Съпричастни сме към всички банскалии, дарили труд за продължение на делото на Хаджи Вълчо

Благодарим на г-н Александър Краваров и община Банско, че ни дадоха възможност да посетим Атон и да станем съпричастни към всички банскалии, които са дарили труд, средства и усърдие, за да продължат ктиторското дело на Хаджи Вълчо и да не позволят то да бъде забравено, пишат в писмо възпитаничките на Професионалната гимназия по селско стопанство и туризъм "Алеко Константинов" в курортния град Йорданка Калистрина, Даниела Касапинова, Янина Пицина, Симона Въткова, Радослава Говедарева, Михаела Думанова и Мария Зайкова от читалище "Никола Вапцаров".

Пътуването на групата до Атон - гр. Уранополи, Гърция, е награда на учениците за участие в мероприятия, посветени на известни личности от Банско и на известния със своята ктиторска дейност Хаджи Вълчо от Банско. Ето какво пишат още гимназистите:

България - име изтъкано от обич и святост. Носим я в сърцата си навсякъде по света. Там, където се вее националният трибагреник, там е и България. Това чувство на радост изпитахме всички, които в непознатото Ирисо в Гърция, пред хотела, където бяхме настанени, видяхме да се вее българското знаме. До гръцкото синьо-бяло и до жълтото на Света гора.

Сърцата ни се изпълниха с радост, като гледахме синеещата се верига на Атон. Знаехме, че там, в сърцето му, има частица от България - Зографският манастир "Св. Вмчк Георги Зограф". Това чувство се засили още повече на другия ден, когато от върха на ферибота видяхме с очите си тази тайнствена, свята земя и манастирите, извисили се величествено над морето. Усетихме, макар и отдалече, онзи мистичен дух на библиотеки и стари, прастари книги и реликви. Видяхме с очите си природната красота на това свято място, планинските водопади, издигащия се в небесата връх Атон. Почувствахме, макар и за миг, спокойствието и тишината на този уединен свят, нарушавана само от звъна на манастирските камбани.

Градината на Богородица, така наричат още тази земя, щедро обляна от слънце и оградена от всички страни с непристъпни скали и безкрайна морска шир. Щастливи сме, че се докоснахме до този земен рай. Гордеем се, че и ние, българите, притежаваме частица от него и благодарение на много благородни и щедри дарители и достойни банскалии той продължава да съществува и днес.

Накрая разбрахме, че наистина само който е посетил тази необикновена земя започва да осъзнава какво представлява тя. И ако си бил там само веднъж, иска ти се да се върнеш отново и отново, да попиеш святостта, неземната хубост на това благословено място и отново да се почувстваш духовно извисен и пречистен, зареден с положителна енергия и оптимистично настроен към живота.