Трогателно: Майките не винаги казват истината, 8-те лъжи на мама

Днес е празникът на майките. Struma.com горещо ви препоръчва да запомните този разказ. Пазете майките си и ги обичайте.

Майките не винаги казват истината. Моята ме излъга осем пъти и то във важни житейски моменти!

Историята започва с моето раждане. Роден съм като единствен син в много бедно семейство. Бедно до такава степен, че нямахме достатъчно храна, да не говорим за нещо повече. В редки случаи сме имали малко картофи у дома. Майка ми приготвяше скромното ядене изсипваше го в чинията и винаги казваше : " Яж, сине, аз не съм гладна ".

Това беше нейната първа лъжа

Когато малко поотраснах, майка ми ходеше до реката с надеждата да улови някоя риба, така че и аз да се храня здравословно и да се развивам като другите деца. Веднъж успя да улови дори две риби. Забърза се към къщи и сготви двете риби. Сложи ги в чинията ми. Аз изядох едната риба, а майка ми ядеше това, което оставаше по костите. Гледайки я, сърцето ми се скъса от мъка и сложих другата риба в нейната чиния, а тя я върна и ми каза

"Сине, изяж я и другата, ти знаеш, че аз не обичам риба".

Това е нейната втора лъжа.

Времето минаваше и дойде ден аз да тръгна на училище. Тъй като нямахме достатъчно пари за образование, майка ми отиде в един магазин за дрехи и се договори със собственика да продава дрехи по къщите на богатите хора. Един студен и дъждовен ден, майка ми се задържа по-дълго на работа. Докато я чаках в къщи, се притесних и излязох да я потърся. Видях как я носи торбата с дрехи и чука на вратите на чужди къщи. Дъждът я бе намокрил до кости. Помолих я : " Мамоооо, стига ела. Да се приберем у дума, късно е и е студено Можеш да продължиш сутринта! "

Тя се усмихна и ми каза: "Сине, аз не съм уморена. "

Това бе нейната трета лъжа.

Дойде ден, когато се полагаха училищните изпити. Въпреки че беше много горещо, майка ми искаше да дойде с мен на училище. Беше адско време, слънцето буквално пържеше земята, а от повърхността на пясъка се излъчваше топлина. Влязох в училището, а тя остана да ме чака в училищния двор. Когато приключиха изпитите излязох от училището, мама ме посрещна с топла майчина прегръдка, изпълнена с любов и милост. В ръката държеше студен и пресен сок, който купила за мен. Когато започнах да го пия, се обърнах и я погледнах, от челото й се стичаха капки пот. Подадох й чашата и й казах: " Майко, пий ", а тя ми каза: "Сине, ти пий. Аз не съм жадна ".

Това бе нейната четвърта лъжа.

След смъртта на баща ми, майка ми трябваше да живее труден живот като вдовица. Пое цялата отговорност за къщата, просто трябваше да се грижи за всичко. Животът ставаше все по-тежък, а ние много често гладувахме. Освен нас в нашата къща живее чичо ми, иначе много добър човек. Той често ни даваше храна, за да ни спаси от глада. Когато съседите виждаха колко страдаме и че нашето състояние става непоносимо, посъветвали майка ми, която все още е млада да се омъжи за човек, който би ни помогнал в живота. Въпреки това, майка ми отказала този съвет с думите: " Аз нямам нужда от любов".

Това бе нейната пета лъжа.

След завършване на факултета, си намерих добре платена работа в една фирма и реших сам да поема грижите за къщата. Тъй като здравето на майка ми отслабна и не можеше да продава дрехи по домовете на богатите, тя започва да продава зеленчуци на пазара. Карах я спре да работи, дадох и част от заплатата си тя ги върна и каза : " Пази ги сине твоите пари, аз имам достатъчно за себе си".

Това бе нейната шеста лъжа.

Независимо, че имах работа, аз продължих образованието и взех магистърска степен. Постигна успех и приходите ми се увеличиха. Една фирма ми предложи добра работа в Германия. Наистина се зарадвах и така започнах да мечтая за нов и щастлив живот. След като заминах поканих майка ми да живее при мен. Тя не искаше да ме притеснява и ми каза: "Сине, аз не съм научена на комфортен живот ".

Това беше нейната седма лъжа.

Времето минаваше, майка ми остаряваше и внезапно се разболя от рак. В трудния момент някой трябваше да й помага. Какво можех да направя, когато между мен и моята любима майка имаше огромно разстояние, бях далеч? Оставих всичко и се върнах у дома. Сърцето ми се късаше, защото бе грохнала и слаба. Това не беше майка ми, която познавах... сълзи започнаха да се стичат от очите ми, но тя и тогава се опита да ме утеши, казвайки: " Сине, не плачи, не чувствам болка ".

Това бе нейната осма лъжа.

След като едва го прошепна, затвори очи и повече не ги отвори!!!.

На вас горещо препоръчвам: Пазете и обичайте майките си докато ги има, тъгата от загубата им е голяма.

Превод Struma.com по Crnobello