В Благоевград! 36 общински кмета с обща позиция относно политиките на местните власти за управление на отпадъците на принципа "замърсителят плаща"

Сдружение на Югозападните общини организира обща пресконференция на кметове на общини от Югозападна България, за да представи позицията им във връзка с местните политики по управление на отпадъците.  На пресконференцията в Благоевград присъстваха 36 общински кмета, които изразиха своята обща позицията  относно политиките на местните власти за управление на отпадъците.

Кметовете коментираха, че е необходимо цялостно преразглеждане на процесите в управлението на отпадъците и предприемане на мерки за постигане на баланс между обществената значимост на дейностите по поддържане на чистота и социалната поносимост на размера на такса битови отпадъци. Постигането на този баланс ще гарантира прекратяване на системното дофинансиране на дейностите за чистота и ощетяването на други сфери от социално – икономическия живот на общините. 

Очакваното повишаване на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г., инфлационните процеси, разходите за поддръжка на вече изградени инсталации и съоръжения и други, независещи от общините фактори, ще задълбочат системният дефицит във финансирането на услугата, ако не бъдат своевременно предприети мерки за ограничаване на този процес. Тези мерки са още по-наложителни сега, за да гарантират плавното преминаване от 1 януари 2026 г. към новия начин на формиране на такса смет. Една от мерките за намаляване на дефицита е плавното повишаване на такса битови отпадъци. 

Домакинът на събитието кметът на Благоевград М. Байкушев  заяви: 
- Съгласно европейското законодателство предстои въвеждане на принципа "замърсителят плаща". Въвеждането на този принцип е изключително предизвикателство за цялото ни общество, за всяка една от общините това е момента, в който ние като местна власт, администрацията, общинските съвети и гражданите трябва да си подадем ръка за да направим, така че този преход да стане плавно и ефективно, заедно да намалим темпа на нарастване на общото количество отпадък да увеличим разделно събраният отпадък, защото колкото по ефективен е този процес, толкова по бавно нараства такса смет в бъдеще.

За да може да се въведе този процес трябва да се променят въз основи системите ни за управление на отпадъците, който процес вече тече в общините, който ще трябва да бъде завършен в следващите години, това изисква опериране качествено и въвеждане в експлоатация на нова инфраструктура, нови инсталации за третиране на отпадъците, инвестиции в сметосъбираща техника, в метачна техника, в съдове, в информационна кампании, в нов софтуер, който да събира бази данни за информация, в нови технически средства за измерване, увеличаване на административния капацитет на общините, за да могат да обработват тази цялата информация и създаване на ефективни механизми за контрол.

С всичко това от сега е ясно, че постепенно такса смет ще се увеличава през следващите години и този процес е необратим и неизбежен, от нас обаче зависи да направим темпа на нарастване така, че всичко това да бъде финансово поносимо въвеждането на този режим "замърсителят плаща" влиза в сила от 1 януари 2026 и за да се случи общините трябва още през следващата година да направят сериозни инвестиции, именно заради това всички общини които заставаме зад тази позиция ще направим още през тази година предложение на общинските съвети за увеличаване такса битови отпадъци, за да можем реално да посрещнем тези нужди и за да можем реално да опитаме да предоставим по качествена услуга на нашите жители, с което да повишим и качеството на живот. 
Позиция по темата изрази и кметът на Сандански Атанас Стоянов:

Съобразно екологичното законодателство именно на Българските общини е вменена отговорността и ангажимента относно дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците, а същевременно и наред с тях разбира се и грижи относно зелените площи и чистотата на обществените пространства.

За да бъдат обезпечена тази изключително важна комплексна и обществена дейност, съобразно законодателството всяка една от общините е определила съответната такса битови отпадъци, чрез която да бъде финансово обезпечена тази важна социална и обществена дейност такса битови отпадъци, която ежегодно се заплаща от физическите и юридическите лица, имащите съответно собственост и имоти в общинският бюджет.

Но обществено икономическата обстановка, която всички виждаме и усещаме сериозните икономически анализи, които всяка една от общините направи, всъщност довежда до мисълта за това, че всяка една от общините и голяма част от тях всъщност изпитва, остра нужда хроничен и устойчив дефицит на финансови средства относно обезпечаването на тази важна дейност и причините за това са комплексни.

