Сигнал до кмета Ат. Камбитов от една майка: Децата ни не са овце, директорката на Детска градина №12 в Благоевград ги стресира, ходят с рев и страдат
55440 прочита
Детска градина №12 „Алени Макове“. Снимка: blgmun
Проблемът е в разформироването на групите и пращането на най-малките при съвсем непознат персонал, всяка сутрин гледката е разтърсваща
В спешен сигнал до кмета на община Благоевград майка на малко детенце, което посещава сборна група в детска градина № 12 в Благоевград, моли общинските спецове да направят проверка в заведението, тъй като с разпореждане на директорката Гайдарджиева са направени сборни групи, в които най-малките страдат и всяка сутрин плачат на входа на детската градина. Публикуваме писмото на майката без намеса.
Пиша Ви относно управлението на Детска градина №12 „Алени Макове“ и отношението на директорката -г-жа Гайдарджиева към поверените й дечица.
Детето ми, е в първа група на детската градина, и въпреки че има заповед на Кмета, че сборни групи ще има от 07.07.2015г. нашата група вече е разформирана. Децата от нашата група са разделени на други две групи, в друга сграда, при нови(по-големи деца), с нови учителки и нови лелки, които не познават. Нашите госпожи са на работа, но преподават на други дечица. – Хитър ход, за да откажат родителите да пращат децата си на сборни групи. (Да, ама ако има кой да ги гледа).
Аз, както и други от родителите нямам баба и дядо под ръка и сама гледам децата си. Работа не мога да напусна, за да ги гледам, а нямам и възможност за детегледачка. Оправданието всяка година на директорката там е, че не може да си оправи отпуските на учителките-За толкова години стаж там не се ли е научила вече?
Директорката, предполагам, както и предишните години скоро ще излезе в продължителен отпуск и ще се върне на есен, след приема на новите деца и без да помисли за стреса им при започването на нов етап от живота им в детска градина и онези 15 дни от изписването им от ясла на 30 август до официалното започване на учебната година на 15 септември и същото упражнение на организиране на сборни групи без никаква мисъл, без постоянните им госпожи и обидна незаинтересованост.
Не съм завършила психология, но всяка сутрин 14 деца да плачат и да не искат да влизат в детската градина, защото не познават никой и на никой не им пука за тях и те го усещат, е адски травмиращо за крехката им възраст. Дали точно Първа група е най-подходяща за разформиране? Не трябва ли да се почне от Четвърта например, за които стреса няма да е толкова голям!
Дали някой в това заведение е наясно, че там се гледат деца, а не овце и няма ли някой в тази Община, който да следи какво се случва по детските градини.
Директорката, повечето от родителите не я познаваме, защото така и не дойде на родителска среща да се представи, а сутрин, когато оставяме децата обикновено тя още не е дошла на работа.
Тъй като идваме от Детска ясла №10 Макове, където персонала наистина обгрижва с любов децата, директорката г-жа Петкова успява всяка година да оправи навреме и както трябва отпуските на всички там и поне три дни в седмицата сутрин посреща деца и родители на входа и пита за отзиви-било то положителни или отрицателни. Ето че могло! Толкова ли е трудно?
Там смело мога да кажа, че сутрин всички си оставяме децата спокойни и са посрещани топло, с прегръдка и знаем, че са обгрижвани както трябва.
Не трябва ли работата с деца да е призвание, а не просто работен ден?
Пиша, от името на повечето родители не само от нашата група, и се надявам, някой да вземе мерки за спокойствието на тези деца, защото смятам, че им е твърде рано да разбират колко жесток може да е животът.
40
енето и се слушаше от съседните блокове. Дърпаше с грубост децата и те се страхуваха и не искаха да ходят в градината. Гайдарджиева я защитаваше непрекъснато.
Проблема скъпи родители според мен не е идва нито от кмета, нито от директорката, проблема е в нас. Според мен също не е нормално всеки ден децата Ви да са взети от Вас или Вашите родители още в 16:30, а когато има кой да Ви ги пази да си стоят у дома вместо да ходят на детска градина. Нали детските градини са за работещи родители, които няма как да си пазят децата. Дали ако ходеха на училище щяхте да си позволите 2 дни да ходят, а 3 не. И да не забравяме все пак, че таксата за детска градина е супер минимална, как директорката ще оправдае бюджета си след това, че при квота 25 деца, на базата на която й е изчислен бюджета, в групата има само 14 деца. А това, че си е мислила, че ще запази бройката до края на юни, а не е станало е пак по вина на баби, дядовци и родители.
