Поставиха в Благоевград паметна плоча на композитора на "Тих бял Дунав" Иван Караджов
10899 прочита
Благоевградчани почетоха революционера Иван Караджов, който е и автор на музиката на песента „Тих бял Дунав”. Днес в 11.00 часа на старите гробища бе поклонението пред гроба му. По-късно бе открита паметна плоча. Тя е поставена отляво на Образцово народно читалище „Никола Вапцаров„, срещу паметника на незнайния македонски четник в Благоевград. Биг Бенд – Благоевград изпълни песента „Тих бял Дунав”. Текстът на популярната българска маршова песен е написан в чест на Ботевата чета от Иван Вазов. Инициатори на събитието бяха общината и ВМРО.
Иван Христов Караджов, познат още като Веригин, е български общественик, един от ръководителите на ВМРО, от привържениците на Иван Михайлов. Член е на ЦК на ВМРО от 1928 г.-до 1931 г. Роден през 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. В Солун е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. Умира през 1934 г. в Горна Джумая.
.jpg)
.jpg)
1
*Кирилизиран коментар.
По пушека от огньовете на чеверметата след време овчар от Банско е показал общия масов гроб.
Това са част от “македонските кървави сватби”, с които хората от нашия край изглежда са свикнали. На тези “македонски кървави сватби” не е имало само клане на хора, чевермета и зурни. Там е вървял и особен бизнес – от телата на обречените е сваляно всичко ценно – злато, накити, дрехи и пари. След това плячката се е поделяла – на главатарите – златото, а на другите – каквото дойде. С една дума вървяло е производство, разпределение, размяна и потребление на брутен обществен продукт.
Свидетел на клането в м. Обесеник е било и едно муле, тръгнало към гр. Шумен, товарено с две бурета - едното със злато, а другото - с вино за кантарене.
След като е научил много за анатомичното устройство на комунистите по време на стажа си в м. Обесеник, стопанинът на мулето закупил с ограбеното злато земя в шуменско. По късно я вкарал доброволно в ТКЗС, направил добро впечатление и започнал активна дейност в редовете на местната партийна организация. Дейността била толкова активна, че когато го привикали след IX-ти септември 1944 г. да разкаже за вкуса на чеверметата и златото в м. Обесеник, другарите от Шумен отказали да го пуснат. Страх ги било да не го застигне зла участ.
Около четиридесет години след клането в м. Обесеник, един военно-морски курсант се обесил на една дърво в м. Баба Цвета по пътя за Предела и м. Обесеник. Дали това е било божие възмездие или потомците на убитите имат пръст в това – едва ли ще научим. Казват, че “македонските кървави сватби” са по дълги от обикновените.
Разказаха и че друг внук на Филип Петров Овнарски бил голям песнопоец. Написал едни от най-слушаните песни – “Имала майка едно ми чедо”. Името му е Димитър Янев. Неговата братовчедка се казва Христина Попова. Работила е като счетоводигел в Горското и като зам. кмет в Благоевград
Бог да прости комунистите!
*Кирилизиран коментар.
През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.
Четата на Иван Караджов в Хума през Първата световна война.
От 1913 година е учител в Горна Джумая. През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт №3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. При започването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета. По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.
През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов. Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си във ЦК на ВМРО по здравословни причини. Иван Караджов умира през 1934 година в Горна Джумая
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.