Учителката по история Р. Ячкова: Лекари потрошиха бебето ми Никола след раждането

Родих живо и здраво момченце с тегло 3,250 кг на 17 март 2009 година в АГО на благоевградската болница, дни наред прегръщах и кърмех бебето си, което бе спокойно, и всичко бе наред, с нетърпение очаквах изписването, но изпаднах в шок, когато на 6-ия ден д-р Райна Калпазанова, която е съпруга на директора на МБАЛ д-р Красимир Михайлов, ми съобщи, че детето ми е с гипсирано краче поради травма, разкри ужасена пред “Струма” учителката по история в село Баня, община Разлог, Румяна Ячкова. Ето какво разказа съкрушената майка за пазения в тайна инцидент, с който се прикрива лекарска грешка:

Ужасих се как и откъде се е появило увреждането, но никой не ми даде някакво сносно обяснение. Раждането на Никола стана на 17 март в 12.05 часа при д-р Румяна Костадинова, д-р А. Баракова и акушерката Михаела Борисова. Родилният акт протече нормално, предно главично. Детето изплака веднага още в краката ми. Помня ясно всичко, това може да потвърди и екипът, който присъстваше на раждането. На седмата минута го сложиха на мен да го видя, а думите на акушерката бяха: Тази жена е родена да ражда.

Раждането протече толкова бързо, без травми за бебето и мен, нямах шев и на 2-ия час вече бях на крака. В епикризата е написано, че Никола е изплакал след асфиксия, но това не е отговаря на истината. Роди се бързо, здраво и спокойно бебе.

В 15.00 часа, когато донесоха другите бебета, ми казаха, че е още рано, а вечерта ми бе казано, че е било в зелени околоплодни води и се налага антибиотично лечение. Сутринта отидох да видя Никола в сектора в неонатология, бе спокоен, с поставена система. На третия ден /19 март/ ми го дадоха за кърмене и така бе през останалите дни по график. Искам да уточня, че когато ми дадоха Никола първия път, бе по ританки и аз веднага го съблякох и огледах тялото му - пъпчето, крачетата, пръстите, притеснявах се и го огледах отвсякъде дали всичко му е наред.

На 5-ия ден /неделя, 21 март/ на консултация бе д-р Марценкова. На следващия ден около 15.00 часа д-р Митев мина на визитация. Аз вече бях накърмила Никола, двамата бяхме спокойни и дори се похвалих, че сме като на почивка, готови за изписване.

Кошмарът започна след 3 часа. Видях, че настъпва суматоха, но не предположих, че е свързана с бебето ми. По-късно жени от отделението ми обясниха, че видели дежурната сестра и педиатъра д-р Райна Калпазанова да тичат с покрито бебе през главата в двора, в посока поликлиниката. В 18,00 часа чаках да ми донесат бебето. Извикваха майката на друго бебе, което бе -5, а по-късно ме извикаха и мен, моето бебе бе -13. В неонатология д-р Калпазанова, кършейки пръсти, каза, че има проблем с моето бебе, но нямало нищо страшно. Следобед забелязали, че бебето е неспокойно, и проверили крачето му, било зачервено.

Направихме консултация с д-р Сакелариев, който установи, че има травма на крачето и се налага гипсиране, ми каза д-р Калпазанова. Попита ме дали искам да видя снимките. Отговорих, че аз не разбирам нищо от рентгенови снимки, а искам да знам какво се е случило. Отговорът й бе, че раната е повърхностна.

Излязох потресена и невярваща на чутото, веднага се обадих на сестра ми, с която сме близначки и живее в Благоевград. Тя пристигна заедно със зет ми Красимир, който поиска сведение за Никола, но бе отпратен от медиците, защото те били родилен сектор, а не неонатолгия. Той попитал в прав текст: “Бебето ходило ли е по отделението, за да си счупи крака?”. Дежурната педиатърка му обяснила, че може да се е получило някакво усукване.

