Шефът на Магистрална полиция в Дупница Сашо Александров: Кракът ми в САЩ повече няма да стъпи

Америка е затворена страница в моя живот, заяви вчера началникът на Магистрална полиция в Дупница Сашо Александров, който прекара два месеца отпуск като чистач на магазини и открити пространства като градинки и барчета в Синсинати. Той се върна с около 5000 спестени долара и красив бронзов загар от работата под открито небе.

Два месеца, заявявам ви честно, се измъчих. Исках да се върна на третия ден, но билетът ми беше с фиксирана дата и трябваше да я изчакам. Стегнах се и работих по 12-14 часа на ден. В Америка гладен не можеш да останеш. Държавата така е устроена, че има работа за всички, но по мои наблюдения ти взема огромна част от заработката. Въпреки това и най-обикновеният човек, който си гледа работата, получава по 7-7,50 долара на час. На месец не можеш да заработиш по-малко от 2000 долара. Това е истината за Америка, но там всички хора живеят на лизинг. Държавата е собственик на дома ти, на имуществото ти и работиш, за да изплащаш кредити.

Истината е, че в Америка си никой, хората са безкрайно отчуждени. Имигрант дори с три висши образования започва от най-ниското стъпало - чистач.

В Америка жените не са по-хубави от българките, а мъжете не са така темпераментни като нашите мъже. Дамите там са доста пълнички, закръглени са като амфори, а някои ми приличаха и на дамаджани. Това е така, защото се хранят с полуфабрикати и храни с ГМО.

2/3 от американците установих, че не се интересуват от екскурзии, от забележителности и никога не са напускали родното си място. Те са устроени само да работят, да се хранят добре и нищо друго не ги интересува. Важното е да изкарват пари. 99 процента от живота им минава в работа и лизинг.

Не съм виждал полицай, появяват се само когато има инцидент, иначе никога не можеш да ги видиш по улицата.

Сашо Александров е бил при свои приятели, колеги от полицията, които повече от 10 години са в САЩ. Сред тях е Нейко Нейков, бивш полицай от РПУ, бившият шеф на полицията в Дупница Славчо Владимиров, брат на бирения бос Стойчо Владимиров. Те там работят като шофьори на тирове и вече са американци, с добро положение в обществото.

Всички приятели там са добре, но Америка не е за мен. Не защото се боя от работа, а защото от Дупница по-хубаво няма. Тук са приятелите ми, като изляза в градската градина, около мен се събират поне десет души и вечерите са чудесни. В Дупница съм бил и общ работник в тютюневата фабрика, и миньор в открития рудник. Не ме мързи да работя, но там, където е семейството ми, и там, където са приятелите ми, където съм се родил. В моя случай това са полите на най-красивата планина, под Седемте рилски езера, по-хубаво на света няма. В Америка бих отишъл само на екскурзия.

Сашо Александров е баща на две дъщери, по-голямата е студентка. Съпругата му е банков чиновник.

Потънах в кредити и това ме застави да отида в Америка, където да поработя, за да изкарам малко повече пари от месечната заплата, която получавам като шеф на групата “Престъпления по пътищата”, заключи топченгето.