Пийвам всеки ден по 50 г мастика, хапвам сланинка, но холестерол и високо кръвно нямам

За 89-ти път отпразнува именния си ден най-възрастният Иван в Петрич - Иван Тилев Пашов, който на 31 април тази година ще навърши 90 години. Той е роден в петричкото огражденско село Дреново, баща му Тильо, който е бил измекяр при турски богаташ, е живял 99 години.

Като бях млад, работех като овчар в АПК. Тогава на именния ми ден се събираха по 30 души. Сега наборите ги няма, заминаха си от света, усмихва се бай Иван в топлата стая на къщата си в Петрич. Единственият му здравословен кусур е, че недочува.

“Пийвам си всеки ден по 50 грама мастичка, хапвам си сланинка, но кръвно не вдигам”, разказва бай Иван. Той е отгледал 3 деца - Сандо, Захари и щерка, която е починала.

Иван Пашов е ветеран от Втората световна война, бил е в плен при немците, но успял да избяга. Ровейки в натежалата си от спомени памет, на именния си ден той разказа за пленничеството през далечната 1944 година.

Плениха ни край Охрид, предадоха ни нашите офицери. Бяхме изминали 70 кг от Охрид, стигнахме една поляна, офицерите ни казаха да лягаме да спим, без постове, които да ни пазят. Бяхме капнали от умора, заспахме. Сутринта трябваше да ни дадат чай, вместо това ни изкомандваха “На позиция”. Наскачахме в едни окопи от Първата световна война. Наблизо избухна една мина, камък ме удари по кръста, спря ми въздуха, душата не можех да си събра. Обстрелът с минохвъргачки продължи. Офицерите казаха да хвърлим оръжието. Праснах карабината си в един бор и побягнахме.

Бяхме 6000 души пленници, набутаха ни по 300 души в помещение. Ни ядене, ни пиене. Изядохме сухарите, които носехме, не можехме да ходим от глад. Казаха ми: Иди на чешмата, натъпчи се с вода, ще пукнеш, ще се отървеш.

Едвам стигнах до чешмата, като се закрепих за нея, пих, пих много. Но вместо да ми стане лошо, ми дойдоха сили, върнах се без почивка на леглото. После ни дадоха по два сурови картофа, не бяхме яли десет дни, и тия сурови картофи ни се видяха много благи, като захар. След това ни дадоха по 100 грама хляб и 300 грама леблебия. Ръпкахме тая леблебия няколко дни. 2000 души от нас умряха от глад, 29 български войници от 15-та дивизия на Пета армия бяха избити. Имах 200 лева в мен, откраднаха ми ги. В едно училище във Воден спахме върху купища гръцки пари - драхми. Добре, че един от Самуилово ми даде назаем 100 лева, беше ги скрил в чорапите, та не му ги бяха взели. Тогава българските пари вървяха в Македония и Гърция, купувахме с тях картофи и кестени. След войната върнах парите на този човек.

Успях да избягам в една тъмна дъждовна нощ. Немците избираха по-здравите от нас и ги караха нанякъде с каруци. Аз трябваше да съм в една каруца, пред каруцата часови и зад нея часови. На тръгване в тъмното ударих коня, каруцата тръгна, а аз се скрих до вратата на хамбара. Качих се на тавана на къщата, в която бяхме. Сутринта дойде чорбаджията на къщата и ми каза, че ще провери, ако няма немци, ще ме отведе при нашите. Немците бяха избягали, те бягаха все през нощта. Бяха дошли нашите и аз отидох при тях. Така се върнах в България, заключи разказа си Иван Пашов.