Виковете на давещите се бяха страшни, най-кошмарното беше броенето - жив, мъртъв, жив, мъртъв...

Перничанките Аделина Стоянова и д-р Татяна Вангелова са сред очевидците на трагедията, разиграла се във водите на Охридското езеро, която потопи България в траур. Д-р Т. Вангелова е началник на Районната ветеринарна служба в Перник, а А. Стоянова е гл. експерт. Завърнала се у дома вчера, А. Стоянова разказа за разигралата се жестока драма, от която още не може да се съвземе:
Бяхме група перничани, които бяхме поканени на семинар в Охрид от частна фирма. В събота сутринта трябваше да посетим “Св. Наум” и да се повозим на корабче по Охридското езеро. Нашето се казваше “Александрия”, качихме се на борда му в 11,22 ч. 10 минути по-рано покрай нас мина “Илинден”. Аз бях седнала до капитанската кабина. В един момент видях, че някакво момче се прекачва през перилата на корабчето, влезе при капитана и му подаде мобилен телефон. Съобщиха му нещо, а той се сепна и хвърли назад стола, върху който седеше. Чух го да казва: “Идемо. Вадете елечиня”. А после разпореди: “Да нема паника. Вси седите на места”.
Дотогава не знаех какво е станало. През ума ми мина, че някой е паднал зад борда. Нашето корабче внезапно увеличи скоростта си, а екипажът започна да вади стиковани спасителни жилетки. Докато стигнем до мястото, капитанът вече беше по бански и се хвърли във водата. Дойде и катерче, вероятно от бреговата охрана. В езерото се хвърли и непознато за мен момче от пасажерите на нашия кораб. Виждах, че нещо се случва, но не разбирах какво точно. Тогава приближихме до мястото. Във водата имаше хора. Бяха се скупчили на групички и се бяха хванали кой за каквото намери - плаващи столове, дъски и отломки от “Илинден”.
Никога няма да забравя ужасната картина пред очите ми - по водата заедно с борещите се за живота си оцелели плуваха и трупове.
Вече си давам сметка, че ако нашето корабче не бе близо и екипажът не бе реагирал адекватно, трагедията щеше да е още по-голяма. В спасителната лодка на “Илинден” имаше 4-5 души, видях, че на единия му правеха изкуствено дишане. Вадеха хората от водата и ги качваха на долната палуба на нашия кораб. Ние бяхме на горната. При нас никого не качиха. Долу обаче бяха около 15 души. Когато стигнахме на брега, там вече чакаха много медицински екипи, оборудвани с апарати за обдишване.