Трогателна житейска драма в писмо от петричкото село Боровичене: В Деня на детето мъж реши да сложи край на живота си, отчаян от децата и съпругата си

Отивам си от този свят, написа в писмо до Struma.com, мъж от петричкото село Боровичене, днес в деня на детето. Йордан Костадинов поиска да огласи намерението си да сложи край на живота си, за да видят хората, как можеш да стигнеш дъното, прокуден и измъчван от най-близките си хора - децата си. Цялата му житейска история е изпълнена с драматизъм и обрати, които съдбата му поднесла в продължение на години. Ето какво написа Йордан: Казвам се Йордан Костадинов Георгиев от Боровичане.

През 1992 година купих 50 телета. Взех заем от банката, но се оказа, че в този период има епидемия от шап по телетата и затова не можах да направя нищо, нито да ги продам. Така пропаднах.. Банката ме притисна за заема, а също и хората, от които бях взел пари, за да правя бизнес с животни. Принудих се и през 1996 и година избягах нелегално в Гърция.. За една година, откакто бях в Гърция успях да платя на банката и на хората парите и издържах семейството си. Но, след две години жената почна да ме тормози, че съм имал жена и дете в Гърция, което и бе казано от нейната сестра. Тя я слуша много нея, защото е по-голямата.

Продължи да ме тормози и си правеше банкети с децата и нейните роднини без аз да знам. Малкият ми син попадна в затвора в Гърция за каналджийство. Дадох много пари за да го освободя. Имах две коли Москвич и газ - 24, но ги продадох, а парите ги изхарчиха. След дълги разправии не издържах и напуснах селото. Работех две години пак в Гърция, събрах пари с които купих ниви в Петрич и направих оранжерия от един декар, посадих овощна градина. Но лоши хора ми счупиха 60 -те праскови на две години и ми срязаха найлона на оранжерията. Погубиха целия ми труд. От стреса се разболях се и ме оперираха от лоша болест на гърлото..

Семейството ми скри трудовата и военна книжка, за де не мога да се пенсионирам. Два месеца бях в болница в София без никой да ме види и да ми даде два лева. Оцелях, благодарения на моите приятели и на спестяванията ми. Тогава поисках да се върна на село. Съпругата ми, обаче настрои синовете ми и всички ми казаха, че нямам право да припарвам в дома си. Принудих се да напиша жалба в прокуратурата. Реши се единият етаж да бъде на мен. Но съпругата продължи да ме заплашва, каза, че ще прати биячи да ме убият и хвърлят в реката. Малкият ми син, който много пие си повреди крака и аз му платих операцията.

За благодарност сега същият, този мой син ме принуждава да се откажа от всичко, като подпиша декларация, че се отказвам от – бащина, къща, нива и др. и да остана гол и бос, само с решението за категория за инвалидност.”, казва страдалецът, който изрично подчертава, че иска проблемът му да набере гласност. ”Искам това оплакване от моето семейство да стигне до всички. Да се види как се тормози инвалид от страна на жена ми и децата ми, пише в писмото си Георгиев от село Боровичене. Той прави и уточнението, че по семейните им проблеми имало и дело в РС – Петрич.

Простете, но не мога да издържам повече на това напрежение. С високо кръвно съм.” не мога да говоря, имам дупка на гърлото и те използват това, не мога да се защитя, защото не мога да говоря.” - отивам се от този свят и съжалявам и аз бях баща и аз имах деца!, завършва трогателната си житейска история Йордан Георгиев от село Боровичене.

В. Методиев