До този момент никой нищо не ни бе казал, че има някакъв проблем с детето, защо ни заблуждават? Всички медици се изпокриха и ме оставиха цяла нощ сама. Само за 3 часа от силния стрес и притеснение за малкия кърмата ми спря. Така лишиха детето ми от естествена храна, която не може да се замени с нищо. В 21.00 часа медицинската сестра ми донесе бебето. Беше като неадекватна. Казах й, че кърмата ми е спряла и да го нахранят в отделението. Никой от лекарите в болницата не дойде при мен, опитват се да потулят инцидента с детето ми и това ме амбицира. Ако бяха дошли да ми обяснят по човешки какво се е случило, щях да ги разбера. Но сега бебето ми е със счупено бедро на 6-ия ден, а виновен няма, прехвърля се вина на гинеколозите, участвали при раждането.

Далече съм от мисълта, че случилото се с детето ми е направено умишлено. Но става въпрос за живота и здравето на детето ми, нека виновният да си понесе отговорността.

Искам да уточня, че същата вечер забелязах, че детето ми има и синини на четири места на главата, може и да са от поставените системи, но преди това не ги бях забелязала, а Никола почти няма коса на главичката си, само отзад на тила.

На 23 март в 09.00 часа, след като ми дадоха бебето, разписах, че си тръгвам доброволно по собствено желание. Завеждащата д-р Руйчева в началото започна да ми обяснява, че има още един ден антибиотично лечение, но аз настоях и казах, че отивам в Горна баня за консултация със специалист ортопед.

Тръгнах си от болницата със сълзи на очи. Вместо да се радват, и близките ми плачеха. Напуснах болницата съсипана от ужас, мъка и уплашена, не знаех какво да очаквам, дали бебето ми ще остане в София, а дежурните медици се изпокриха.

В клиниката в Горна баня доц. д-р Георгиев прегледа Никола и направи цялостна снимка на бебето. Той ме попита как съм родила и каза, че при нормално раждане не може да има такова увреждане. За него не е родова травма, а е получена постфактум. Поясни, че д-р Сакелариев е свършил перфектна работа и няма нужда от ново гипсиране, което трябва да остане 2 месеца. На 1 април сме на контролен преглед при д-р Сакелариев.

Факт е, че медиците от неонатология отиват за консултация при д-р Сакелариев на 6-ия ден, ако е дребен проблемът, защо са потърсили травматолог? Ако травмата е при раждането, защо са чакали 6 дни? Не съм лекар, но ми прави впечатление и разминаването в написаното в епикризата, издадена от неонатология, където се говори, че раждането е нормално, а и че има асфиксия по време на раждането /задушаване на бебето/. Тези две диагнози взаимно си противоречат.

На 25 март сутринта около 08.30 часа ми се обади д-р Румяна Костадинова, при която раждах. Тя ме попита директно дали имам някакви оплаквания, защото дочула обвинения, че тя е увредила бебето. Обясни ми, че от 2 дни е неспокойна, и искала да чуе моето мнение. Отговорих й, че съм си тръгнала инцидентно и затова не благодарих на нея и екипа й, и не обвинявам никого от родилно отделение.

Обслужването на малкия, който е в гипс, е много трудно, не мога да го гушна и да му се радвам. Имах възможност да родя и в София, но очаквах професионално отношение в Благоевград, а не прикриване на възникнал проблем. Внасям жалба до Регионалния център по здравеопазване в Благоевград, до МБАЛ - Благоевград и УС на Българския лекарски съюз. Очаквам институциите да извършат проверка по случая и да се произнесат.

Ортопеди твърдят, че счупване на бедрена кост при новородено може да се получи след упражняване на голяма сила. Костите на новородените са гъвкави, меки и еластични и не се чупят лесно, те са като върбова клонка. При бебета счупването е спираловидно и се получава при усукване. Остава компетентните органи да се произнесат по мистериозния случай как е деформирано крачето на новородения ми син и да отговорят.