Времето налага българското образование да подготвя умни и интелигентни специалисти

Отвсякъде могат да бъдат чути обвинения към средното и висшето образование, че не подготвят младите хора за живота и за бизнеса, макар критикуващите да нямат и най-малка представа от образователен процес.

Проблеми в българското образование има наистина много. Има учители и университетски преподаватели, които са недостатъчно квалифицирани. Материалната база, особено в университетите, е на светлинни години от тази, с която работят по света. Несравнимо по-ниско е и заплащането.

Въпреки това няма български учител или университетски професор, който да не се радва искрено, когато попадне на умен млад човек, проявяващ интерес към неговата наука. За такива деца българските учители правят чудеса, въпреки ниското си заплащане и липсата на добра материална база. Доказателство за това са високите постижения на международните олимпиади и конкурси.

Когато завършат образованието си, от позитивната среда в училища и университети, където се поощрява всяко усилие и честно постигнати резултати, младите хора попадат в друга, крайно негативна среда. Попадат в ръцете на ръководители на държавни и общински фирми, които поощряват други и определено невинаги положителни качества.

Разбира се, и там, като навсякъде, хората са различни, но в настоящата ситуация повечето от ръководителите на фирми и служби са постигнали своите позиции не заради високи постижения в образователния процес. Уникалното в българския преход е, че голяма част от бизнесмените "изникнаха" по партиен признак. Това не бяха хора с добра университетска подготовка, а със здрави лакти и доказана вярност към партийните лидери.

А какво става със знаещите деца, които очакват да бъдат оценени според знанията си? Те нямат друг избор, освен да се научат на номерата на "успешните" или да потърсят адекватна оценка за знанията си в чужбина.

Българи, доказали се в чужбина като изявени специалисти - колкото щеш. На същите тях в България щеше да се гледа като на зле подготвени неудачници.

Така че не българското образование с всичките си проблеми е основният виновник за състоянието на страната, а изкривената ценностна система в обществото ни.

Въпросът е да променим ли образователната система така, че да подготвя младите хора да търсят почтени пътища за просперитет, да се стремят към знание? Или да се умилкват около силните и да постигнат целите си за сметка на по-интелигентния колега? Ще бъдат ли съгласни родителите така да бъдат обучавани децата им? Едва ли.

Много са проблемите на българското образование и те трябва да бъдат решени час по-скоро. Основните от тях обаче са точно такива, каквито са и в много други социални области и в цялото ни общество. Хората се нуждаят от персонална оценка за работата си, от критерии за оценка на личностните им качества, които да поощряват техните постижения и да ги мотивират да повишават нивото на знанията и уменията си. В основата на тази система трябва да лежат християнските норми за морал, трудолюбие, стремеж за самоусъвършенстване, както и личният принос на отделния човек за собственото си развитие, на службата или фирма, на обществото като цяло.