брех че си запознат бе комисионни.... Ти тъп ли си!? Камбитов прави всичко по силите си позволено от закона за да усъвършенства недодялана система. Не е виновен той! Я погледнете в София и другите по-големи градове какво се случва, там е ред денонощен за да си запишеш детето на градина, и хич никой не пита къде ти е работата, удобно ли ти е - като не ти харесва има частни градини, че дори и там обединяват групите! Кметът се опитва да нормализира проблема - строи нови градини, детски площадки за да е удобно за всички, но не забравяйте, че не се прави с магическа пръчка!
Хахааа, раздвоява - те колко работи се раздвояват - хахааахаааа..
Ама никой не пише за собственото си раздвоение, било то предно или задно! От всички коментари, които не са малко, стойностни като преценка са много малко, още по-малко са тези с правилна обосновка
!!!
Миличка, нещо си сбъркала, я се разходи до бюрото по труда, направи справка за свободните работни места в яслите и градините, подай си документите с полагащия се ценз за работа, пък да видим дали някой ще те върне ако си вършиш работата. И престанете да обвинявате кмета за съседските, семейните и пр. несгоди произлизащи от вашия характер!
А вие пък що за човек сте да ръчкате в човешката болка и съдба. не ви е срам ?
в държавата ни всички държавни позиции се заемат с връзки и пари, така е и за работното място на учителките
Държат се с децата ни като с животни, злобно и нагло. Масова ситуация по детските градини, защото реално нищо не може да им се направи. Гласа на работещия родител е глас в пустиня и води детето си там защото няма друг избор.
Децата на сборни групи се стресират много, а не смятам че детската градина е място на, което трябва да се чувстват плахи и несигурни. На вратата ги дърпат като чувал с картофи ревящи и вкопчени в родителите само и само по бързо да ги сложат да се нахранят за да учителките изпият сутрешното си кафе и да поклюкарстват.
на дете в ЦДГ10 при плажа.... "Госпожо много жалко е че не энаете коя детска градина посещава детето Ви. При плажа е ЦДГ№3 с директор Марусия Иванова. Извинете се на хората които без основание сте обидили! И запомнете имената на хората които се грижат за децата Ви!
https://www. facebook. com/makove. blagoevgrad/about
Е ние нямаме ли нужада от отдих, тези учители си ходаят на работа като всеки останал, какво им е по различното от обикновения грежданин че не мога да разбера., а да не говорим да им смсетаме часовете които работят че маи няма да излезе сметката
Измествате проблема! Статията е за ЦДГ 12, не за друга. Но на някой явно му е платено да лае. А ако си гледате децата с любов, а не бързате да ги метнете на лелките, за да запалите цигара и да си пийнете кафенце, няма да истерясват. Нямам под ръка баби и дядовци и затова давам здрава основа на детето си, спокойствие и увереност, че е желано и обичано.
Нека мислим реално: цялата тази суматоха се създава от поредното недомислие в държавното слабо "законодателство". Ако педагозите и персоналът в детската градина имат n на брой дни отпуск, майките/настойниците на децата могат да имат същия брой дни. Така ще се насърчи и раждаемостта:с един коршум, два заека...
Единственото лошо впечатление, което имам от детската градина е липсата или ненавременната информация (имам няколко примера), което след себе си води до лоша организация на процеса.
Според мен децата плачат, тъй като в момента родителите на дечица от разформираните групи, не знаят в коя точно група са разпределени и биват препращани от филиал на филиал.
В много от коментарите се говори за вината на родителите, по този повод да споделя пак личен опит - един от малкото пъти в които е плакало сърцераздирателно моето дете е след едно от тържествата, когато 50% от дечицата в групата си ги взеха родителите още в 11 часа, а ние нямахме възможност.
дебилния ти внук в училище! Моли се да не ме стещнеш!!!
Написана от Милена Борисова
Не си спомням къде и кога, беше отдавна, прочетох този материал. И макар, че описва американската училищна действителност, толкова много ми напомня за българското училище, че го копирах и не спирах да го препрочитам. Сега отново се връщам към него и ви го предлагам, защото децата са наша обща отговорност и винаги учениците, с които съм работила са били и си остават „моите деца“. Заради тях си струва да го прочетете до последното изречение, а това ще ви даде възможност да видите и друга гледна точка-тази на учителя на вашето дете.
Той основа Академия Рон Кларк, в която идват да се учат учители от цял свят.
СNN – Това лято се запознах с една директорка, която беше обявена наскоро за директор номер едно в нейния щат. Тя беше обичана и дори обожавана от всички, но ми каза, че напуска професията.
