Непубликувани стихове на Анета Йовкова

И след смъртта си доц. д-р Анета Йовкова доказа, че духовното присъствие има само едно измерение - времето, че то е в нас, и ние сме в него, както бе казал Апостола. Преди няколко дни почитателите на изящната словесност бяха изненадани от появилата се на щанда в университетската книжарница стихосбирка "Жива съм".

Не, не мога да си отида от този свят, без да напиша следващите редове, е оставила посланието си тя, правейки равносметка на своя път. И признава горестно: "В мен е грешката за всичко... Толкова време се лутах. Толкова много неща изпуснах в живота".

Както казва в предговора към стихосбирката поетесата Катя Ерменкова, "Жива съм" е едно пътуване в света и към себе си, преклонение пред чудото да живееш и да се радваш на света и хората около теб, обичайки ги. И тичайки през времето, да изпращаш своя благослов и заклинание: Жива съм!

Освен непубликуваните стихове на така рано отишлата си от нас поетеса в стихосбирката са включени и стихове, посветени на Анета от Мария Стоянова, Берта Симеонова, Ваня Симеонова, Димитър Йовков, както и есето на Юлия Караджова "Телефонна изповед".