Те са много, като тръгнем от икономическата криза, ежегодното повишаване на минималната работна заплата, а възнагражденията на работещите в този сектор за съжаление са с нисък социален статус и те са много близки до минималната работна заплата, скрития инфлационен процес, които продължава години наред, значимите средства необходими за поддръжка и на инсталациите, и на автомобилния, и технически парк на съответните дружества.

Всичко това влияе пряко върху финансовото състояние на тази дейност и именно за това е този широк дебат повдигнат от сдружението но Югозападните общини, за да може заедно да търсим баланса между приходната и разходната част на дейностите по управление на отпадъците и приходната част, поетапно и плавно да достигнат разходната част чрез поетапно повишаване на таксата за битови отпадъци.

Това е общ проблем и общ процес на голяма част от общините и всички ние търсим общо разумно решение без политическа демагогия, както много често се случва в България, а най вече с разум експертиза и аргументи, каза Стоянов. 

Петричкият градоначалник Димитър Бръчков беше категоричен че въпреки отложения с 1 г. начин на формиране на таксата "замърсителят плаща", от 1 януари 2026 г. отново няма да има готовност за това. "Общините дофинансират дейностите по сметосъбиране, извозване, преработка и депониране. Това обикновено става за сметка на спортните, културни и др. дейности.

Голяма част от общините нямат инсталации. Нямат средства за инфраструктура, нова техника, инсталации, съдове. За първи път имаме организирано осъзнаване на системен проблем и организиран опит за решаването му", заяви още Бръчков..

Държавата трябва да се намеси да окаже помощ на общините при подготовката и въвеждането на принципа "замърсителят плаща", категорични бяха кметовете. 
Почти всички общини ще вдигат и други данъци като данък сгради и данък МПС,   Данъчните оценки на недвижимите имоти не са вдигани от години, а в същото време пазарните цени растат. Така и приходите от данък сгради не са реални, обясниха кметовете, които са категорични, че в  момента липсва диалог между местната, изпълнителната и законодателната власт. В крайна сметка градоначалниците изрязиха общата си позиция по казуса: 
 
"Водени от стремежа за защита на обществения интерес и подобряване на качеството на живот на жителите на общините в Югозопадна България, и в изпълнение на европейските и национални политики в областта на околната среда, устойчивото развитие и управлението на отпадъците ние кметовете на общини от Югозападна България, се обединяваме около следната позиция относно реализираните от местните власти политики по управление на отпадъците: 

- Местната политика по управление на отпадъците има за цел да предостави на жителите на общините качествена услуга която обхваща събиране, транспортиране и третиране в съоражения и инсталации на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. 
 
- За постигането на тази цел е необходимо цялостно преразглеждане на процесите в управлението на отпадъците и предприемане на мерки за постигане на баланс между обществената значимост на дейностите по поддържане на чистота и социалната поносимост на размера на такса битови отпадъци. Постигането на този баланс ще гарантира прекратяване на системното дофинансиране на дейностите за чистота и ощетяването на други сфери от социално- икономическия живот на общините. 
 
- Очакваме планираното повишаване на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г., инфлационните процеси разходите за поддръжка на вече изградени инсталации и съоръжения и други, независещи от нас фактури, да задълбочат системният дефицит във финансирането на услугата, ако не бъдат своевременно предприети мерки за ограничаване на този процес. 

- Тези мерки са още по наложителни сега, за да гарантират плавното преминаване от януари 2026 г. към новия начин на формиране на такса смет. Една от мерките за намаляване на дефицита е плавното повишаване на таксата битови отпадъци. 

- Продължаваме с активна работа за мотивиране и ангажиране на хората и бизнеса за разделно събиране при източника и висококачествено рециклиране на чисти отпадъци. 

- Очакваме подкрепата на централната власт и останалите отговорни инститции, при подготовката и при въвеждането на принципа замърсителят плаща прилагането на новите бази за изчисляване на такса смет и постигането на целите за рециклиране. 

- Необходими са законодателни промени в нормативната уредба, касаеща местните данъци и такси, които да дадат възможност за разширяване на собствената приходна база на общините и повече правомощия и самостоятелност за провеждане на местни политики. 

Грета Георгиева