Трогателно писмо до Struma.com: Пловдивчанка издирва брат си, незаконно роден в Банско и откраднат от майка й през 1969 г.

Трогателна история ни разказа пловдивчанката Елена Кръстева, тя има брат, който никога не е виждала, заради жестоките комунистически порядки в „онази България „ от преди 10 ноември. Публикуваме писмото на Елена Кръстева без намеса, надяваме се, че някой в Банско ще си спомни за нейното братче Владимир, роден през януари 1969 година …и взето от местна учителка:

Здравейте, казвам се Елена, на 38 години от гр Пловдив. Ето какво желая да споделя с вас. Имало едно време..... годината е 1968.. едно мило младо момиче на име Анка и нейният любим Щерю, тя от Пловдив, а той от Свиленград... влюбени и щастливи, но в любовта има и моменти на сътресения в отношенията, знае се че не винаги всичко е гладко и така и при тях... един ден се спречкали... нищо сериозно. Ани обаче била нервна и неспокойна... след няколко дни отишла на лекар и след прегледа я връхлетяла новината"Вие сте бременна"!!! След което, даже без да и даде време да се опомни лекарят започнал:"Омъжена ли сте?, Не? ооо тогава трябва да знаете че не може да задържите извънбрачното си дете! Забранено и подсъдно е! Аборт?? Не не, незаконно е! Трябва да родите и да дадете детето за осиновяване, няма алтернатива! "И така лекарят набързо попълва документите и след няколко телефонни разговора и казва "Късметлийка сте, има място в Банско".

Още на следващия ден Ани заминава.... объркана, изплашена до смърт и засрамена. В Банско я настаняват веднага... за следващите 7 месеца до раждането, без право да излиза и да се показва в това "състояние". Дните минавали, имало още много момичета в очакване на съдбата си, с тяхните страхове, вълнения и мъка, носейки в утробите си плода на срама. Красотата на Ани обаче не останала незабелязана. Повикали я един ден и и предложили да работи(гратис естествено) за да и минава времето по леко, тя се съгласила, щом може да е полезна с нещо на тези "добри хора"и започнала да работи на регистратурата в поликлиниката. Така можела да вижда и да общува с хората. Дошъл денят на раждането 31/01/1969.. едно прекрасно момченце се появило на бял свят и Ани го обикнала безумно от мига в който го видяла.. прегръщала го и го кърмила 4дни и 4нощи.

На петия ден отишла да го вземе и кошарката била празна............. в болката и безумието си осъзнала какво се е случило и прегъната от болка хукнала да го търси из болничното отделение... видяла две от акушерките и се приближила да ги попита задавена от сълзи едва промълвила "Къде ми е детенцето?", акушерката разстроена от вида на момичето и подшушнала"Взеха го.. една учителка от тука, от нашия край е.. тихо, мълчи сега.. " След една дълга и мъчителна седмица изписали съсипаната девойка, дори не знаела на къде да се запъти а млякото от гърдите и напирало да излезе и сълзите не спирали да извират от нежните зелени очи. Акушерките я посъветвали да изцежда млякото... та да спре, сама, съвсем сама. Ето как Българските политици по онова време осакатиха младите момичета. През 1969 година абортите са били забранени и в аптеките не са се продавали каквото и да било противозачатъчно средство.

Държавата е принуждавала всяко бременно момиче да роди и ако не е омъжена да се подпише, че се отказва от детето. Много от децата са дадени на семейства чрез познати на лекари и акушерки. Момичето, за което ви разказах е майка ми. Има хиляди такива случаи и аз ви умолявам да помогнете на тези жени който цял живот не забравиха и не спря да ги боли. Брат ми се е казвал Владимир Анкин Стоев. Това са имената дадени от майка ми, вероятно са сменени. Ако някой ден прочете това искам само да знае че мама го обича безкрайно и не мина ден от живота и, в който да не тъгува за него.... а аз бих искала само да му кажа че има сестра и... да го прегърна. Роден е на 31/01/69 тежал е 3. 600 кг моля ви,, помогнете ни да го намерим.

Елена Кръстева