърва ми златна жена, бялата фуста сложила, хляб на масата и отворила едно голямо сърце за хората и за мен. Така ме прие в дома си, че не ми беше трудно да и кажа "Мамо". Мъдра жена беше. После излязохме на квартира с Драган в Благоевград, много бързо се появи и синът ни Огнян. И пак мизерия, нямаме количка, нямаме пари за кошче за бебето. Тогава мама-свекърва ми пак вика, "Деца не се тревожете, има ли любов, всичко се постига, вие само се дръжте за ръка", и така стана. Стъпка по стъпка започнахме да се изправяме на крака, аз започнах работа като счетоводител и така напред все двамата сами..

Аз работех в оранжерията на болницата, направихме чудеса от цветя там, казва Драган, после се върнах да си взема специалност в техникума в Пловдив. Когато завърших започнах работа в Окръжния съвет, а след това 20 години в проектантска. В живота ми само цветя, но най-нежното, най-любимото ми цвете е Мария. По целия регион съм ходил в командировка, навсякъде паркове с цветя съм проектирал и все съм се връщал у дома с букети и до днес -където и да съм нося цветя за Мария., очите на Драган се пълнят със сълзи, когато уверено заявява: Обичам я така, така както съм я обичал преди 55 години.

"Тя внучката ми вика: Бабо, вие сте уникални, как може така силно да се обичате, дядо и досега те гледа влюбено. Ами обичаме се и това ни прави щастливи. Имаме внуци, правнуци, каква по -голяма радост от това, казва Мария, а Драган допълва:

В живота си съм имал три големи мечти - Първата, е Мария да е стане моя съпруга, да остарея с нея -Сбъдна се!

Втората беше да стана проектант, да правя паркове с цветя - Сбъдна се!

Третата бе, синът ни да стане архитект и тя се сбъдна.

Затова казвам на младите: Обичайте се и следвайте мечтите си, когато има любов, мечтите се сбъдват. Когато има любов, имате и силен попътен вятър, който ви води напред. Сега сме щастливи, внуците ни водиха в Германия, където живеят, радваме се и на правнуци. Неволите не ни разделиха, не нараниха любовта ни, напротив през годините с моята Мария, ние не пуснахме ръцете си, не спряхме да се гледаме в очите с любов. Имам всичко, за което съм мечтал и не мога да си представя живота си без Мария.

Е, понякога се караме, но бързо ни минава, такъв е животът. Карали сме се, но никога война не сме водили, допълва любимия си Мария. Когато има любов, те кавгите са пак такива, като между влюбени. Бързо избухват и бързо минават от тях спомени няма. Спомените са само от любовта, която вече 55 години ни държи здраво един за друг. Една любов и милион рози, смее се Мария.

Разговорът ни с Мария и Драган няма край, развълнувани те ни показаха албуми със снимки, всяка снимка запазила миг от голямата им любов. Разговорът ни за любовта им сякаш съживи и най-малките детайли от нелекия им живот. Но живот изпълнен с любов, една голяма любов, неугаснала повече от половин век.

Те знаят какво се празнува на "Св. Валентин". За тях, обаче празникът не е само веднъж в годината. Те имат своя "Св. Валентин", всеки ден от 55 години насам. Червените рози, символ на любовта, Драган цял живот отглежда и дарява на своята любима Мария.

Драган и Мария са нашата поредна влюбена двойка. В навечерието на Св. Валентин, ние ви разказваме подбрани истории за любов. В полунощ на Св. Валентин ще обявим победителя и наградените в конкурса ни "Всеки чака своя "Св. Валентин"

А вие ни пишете.

Фамилия Тунтеви