Скандал: Оплюха организацията на първенството по плуване в петричкото село Чучулигово

От вчера редакционната ни поща се задръсти от писма на недоволни родители от цялата страна, относно избора и провеждането на ДЛОП за деца до 12 години по плуване в петричкото село Чучулигово. За една голяма част от тях слуховете за близки отношения между собственика на комплекса и член на плувната федерация, са логичен отговор на въпроса: Защо Чучулигово? Родителите продължават да питат защо деца и треньори бяха наказани по този начин и бяха пратени в една пустош, на няколко километра от границата с Гърция, в селски комплекс, намиращ се на път, по който в момента се осъществява основния трафик между България и Гърция от тирове, автовози, автомобили и камиони. Ето и някой от писмата:

Росица Джарова:

“Защо се говори, че състезанието е в модерен комлекс с модерен басейн, като това няма нищо общо с действителността – срещу 50 лева храноден, получаваш оскъдна закуска и хлебарки в стаите, срещу 42 лева – в четиризвезден хотел в Петрич, да речем (това е по информация на родители, отседнали там). Явно собствениците се придържат към максимата, че ден година храни. Но те имат право да продават стоката си както и за колкото решат. А ние сме клиенти и не искаме да я купуваме. Но какви бяха алтернативите – отсядане в Сандански, Петрич или Кулата, като последните два града са изключително ограничени във избора на места за спане. Да не говорим, че там трябва да си много внимателен с подбора на хотел, заради факта че настаняваш деца, а голяма част от местните такива са създадени и експлоатирани с цел „Почивка” . Но каквото и да избереш, пътуваш всеки ден по два пъти между 14 и 25 километра в едната посока по натоварения път за Гърция.

Ами „модерният” басейн, който нямал аналог в България и измервателната уредба, чиито панели се вадеха и слагаха, докато състезателите плуваха в коридорите, за да се поправят и които така и не заработиха самостоятелно? Ами таблото с резултатите, което показваше много често едни времена, а после в хартиените разпечатки се появяваха съвсем други? Какво да кажа и за така наречената опознавателна тренировка в деня преди състезанието, за която клубовете заплащаха по 20 лева на коридор. Не знам дали да споменавам деца, дошли от 600 километра и не покрили входните нива. Някои бяха болни, но трябваше да изчакат края на състезанието с треньорите, поели ангажимент пред родителите за децата им и безмълвно чудещи се, кой е приоритетът им – състезанието, за което са дошли, или болното дете, към което имат морален ангажимент.

Да не пропусна и самото състезание. Не разбирам идеята на раздаване на стартовите листи половин час преди загрявката на всеки полуден, при условие че на много турнири ги публикуват on-line още предния ден и то за цялото състезание. Не разбирам, защо след като вече година в специализираните плувни сайтове и фейс групи призовават за изграждане на система за on-line резултати, все още нищо не е направено по въпроса. Не разбрах и защо стълбичката за награждаване на призьорите в дисциплините беше обърната с гръб към публиката и трибуните.

Мария Димитров:

Оххх, голяма мъка беше. Ние се настанихме в Сандански и няколкото дни, които смятахме да изживеем като прелюдия към лятната ни почивка се превърнаха в истинска борба да не викнем “майната му”, да си съберем състезателката барабар с всичките екипи, шапки и резервни очила и да си тръгнем. Да, състезание е, да – всички са поставени при равни условия, но май за всички условията бяха еднакво гадни?

Първият полуден стоически се опитахме да бъдем публика на трибуните, защото вярваме, че на треньора и отбора не им трябват изнервени родители, които неволно следят всяка мимика на отрочето, притесняват с въпросите си треньора и бъркайки се (уж за добро) в подготвителния процес. Следващите полудни обаче, извинявам се на треньорката още веднъж, бяхме под дърветата, чадърите, на тревата…мъкнейки кафета, студени напитки, сладоледи и изнервяйки обстановката… просто защото, въпреки чадърите, на трибуната не можеше да се стои.

Басейнът – дали отговаряше на нормативните изисквания за басейн – може би някой друг трябва да каже. Но никъде не видях обозначения за дълбочината, нямаше информационна табела за температура на водата и въздуха и още дребни детайли, които са изисвания за басейн изобщо, да не говорим за републиканско първенство.

Чудя се как някое дете не колабира скачайки от 40 градусова жега във 24 градусова вода. Видях дете с алергична кашлица как стоически се бори с дължините, видях треньор да търси термометър и друг да се справя като парамедик с прегряването на състезател; съжалих и съдиите, които притичваха между сериите да си купят вода или да охладят краката си край басейна.

Измервателната уредба щеше да докара доста хора до смях, ако не беше толкова гротескна. Съдиите се чудеха кой хронометър да натиснат първо, децата се хлъзгаха по панелите при обръщанията, а стартовете на гръб май разплакаха няколко юнака, които вместо да се отблъснат, се плъзгаха и потъваха край стената.

Не знам доколко госпожа Таня Богомилова би била правилния човек, който да даде обяснения на въпроса “защо Чучулигово”. Според мен тя също е потърпевша. Ясно си личеше как на моменти едва издържа, но се постара винаги да бъде усмихната и да се снеме с всеки, който пожела. Май обясненията трябва да ги даде някой друг.

Искрено пожелавам да няма повече деца, които трябва да преживеят изпитанието “Кукуригово”.