В Скопие пак намериха документи, че Ванга била македонка

Официален документ показва, че Баба Ванга е била македонка, твърди македонското електронно издание Press 24 като се позовава на "Струмица денес". Според изданието това се потвърждавало и от българския паспорт, който й бил издаден по време на пребиваването й в България.

„Факт е, че петричката пророчица е македонка от нейното раждане. Тя е родена в Струмица през 1911 г. Ванга е родена под името Евангелия Сурчева, по време на владеенето на Османската империя в Македония. По нейният баща Панде получава името Пандева, или съкратено Ванга Пандева, пише 24 часа онлайн. По време на Балканските войни и Първата световна война в Струмица са минавали различни власти и са правили асимилация на населението. Първо България, където Струмица е до 1919 г., след това в Кралство СХС, Гърция, а след това Югославия. Жителите на Струмица обаче винаги са се смятали като македонци, а така са се смятали и жителите на града, което може да се потвърди и от нейния паспорт. Тя до 1942 г. живее в Струмица, а след това се омъжва за Димитър Гущеров и се мести в Петрич.

При издаването на нейния български паспорт ясно е посочено, че по националност е македонка. Баща й Панде бил комита, а брат й Васил Сурчев – партизанин. Ванга е родена в Семейството на Панде Сурчев и Параскева, като нейно първо дете. Нейната майка почива при раждането на второто й дете.

Панде Сурчев е роден в Носов село и там живее до 1910 г. Той бил комита и лично познавал Гоце Делчев, Чернопеев, Сандански. След Младотурската революция бил освободен. Участвал в Първата световна война, а през 1919 г. се жени за втори път за Танка Георгиева и имат три деца: Васил, Томе и Любка. При раждането на четвъртото им дете умира и втората му съпруга – през 1928 г. Панде Сурчев починал на 8 ноември 1940 г., а неговият гроб се намира в католическите гробища в Струмица.

Най-известен от братята на Ванга е бил Васил Сурчев – партизанин. Бил хванат по време на миниране на мост и бил ликвидиран от фашистите. След освобождението неговите кости били пренесени в костницата в Струмица, а една улица в града днес носи неговото име”, коментира изданието.