Странджа и Одринска Тракия - вековен кръстопът на древни народи и култури

В голямата каталожна зала на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София беше представена фотоизложбата “Културно-исторически паметници от Античността и Средновековието в Странджа и Одринска Тракия”, организирана от Филологическия факултет при Югозападен университет “Неофит Рилски” и Съюза на учените в България - клон Благоевград. В плаката на изложбата е посочено, че тя представя многогодишните изследователски усилия на преподаватели и студенти от Югозападния университет. Запознатите по-отблизо с историята на тази изложба знаят, че в основата стои колективната инициатива на изследователите от Лабораторията за лингвистична демография на Балканите: доц. д-р Драгомир Лалчев, гл.ас. д-р Лъчезар Перчеклийски и ас. д-р Любка Ненова.

В продължение на повече от десетилетие ръководителят на научния проект пътува из Странджанско-Сакарския край, проучва и снима останките от много древни паметници. Над 100 фотоса представят различни обекти, измежду които са руините на манастири от някогашната Странджанска Света гора. В тази карстова област има много пещери, които през вековете са образували вериги от скални манастири и скитове. Значителна част от снимките са посветени на скалния манастир “Св. Николай Чудотворец” край град Мидия (древният Салмидесос), възникнал през VI в. по времето на император Юстиниян Велики. Могат да се видят великолепни архитектурни орнаменти: декоративни розети, фризове, корнизи, масивни колони в подземни галерии, стенни арки с каменни кръстове и надписи.

Много изгледи има също и от средновековния град Виза. Виждат се добре запазени останки от византийски отбранителни кули, детайли от крепостни стени, римски амфитеатър, пещерни скитове и големи манастирски комплекси над речната долина. Впечатляваща е монолитната 5-метрова колона, изсечена в скалната стена на кръщелнята, на чийто капител има издълбани монограм на Христос, гълъби и бръшлянови клонки.

На изложбата е представено не само средновековното минало на Странджа, а цялата история на тази пленяваща с красотите си и великолепието планина - от древността до наши дни. От снимките лъха монументалност и неповторимост на многолетната история . Зрителите могат да се насладят и на прекрасната странджанска природа. Впечатляващи са изгледите от големия карстов извор на р. Казан дере в Армаанската долина, от скалния мост над пътеката към пещерата Дупница при с. Сарпдере, Лозенградско, погледът от дъното на 30-метровата пропаст в местността Карлък тепе при с. Армаан, Лозенградско. В изложбата личи не само изследователски интерес, а и искрена любов към природата: великолепни живописни изгледи от скалистия морски бряг, от Резовска река и горските лабиринти на Лонгоза с множеството речни меандри.

Специално внимание е отделено на неповторимата флора и фауна на Странджа с ослепителната красота, излъчвана от лилавите цветове на средиземноморското цвете зеленика и розовите листа на алпийската роза - и двете защитени от закона за редките растения. Хората, населявали тези области, също не са подминати. На една снимка се вижда запустяла голяма двуетажна къща с чардак, а надписът гласи “Заглъхнали стъпки на поколенията в странджанската тишина, където времето е спряло”. Надписът под друга снимка е посветен на ежедневния бит на странджанския селянин, където четем думите:”Спомен от патриархална Странджа”.

Направена с много любов, знания и вкус, изложбата е истински пътеводител по странджанските пътеки - от древността през Средновековието до наши дни. Искрено пожелавам на доц. Драгомир Лалчев, на неговите колеги и студенти да имат сили, време и средства да продължат експедициите и проучванията си.