Тревожен доклад за здравето на българите! Първи сме по смъртност в Европа

Данните от доклада показват, че през 2023 г. е налице минимално увеличение на раждаемостта, като броят на живородените деца (57 478) е с 1% (561) повече в сравнение с предходната година. Коефициентът на общата раждаемост (8. 9%о) също е по-висок в сравнение с 2022 и 2021 г. (8. 8%о и 8. 5%о), като надвишава и средните стойности за ЕС (8. 2%о). Средната продължителност на живота отново започва да се покачва и след отшумяването на влиянието на пандемията от COVID-19 достига 73. 5 години, но все още е по-ниска от тази в Европейския съюз (81. 5 години). Въпреки че през 2023 г. се наблюдава сериозно намаление на коефициента на общата смъртност спрямо предходните години (15. 7 на 1 000 души, при 18. 4%о за 2022 г. и 21. 7%о за 2021 г.), България продължава да е с най-висока смъртност в ЕС. Основна причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19. Основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61. 1%), следвани от онкологичните заболявания (16. 5%), болестите на дихателната система (4. 9%). През 2023 г. коронавирусът вече заема девета позиция като причина за смърт (1. 0%). Нивото на детската смъртност (4. 9%о) запазва нивото си от 2022 г. (4. 8%о) и остава по-високо, отколкото в ЕС (3. 2%о). Продължава тенденцията за намаление на показателите перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност. Майчината смъртност за 2023 г. също намалява. През 2023 г. заболеваемостта от злокачествени новообразувания запазва нивото си от предходните години, като продължава да е значително по-ниска от 2019 г. Най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи. В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболяемостта от активна туберкулоза - от 39, 1 на 100 000 през 2006 г. до 13, 5 на 100 000 през 2023 г. Най-честите причини за хоспитализация са болестите на органите на кръвообращението (10. 0%), болестите на храносмилателната система (7. 7%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6. 8%), които обуславят общо 57, 9% от хоспитализациите.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавният здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

Общите констатации за състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не е на необходимото ниво, в сравнение с данните за други държави. Въпреки извършения голям обем дейности и постигнатите положителни резултати, все още не може да се даде висока оценка на здравето на нацията. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност. 

В.Василев