Аз извиках: „Не можете да ни напуснете! ”, а тя безцеремонно отвърна: „Виж, ако ми предложат да оглавя сиропиталище – прегръщам го с две ръце. Но с родители повече не мога да работя; те ни убиват. ”
За нещастие, това твърдение изглежда става все по-вярно. Днес новите учители се задържат в професията средно по 4, 5 години и много от тях посочват като причина за напускането си именно „проблемът с родителите”.
И така, какво можем да направим, за да спрем тази лавина? Какво точно искат учителите от родителите да разберат?
Като начало – ние сме учители, а не бавачки. Ние сме образовани професионалисти, които работят с децата ви всеки ден и често виждат детето ви в различна светлина от вашата. Ако ви дадем съвет, не се борете с него. Вземете го, и го следвайте така, както следвате съветите на вашия адвокат или лекар. Вече съм свикнал с родители, които просто не желаят да чуят нищо отрицателно за своето дете. Но понякога ако вие вземете присърце едно ранно предупреждение, то може да ви спести много бъдещи неприятности.
И ако наистина искате да помогнете на вашето дете да успее, престанете да му търсите извинения. Попитах наскоро един мой ученик за лятната му работа и той ми каза, че още не я е започнал. Казах му, че съм много разочарован, защото новата учебна година е на прага. Майка му тогава се намеси и обясни, че цялото лято било ужасно за тях поради семейни проблеми през месец юли. Казах им, че много съжалявам за това, но подчертах, че домашната работа беше дадена през месец май. Тя бързо добави, че самата тя е разрешила на детето малко „време за почивка” през лятото преди да се хване на работа през юли и че в крайна сметка не е негова вината, че не е изпълнил задачата си.
Можете ли да почувствате болката ми?
Родителю, бъди партньор вместо прокурор.
Както знаете, драги родители, не е проблем фактът, че детето ви понякога има проблеми. Те изграждат характера и дават житейски уроци. Като учители, ние сме особено обсъждани от онези родители, които се противопоставят на тези уроци; ние ги наричаме родители хеликоптери, защото са готови да връхлетят и да спасяват своето дете във всеки един момент, когато нещо не е както трябва.
Уау. Я помислете добре. Ако трябва да сме обективни - именно добрите учители са онези, които пишат ниски оценки, защото така повишават критерия на очакванията. И въпреки това, когато вашето дете получава ниски оценки, вие бързате да се оплаквате и се отправяте към канцеларията на директора.
И, моля ви, бъдете партньори, не прокурори. Имах един ученик, който преписваше на тест, и родителите му заплашиха да повикат адвокат, защото съм бил набедил детето за престъпник. Зная, че звучи безумно, но директори от цялата страна ми казват, че все повече адвокати придружават родители на родителски срещи, за да защитават децата им.
Толкова ми е жал за всички колеги администратори и учители, чиито ръце в момента са напълно завързани. В много отношения ние живеем в постоянен страх какво точно ще се случи в следващия момент. Ние стъпваме по яйчени черупки в една все по-отслабваща образователна система, където учителите нямат куража да са честни и да говорят онова, което мислят. Ако направят малка грешка, тя може да се превърне в бедствие.
Майка ми току-що ми разказа за едно дете в местното училище, което надраскало лицето си с флумастер. Учителката опитала да го почисти с мокра кърпичка и това оставило червена следа върху лицето на детето. Родителят повикал пресата и учителката била уволнена. Моята майка, самата моя майка каза: ” Можеш ли да повярваш какво е направила тази жена? ”
И, последно – при проблемни ситуации действайте професионално.
Ако детето ви каже, че в класната стая се е случило нещо, което ви засяга, поискайте да се видите с учителя като му кажете: „Исках да ви кажа, че детето ми разказа за нещо, което се е случило в клас, защото зная, че децата са склонни към преувеличение и защото в една история винаги има две страни. Надявам се че ще можете да осветлите малко тази случка за мен. ”
Ние знаем, че вие обичате вашите деца. И ние също ги обичаме. Ние само искаме – и ви молим – да ни вярвате, да ни подкрепяте и да работите заедно със системата, а не срещу нея. Ние се нуждаем от вас като опора, нуждаем се да ни отдадете уважението, което заслужаваме. Издигнете ни, накарайте ни да се чувстваме ценени, и ние ще работим дори още по-усърдно, за да дадем на децата ви най-доброто възможно образование.
Това е учителско обещание, от мен към вас. „
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.