Петричани с традиционен исторически поход до паметника на Мануш войвода

ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОЙТЕ!!!!

След предателството едната потеря идва от Струмица, другата от Петрич, като малко закъснява. Групата се изтегля в изоставена къща накрай селото и се барикадира. Един четник успява да се измъкне, мята се на кон и пристига при Дончо Златков, който е имал по това време бивак с четата си недалеч от обградените комити. Молбата за помощ е била да се появи с четата си около селото, да гръмне няколко пушки за да отклони вниманието на турските сили, което би помогнало на обградените да се измъкнат.
Войводата Дончо от Палат отговорил, че няма да си мръдне и пръста, защото "Тия всите са хаирсъзи. Нек ги избият"

Предателство по лични подбуди- млад овчар: ?Некви пасища, и неква мома не му дали/? / да се жени. Решава отмъщение. Явява се при турския управител в града и казва - в тази къща се събраха тоа, оноа и другите. Турският управител преценява, че няма достатъчно сили да се справи и телеграфира до Струмица. От там изпращат голяма група редовна войска, по пътя събира и башибозуци. Трябва да се съединят с петричката група и още сутринта по тъмно да обкръжат селото. Комитите имат съгледвач наблюдаващ пътя. Поради мъгла вижда издващите много късно. Дава сигнал и комитите за да не бъде запалена къщата се изтгелят накрай селото. Там забеляват идващата от изток петричка група, решват да се бият и се барикадират в някаква съборетина. Още в началото е изпратен човек на кон за търси Войводата Дончо за помощ. Започва престрелка продължила цял ден. Патроните свършват и... това е. Край. Овчарчето получава първа награда няколко махмудии и втора награда един дъб, на който увисва след месец и нещо.