Ранени ангели! Зов за Помощ! Трогателна изповед на една дъщеря от Петрич, чиято майка се бори с коварно заболяване

В тези тежки времена за всички, в които ежедневно оплакваме съдбата си, смятайки високите цени на тока, на хляба ,на храната, когато ругаем големците  и богаташите за техния безоблачен живот, не се замисляме, че има далеч по-важни неща, много по тежки житейски драми, съдби заключени в болнични стаи, семейства, които страдат от загубата на близък човек, битка за физическо оцеляване и разклатено от неканени "гости" здраве.  

В живота всичко губи смисъл и стойност, когато болестта нахълта и отнема силите ни, с които да се противопоставим на всички описани по-горе проблеми. Държавата е мащеха за тежко болните, съдбата им е в ръцете на най-близките им хора и хората с добри сърца, които хванати ръка за ръка, се опитват да помогнат на хора в нужда.

А днес нужда от помощ има Мария Шилигарова от Петрич.  Тежка е историята на Мария. Майка и баба, прекрасен и благ човек, попаднал в лапите на коварно заболяване. За Мария днес говори с болка дъщеря и:  

Здравейте отново на всички, мили хора-добродетели. След кратка почивка в родината, майка ни пак тръгна на път за Истанбул - за еднодневна процедура днес-понеделник и връщане на същия ден вечерта - уморителен маратон, след 3-те дни на процедури миналата седмица и само 4-ри дни почивка (това е новият график за следващите 2 месеца-две седмици процедури, две седмици почивка) …но майка ни държи да се прибира с предтекста, че не й пречи пътуването и вкъщи й е по-добре…наистина, в студеното време е друго да може да се раздвижиш между 2-3 стаи вместо да бродиш измежду четири стени на скромната, макар и топла хотелска стая.

Но дълбоко в себе си знам, че майка ни се опитва да пести пари и мисли за разходите за престой и храна…и макар да се опитваме с брат ми да й повтаряме да не се тревожи за финансовата част, тя усеща…и става все по-трудно да скриваме от нея, че не всичко е наред с набирането на средства за лечение и плащанията…Измисляме какво ли не, за да я успокоим, а тъжната истина е, че нейната лична сметка се занулява почти след всяка процедура, че скромната й пенсия не се натрупва и не стои непокътната, че взимаме заеми…но все пак лъжата ни е частично “благородна”, защото безброй добри сърца като вас, от близо и далеч, даряват и помагат кой както може и от сърце. 
Защото ако майка ни разбере за всичките трудности, тя ще се откаже - след големия прогрес и на финалната права, тя ще се откаже - за да не е бреме, защото винаги мисли за децата и внучето си, за племенниците, за близките, за всички други преди себе си…

Пиша тези редове с очи пълни със сълзи не само заради трудностите с лечението и финансите, а защото за капак на всичко, какво правят нашите мили държавни институции за подкрепа на болните хора като нея - вместо да увеличат помощите, пращат изведнъж нови изисквания за епикризи и документи, ей така, като за новогодишен подарък. Защото болният човек има време да чака на опашки за лекари и направления, за да докаже че е нетрудоспособен…защото дори и да има подобрение, онкоболният човек е уязвим от най-малкото, дори и да влезе в ремисия, спокойствието никога не е пълно и е много важно и физическото, и психическото здраве да се пазят  .

А нашата мила и изстрадала майка е просто огледало на тъжната картинка в нашата мила страна…и ще бърза да взима автобуса и влака наобратно тази вечер, веднага след днешните процедури, за да иде утре да оправя документи, че да не й намалят пенсията. Боли ме много да пиша тези редове, защото толкова болни хора страдат и дори си заминават, заради липсата на подкрепа от държавата като цяло.

А ние можем повече, заедно можем повече  и Хора като Nikola Rahnev, Лео Кадели, Niki Kunchev/ Ники Кънчев, Любо Киров / Lubo Kirov и редица други са прекрасен пример - те ми дават надежда, че има шанс Българинът да осъзнае силата на общите усилия и добрите дела…но се изискват общи усилия и действия, изискват се такива лидери като тях, които да вдъхновяват и окуражават хората… .

Моля ви, прощавайте, ако съм ви натоварила с дългите си излияния, но този път просто дадох излив на чувствата и емоциите, за да ги изкарам от себе си и може би да помогна и на други да направят същото…”много мъка има по този свят”, но споделяйки я може да ни олекне заедно и да се окуражим, подкрепим, обединим и продължим напред

Please Help Maria beat cancer

BG07STSA93000023676694 - Мария Станишева Шилигарова / Maria Stanisheva Shiligarova

Revolut - @Iliyahr8t / +359 898 658163

PayPal - [email protected]

Zelle or PayPal - gleamingheartcharity.org

https://pavelandreev.org/…/