Учителят Н. Алексиев с голямата награда от конкурса “Мелнишки вечери на поезията”

Третият ми роман “Танго с дявола” се печати, ще бъде готов до 20-ина дни. В момента пиша четвърти роман, плановете ми са да напиша осем романа за пет години, разкри писателят от Петрич Стоян Милев на Мелнишките вечери на поезията, организирани от поетесата от Сандански Катя Ерменкова.

Вторият му роман “Жълта роза” бе представен на вечерите в Мелник от учителките по литература от Петрич Магдалена Шумарова и Здравка Трайкова.

Романите на писателя са като поезия, затова ги представяме на Мелнишките вечери на поезията, каза Катя Ерменкова.

И двата романа на Стоян Милев са за любовта, той успява да обедини с тънък усет документалния и художествения поглед върху събитията. Романите предизвикаха голям интерес, четивни, с голяма дълбочина, каза Здравка Трайкова.

За Стоян Милев може да се каже, че книгите му са буре с барут, освен любовта в тях главна тема са обществените проблеми. Макар че прописа на 60 години, той е млад, но мъдър автор, даде оценката си и Магдалена Шумарова.

Когато попитаха Милев как е започнал да пише, той обясни:

Не съм литератор, машинен инженер съм, всичко започна от една моя тетрадка от техникума, където учех преди 40 години. Покойната ми съпруга София я бе намерила в едно куфарче със стари снимки, в нея имаше писмена работа на тема “Димчо Дебелянов”. Без да зная, съпругата ми я показала на големия познавач на литературата от Петрич Янко Терзиев, който също вече е покойник, и той й казал: “Мъжът ти трябва да пише”. Така прописах на 59 години.

Готвя четвъртия си роман, в който увековечавам Мелник. Моят главен герой е от тук, разкри още Стоян Милев.

Бе представена и стихосбирката на санданчанина Пенко Златков, който живее в София - “Песен за изгрева, песен за залеза”. Васил Георгиев, председател на областното краеведческо дружество, също санданчанин, но живеещ в Благоевград, поздрави съгражданина си за книгата.

Вечното съревнование между двата съседни града Сандански и Петрич намери продължение и на представянето на книгите. За надпреварата между двата града сега спомена поетесата Катя Ерменкова. Петричанинът Стоян Милев разбра хумора й и продължи в типичния си остроумен стил:

Зевзеци има и в Петрич, и в Сандански, но зевзеците от Петрич са по-умни. Навремето, не знам как така, санданчани се прекараха и сложиха паметника на Спартак на входа на Сандански. Но така го сложиха, че с едната си ръка да сочи към Петрич. И зевзеците от Петрич веднага измислиха какво казва Спартак с този жест: “Вие ме сложихте тук, ама там съм роден”.

На тържествената вечеря в Мелник бяха връчени наградите и отличията на авторите на най-добрите творби, участвали в 12-ото издание на Мелнишките вечери. Дългогодишният учител и ръководител на литературния кръжок в Сандански Николай Алексиев получи голямата награда на вечерите на поезията, той не можа да стане член на Съюза на българските писатели, но е един истински възрожденец, каза Катя Ерменкова.

Сред наградените и отличените е Румяна Пелова от Перник за стихотворението й “Песен за майката”.