Пенсионерът металург Ил. Беков построи параклис пред къщата си в с. Марикостиново

67-годишният Илия Беков-Войводата от петричкото село Марикостиново изгради параклис “Свети Пророк Илия” в двора пред къщата си. Илия Беков в продължение на 40 години е живял в София, работил е в комбинат “Кремиковци” заедно със съпругата си Вера. След като се пенсионирал, със съпругата си се върнали в Марикостиново. Направих къщата в Марикостиново, през Втората световна война тук е било фурна, след това магазин. Аз направих два етажа и живеем заедно със съпругата си.

Още от малък имах мечта да изградя чешма и параклис. Но след това отидох в София и така прекъснах за няколко години реализирането на моето желание. Когато се върнах в Марикостиново, построих чешма заедно с мои приятели по повод 100-годишнината от създаването на училището в селото. След време заедно с богослова Илия Узунов от Марикостиново решихме на най-високата точка над село Марикостиново да направим десетметров кръст, като за целта от село Пирин докарахме два огромни бора и направихме кръста, който е осветен и в момента се вижда от всички посоки на влизащите в България. След като направихме кръста, решихме да направим и параклис на най-високата точка, на няколко метра от кръста -”Света Троица”. Този параклис се води към черквата в село Марикостиново “Вси светии”.

Параклисът е осветен от Неврокопския митрополит Натанаил. Дарих два декара земя, още толкова дариха фамилия Митреви и направихме хубав параклис с голям кръст, беседки и навес. Сега мечтата ми е да направим хубава ограда и мястото става приказно. То е обаче далече от дома ми, затова реших и в двора на къщата си да си направя параклис “Свети Пророк Илия”, освети го отец Борис от петричкото село Беласица. Вече ще ми бъде отворена вратата на двора, за да могат хората и гостите на Марикостиново да влизат, да го видят, да запалят свещ, да се помолят и да си поговорим, разказва Илия Беков-Войводата.

Когато дошъл от София и започнал да реализира една след друга идеите си за изграждане на параклиси и чешми, младите хора го нарекли Войвода, защото щом се захване с нещо, го довършва докрай. Съпругата му Вера сподели, че невинаги е съгласна с идеите му, казвам му какво мисля, той се съгласява, но впоследствие реализира това, което си е наумил, каза с усмивка Вера.